
Тодор много обичаше децата. Още от малък мечтаеше, какъв баща ще бъде.
Един ден жена му сподели:
– Бременна съм.
Тодор бе щастлив. От него бликаше радост.
Скоро след това загубиха бебето.
Тодор седеше в стаята до жена си, бе я хванал за ръка и с увереност ѝ каза:
– Нищо няма да открадне радостта ни.
Дори и в най-тежките моменти на живота си Тодор и съпругата му имаха неопределимо чувство на радост.
Тодор бе приет на престижна работа. Беше щастлив, но скоро бе разочарован от мястото, което заемаше.
Щастието на този свят се колебае, но в Христос радостта не избледнява и не се проваля. Тя не се влияе от обстоятелствата или преживяванията, просто си остава.
Тодор освен, че загуби детето си, във фирмата спряха да му плащат. Той бе обиден, разочарован и ядосан.
Въпреки това един от колегите му каза за него:
– Едно нещо мога да кажа за Тодор, виждам само радост в него.
Можем да бъдем ядосани, но хората все още виждат радост в нас. Това е, защото ние не сме източника на тази радост.
Светият Дух прави нещо в нас и чрез нас отвъд нашите емоции, нещо свръхестествено. Този Дух, тази радост, свети чрез нас, независимо от това, което преживяваме.