Тази вечер бяха сами. Тони нямаше среща с клиенти, а дъщеря им остана при баба си. Това не се случваше толкова често поради многото му ангажименти и пътувания.

Рени отметна с ръка падналия кичур коса от лицето си, седна до Тони и го попита:

– Ще направиш ли Лиза свой партньор в бизнеса?

– Знаеш много добре, че не желая да обсъждаме този въпрос, – троснато отвърна Тони.

– Защо?

– Да не би да си се загрижила за фемониските ѝ права? – Тони погледна предизвикателно съпругата си. –  Знаеш мнението ми по въпроса.

– Че мястото на жените не е в истинския свят ли? Че работата им е да раждат, да се въртят около печката и да се грижат за вас? – Рени беше бясна.

– Горе долу така е, – призна примирено Тони.

Рени беше прекарала труден ден с дъщеря си и усети как кипва.

– Просто не разбирам. Лиза се справя във фирмата по-добре даже и от Боби.

– Погледнато от страни, може да изглежда само така, но тя не може да направи голяма сделка, хората няма да ѝ се доверят.

– Но ти можеш да направиш това, ако я направиш партньор, – настояваше на своето Рени.

– Защо ми е да го правя? Светът е такъв, не разбираш ли? Жените никога няма да го управляват, а и аз мисля, че не трябва да го правят.

– За да си стоят в къщи и да раждат деца ли? – Рени вече скърцаше със зъби от яд.

– Това е причината да сте на тази земя, – усмихна се Тони.

– Не, само не и това. Нещата се изключват взаимно. Никак не ми е приятно, че говориш така. Знам, че аз се отказах от кариерата си, заради семейството, но ако някоя жена желае да пробие в бранша, защо не я подкрепиш?

Тони махна с ръка. Безмислено беше да спорят по този въпрос. Той нямаше да отстъпи.

Бе обикновен делничен работен ден. Клиентите в магазина бяха много, тъй като бе разгара на сезона. Продавачката, младо 25 годишно момиче, бе работила 25 дни без почивка. Лицето ѝ беше доста изморено.
Сред посетителите на магазина тя забеляза един неугледно облечен мъж. Той се приближи и попита момичето:
– Интересувате ли се от машина за комбинирано хранене? Днес имах добър ден в продажбите, но тази ми остана и не искам да я връщам.
– Вижте, аз не съм наясно с тези неща. По-добре идете в търговския павилион, той е наблизо, там вероятно има хора осведомени по-добре от мен в тези неща.
Но мъжът беше много упорит и не искаше да ходи никъде. Той вежливо помоли:
– Извинете, а мога ли да оставя рекламни брошури за модела? Бързам, трябва да пътувам, разберете ме, аз не съм от тук.
– Добре, – влезе в положението му момичето, оставете ги тук на тази стойка на входа.
Приближи ги 55 годишна, добре запазена за възрастта си жена.
– Магазинът е чудесен, – започна тя да хвали наредбата и обслужването в сградата. – Аз живея  в едно село наблизо. Имам си прекрасно стопанство. Тази година имам невероятна реколта, а да знаете колко много малини изкарах. Следващият път непременно ще ви донеса. Много приятно ми беше във вашия магазин. Довиждане.
При входа жената забеляза рекламните брошури. Разгледа ги внимателно и се обърна към момичето:
– От къде имате такъв дефицитен товар, от половин година търся такова нещо. Какъв късмет само!
Момичето се зарадва за жената и ѝ каза:
– Там има телефони, а собственикът на хранилката скоро ще напусне града, за това побързайте!
Жената звънна и каза по телефона:
– Моля, оставете товара при момичето продавач, докато отида до село и си взема парите.
Продавачката нямаше нищо против, да помогне на тази добра жена.
След 20 минути се появи търговецът с хранилката си. Той беше притеснен и обясни набързо:
– Чакат ме, не мога дълго да остана. Разбирам, че жената може да се забави, но аз не мога да чакам повече.
Завъртя се няколко минути, с поглед насочен към пътя, от където предполагаше, че ще се появи възрастната жена. След това се усмихна и направи на момичето доста изгодно предложение:
– На вас ще я дам на занижена цена, а когато дойде жената можете да ѝ вземете и повече.
Момичето почна да се притеснява: „Кога ли ще се върне жената и дали трябва да взема тази машинария? Но тя ще звънне, на такива добри хора непременно трябва да се помага. Освен това, от цялата работа ще спечеля и малко пари“.
Момичето плати на търговеца.
Но и до ден днешен чака добрата жена от село да се завърне, за да вземе толкова необходимата ѝ машина.
Бъдете бдителни. Не давайте пари на непознати, колкото и приятни да ви изглеждат.

