Марко бе млад християнин. Той стана свидетел на силно вярващ в Бога човек, който бе на път да умре.

Този човек бе старейшина в църквата. Имаше мъдра съпруга и уважавано семейство. Бе учен и мисионер.

Когато се разболя от рак, този човек не се уплаши от смъртта, защото Христос го бе освободил от това робство.

В църквата го питаха:

– Какво ще е лечението, ако това не проработи?

– Подготвил ли семейството си ако умреш?

– Какъв е планът ти?

Той застана на амвона като се облегна на него. Погледна към всички в църквата и каза:

– Бог е моя план. Нямам друг план. Дори и да ме убие, аз… ще… се доверя… на… Него!

Ако обичаме и се доверяваме на Бога, животът ни е запечатан в Христос от Светия Дух.

Никаква смърт на земята няма да ни довърши.

Никакъв страх от смъртта не може да ни спре.

Никой не може да ни отнеме от Неговата любов.

Нашият истински живот е скрит и защитен в Христос и в Него ние сме неразрушими.

Милена шофираше само от няколко години.

Днес се прибра в къщи притеснена. Тя бе потресена от разярен шофьор.

– Бях на червен светофар със знак „забранен е десен завой на червено“. Колата зад мен настояваше да игнорирам този закон и да завия, но аз не реагирах, въпреки натиска, – разказа тя.

Шофьорът зад нея за да изрази недоволство си натискал клаксона повече от 60 секунди.

– Когато светофарът смени цвета си, той профуча край мен като луд, – сподели Милена.

Тя бе объркана и разстроена, сякаш бе направила нещо нередно.

Начинът, по който реагираме на ежедневните предизвикателства, е прозорец към истинския ни характер.

Изборът на Милена да направи това, което е правилно на червен светофар, дава голяма надежда и вяра, че когато напрежението е много по-голямо от ядосан шофьор, същият характер и сила на духа ще се проявят, точно както в този на пръв поглед обикновен момент.

Бъдете внимателни как реагирате на ежедневните трудности, с които се сблъсквате.

Не отхвърляйте малките моменти на гняв, нечестност или ревност като неуместни или несвързани с „това, което наистина сте“.

Верността до самия край означава, че трябва да култивираме начин на живот, който е вкоренен и непоколебим в пътя на Христос, особено когато изглежда, че няма значение.

Всичко е свързано, голямо и малко, видимо и невидимо.

С Божията благодат, действаща във вас, стойте здраво във вярата във всяка ситуация и сценарий. Като го правите, ще откриете радостта от това да живеете един цялостен живот, напълно подчинен на Христос и Неговото царство.

Тодор много обичаше децата. Още от малък мечтаеше, какъв баща ще бъде.

Един ден жена му сподели:

– Бременна съм.

Тодор бе щастлив. От него бликаше радост.

Скоро след това загубиха бебето.

Тодор седеше в стаята до жена си, бе я хванал за ръка и с увереност ѝ каза:

– Нищо няма да открадне радостта ни.

Дори и в най-тежките моменти на живота си Тодор и съпругата му имаха неопределимо чувство на радост.

Тодор бе приет на престижна работа. Беше щастлив, но скоро бе разочарован от мястото, което заемаше.

Щастието на този свят се колебае, но в Христос радостта не избледнява и не се проваля. Тя не се влияе от обстоятелствата или преживяванията, просто си остава.

Тодор освен, че загуби детето си, във фирмата спряха да му плащат. Той бе обиден, разочарован и ядосан.

Въпреки това един от колегите му каза за него:

– Едно нещо мога да кажа за Тодор, виждам само радост в него.

Можем да бъдем ядосани, но хората все още виждат радост в нас. Това е, защото ние не сме източника на тази радост.

Светият Дух прави нещо в нас и чрез нас отвъд нашите емоции, нещо свръхестествено. Този Дух, тази радост, свети чрез нас, независимо от това, което преживяваме.

Неда имаше рак. При лечението му тя получи много язви в устата и гърлото. Не можеше да преглътне дори парче хляб.

В тези болезнени дни тя разчиташе на млякото, което до някъде запълваше стомаха ѝ.

Въпреки болките върху Нединото лице грееше усмивка.

От къде идваше тази радост в шестгодишната жена, която дори не можеше да се храни?

Тя познаваше Исус и се радваше на всяко посещение на внуците си.

– Ако не бяха децата, – казваше тя, – щях да се откажа.

Чувството ѝ на удовлетворение и сигурност не идваше от някакво притежание или ситуация, а най-вече от знанието, че принадлежи на Христос.

Нека намерим радост в Исус, който ни обича, грижи се за нас и ни дава сили да се радваме във всякакви обстоятелства.

Дядо Стефан говореше на внуците си:

– Вашето сърце е като оранжерия, а мислите ви като са семена. Трябва да внимавайте какви семена допускате в оранжерията си.

– А как да познаваме кои са добри? – попита Петьо.

– Твоя ум, Петьо, е врата към сърцето. Божия Дух стои на прага и филтрира мислите, които се опитват да влязат.

– А Той от къде знае? – ококори очи Мимето.

– Ако Исус е съгласен с мисълта, Светия Дух я пуска, в противен случай трябва да се изгони, – поясни старецът.

– Как разбираме дали Исус е съгласен? – смръщи вежди Петьо.

– Отваряш Библията и се въоръжаваш с мнението на Христос, – усмихна се дядо Стефан. – Повече от всичко пазете вратата на сърцето си. Колкото е по-добър изборът на семената ви, толкова ще бъде по-голяма радостта ви от реколтата.