Беше нощ и Криси караше по магистралата. Тя бе пуснала музика в колата твърде високо.

Внезапно чу глас:

– Трябва да се отбиеш при Галя и да се молиш за нея.

– Но сега е десет и половина през нощта. Тя ще си помисли, че съм си изгубила ума, – възрази Криси.

Тя продължи по магистралата и започна да мисли за Галя:

– През предходните седмици тя беше загубила по-голямата част от слуха си и никой не можеше да разбере защо. Беше разочароващо за нея, защото едва чуваше. Тя бе възстановяващ се наркоман на ново място, наскоро извън затвора, лекувайки се от тежко злоупотребяващ брак. Имаше достатъчно борби и без този проблем.

Криси увеличи музиката, но посланието ставаше все по-силно и по-силно.

Бе вече уверена, че това е Бог.

Тя реши:

– Ще сключа сделка с Бог и ще уредя този конфликт при моите условия.

След кратък размисъл Криси се съгласи:

– Добре, добре, Господи. Ще отида до нея, въпреки че вече е почти единадесет през нощта. Ако светлината на Криси е включена, ще вляза. Но ако тя е в леглото, аз се обръщам и се прибирам в къщи. И между другото, това е лудост.

Когато наближи, Криси очакваше да види тъмна къща, но изненадващо на долния етаж имаше малка светлинка.

Влезе и видя Галя будна, седнала на леглото, сякаш я очакваше.

– Знам, че това звучи налудничаво, но Бог ми каза да дойда и да се моля с теб, – смутено се усмихна Криси.

Бог продължи с напътствията Си:

– Постави ръцете си на ушите ѝ и ѝ кажи: „За теб е безопасно да чуеш това сега. Ти повече няма да чуваш болезнените неща, които си чувала в миналото.

Когато Криси го направи, Галя рухна и започна да плаче.

Слухът ѝ се върна почти веднага.

Бог ни призовава да действаме или да говорим, въпреки че предпочитаме да не го правим.

Развиването на лични отношения с Бога изисква послушание.

И въпреки че това често ни извежда от зоната на комфорт, не съжалявайте, че сте Го последвали.

Даря караше с кола деветгодишния си син Симо на летен лагер.

Тя разбра, че се е изгубила, когато двамата заседнаха на селски, горски път.

– Сигурно е заради оня грешен завой, който взех, – укори се тя.

GPS-ът и телефонът ѝ бяха спрели да работят заради отдалечения район, така че не успяха да се върнат.

Бяха отчаяни, след като бяха блокирани повече от двадесет и четири часа.

Наложи се през нощта да преспят в колата.

Накрая тръгнаха пеша.

Оставиха следната бележка:

„Помощ. Аз и синът ми сме блокирани без обхват и не можем да се обадим на никого“.

Тъй като не бяха пристигнали навреме в лагера, спасителни екипи тръгнаха да ги търсят. Те откриха колата, бележките и бързо ги намериха.

Независимо дали се чувстваме изгубени или малтретирани, Бог винаги е близо и ухото Му е отворено за нашите викове.

В Неговото време и по Неговия начин, Той ще ни изпрати помощта, от която се нуждаем.

Елена бързаше и удари една паркирана кола. Когато излезе от автомобила си, видя значителна вдлъбнатина в лъскавата червена броня на нов джип.

– Колко глупаво съм го ударила, – хвана се за главата Елена.

Сърцето ѝ сякаш падна в стомаха.

Тя бързо извади химикал и лист хартия, на която бе написала списък на продуктите, които щеше да купува. Откъсна достатъчно голямо парче от списъка, което бе празно.

И на него написа:

„Извинете, блъснах колата ви. Готова съм да поема разходите за поправката на колата ви“.

Следваше име и телефонен номер.

– Със сигурност бронята ще трябва да бъде заменена. Вероятно в размер на хиляда долара. Чувствам се толкова глупава. Съжалявам. Толкова много се срамувам, – горещи сълзи щипеха очите на Елена.

Всеки път, когато звънеше телефона ѝ голяма буца засядаше в гърлото на Елена.

Изминаха няколко седмици.

Един ден Елена вдигна телефона, без да се замисли.

– Здравейте. Аз съм Мария. Съжалявам, че ми отне известно време преди да ви се обадя, но просто исках да ви благодаря за бележката, която оставихте на колата ми, – каза непознатият глас.

— О, Боже, Мери. Благодаря, че се обадихте. Много съжалявам, че ударих колата ви. Нека поговорим за отстраняване на щетите.

– О, не за това ви се обаждам, скъпа. Просто исках да ви кажа, че оценявам любезната ви бележка.

– О, Мери, сигурна ли сте? Чувствам се ужасно за това, което направих.

– Не се притеснявайте изобщо. Лека повреда. Просто съм благодарна за прекрасният ви жест. Имайте благословен ден вие и семейството ви .

Горещи сълзи се стичаха по лицето на Елена, но сега бе по друга причина.

Това, което ѝ помогна да разбере дълбочината на Божията любяща доброта и благодат, не беше проповед или богословска дискусия.

Една дама на име Мери ѝ се обади, за да каже, че не трябва да оправя ударената ѝ броня.

Добротата не е нещо, което печелим или заслужаваме. Тя е преливане на любов, състрадание и милост в действие.

Ето така изявяваме кой е Исус и как е живял. Това е животът, който Той ни призовава да живеем.

Георги притежаваше Библия, но аналитичният му ум не позволяваше да приеме чудесата в нея.

Изненадваше се от искрената вяра на приятеля си Захари, за това един ден се помоли много странно:

– Ако искаш да повярвам в Теб, направи нещо, което не мога да си обясня.

Един ден Георги откри, че Библията му е изчезнала:

– Как е възможно това? – възмути се той. – Аз никога не съм си губел нещата.

Този ден той шофираше в дъжд към университета, където преподаваше.

Когато слезе от колата, забеляза Библия на мокрия тротоар.

Вдигна я и се изненада:

– Тя е суха, а вали …

Това Георги не можа да си обясни.

Молитвите, изпълнени със съмнения, не са модел, който да следваме, но те могат да разкрият Божия характер.

Така Георги повярва в Исус, като осъзна, че любещия Бог е отговорил на молитвата му.

Той получи нещо, което не можеше да обясни – суха Библия в дъжда.

Весето непрекъснато се въртеше в колата.

– Стигнахме ли вече? – питаше нетърпеливо тя.

Внимателно наблюдаваше специалните знаци, които се появяваха от страни на пътя.

В началото Весето си повтаряше:

– Цветните знаци показват, че семейството ми вече пристига в увеселителния парк. Нямам търпение да стигнем там.

Разочарованието ѝ нарасна, когато броя на знаците се увеличиха и не преставаха да се появяват.

В крайна сметка разбра, че приближаваха, но са още на километри разстояние.

Чакането Бог да се намеси в живота ни или да ни спаси от изпитания може да бъде предизвикателство.

Може да отнеме повече време, отколкото бихме искали, за да преживеем нашия пробив, но нека се осмелим да кажем: „Чакай Господа, бъди силен и смел, и чакай Господа“.

Можем да намерим утеха в знанието, че Бог работи дори докато чакаме.