Летен горещ ден. На автобусната спирка всичко бе спокойно, защото хората успяха да се качат и автобуса потегли.
Отзад тичаше мъж и крещеше:
– Почакайте, моля ви!
Изминавайки 20 метра автобусът спря. Отварящите се шумно врати вдигнаха облак от прах.
В автобуса настана тишина. Хората поради жегата си мислеха за река или друго прохладно място. Бършеха потните си чела и се надяваха като тръгне колата, малко да подухне от раздвижениия въздух край нея.
Мъжът се вмъкна задъхан на задната платформа на автобуса. От вдигналия се праха силно кихна. И както си стоеше изведнъж неочаквано силно пръдна.
Стана му неудобно и той извърча от задната врата на автобуса. Колата тръгна.
Някой между пътниците недоволно промърмори:
– За това ли го чакахме?!

Денят беше доста напрегнат и тя бе много уморена. Наля си в чашата малко чай и се отпусна във фотьойла.

Изведнъж телефона звъна и разкъса тишината. Тя недоволно протегна ръка към слушалката и напрегнато каза:

– Да.

– Ани, здравей!

Тя позна глас. Никак не искаше да говори с него, но се насили и каза:

– Здравей, Ник!

Отсреща се чуваше напрегнато дишане и доста притеснен глас:

– Луда ли си? Мама каза, че си щяла да ни дойдеш на гости. Не мошеш да го направиш, недей!

– Защо да не мога? Ще бъде много забавно. Много се зарадвах, когато тя ме покани. Така ще мога да си отговоря на някои въпроси.

– Какви въпроси? – напрежението в гласа му не беше изчезнало.

– Нима не се сещаш? Как може жена ти да е бременна, след като тя не те иска, скарани сте и нямате нищо общо в последно време? Да не би да си има любовник?

– Не разбира се.

– А, значи става въпрос за непорочно зачатие, невероятно.

– Стига, Ани, разбира се, че двамата…..аз и тя….понякога ние….сме се събирали заедни. Просто….

– Просто какво? – последва мълчание. Тя въздъхна тежко. – За това искам да дойда. Освен това много харесвам майка ти. Тя твърди. че по това време на годината при вас е много хубаво. Така че…..ще дойда. Извинявай, Ник, може и да ти е неприятно, но не ти ли е минавало през главата, че е възможно да стане подобно нещо, жена ти и любовница ти да се видат на едно място. За сега ти казвам чао.

И тя тръшна слушалката на телефона.

Ще ходи, нищо подобно. Болеше я толкова много, имаше чувството, че някой е хванал клещи, притискаше я силно и не ѝ дава да диша. Другата жена, неговата съпруга, щеше да роди бебе, а тя го махна. Тя още го обичаше, но бебето, което тя махна, което изтръгнаха от нея….. И защо, за да спаси този мъж и да запази люшкащия му се брак. Бебето, което я посещаваше в кошмарите със усмихнато личице,….. тя бе убила.

Беше бясна заради несправедливостта, заради собствената си наивност. Защо слушаше приказките му, защо толкова много му вярваше, как можа до толкова да му се довери?

Очевидно можеше. Искаше да му отмъсти, но знаеше, че не може. Не искаше да нарани тази жена, която нищо не знаеше за нея и се бореше да спаси брака си. Почувства се като натрапница, но тя беше виновна, не трябваше да му се хваща на въдицата, Друго нищо не ѝ оставаше освен да се покрие някъде, да замине на някъде, но дали щеше да забрави…..

Сив едър котарак, с гъста рунтава козина се протягаше на тревата под последните слънчеви лъчи на закъснялото лято. Баба Стойна погледна Марчето и рече:

– Виждаш ли го този хубосник, нашата котка го спаси.

Момичето седнало до нея я погледна учудено:

– Как го спаси?

– Една сутрин излизам и гледам пред вратата малко котенце, – започна да си припомня баба Стойна станалото не много отдавна, – още слепичко, току що родено. Тук има една комшйска котка, тя като се окоти, разнася малките си пред вратите на хората. Дожаля ми за животинката, ама какво да го правя? Тогава снахата Димитрина каза:

– Мамо, що го не сложиш при нашата котка, нали скоро и тя се окоти.

Рангел скръцна със зъби и само измърмори:

– Няма да го приеме.

– Е, нека опита все пак, – каза Радка, на Ставри жена му.

Баба Стойна махна с ръка.

– Та взех го и го сложих при малките до нашата Писана. Стоях отстрани и гледах какво ще стане. Писана дойде до малкото, започна да го лиже и след като го „изми“, му даде да суче. Ето на, какъв красавец стана. Ама вместо да гони мишките, гони комшийските котки по дворовете, – засмя се старата жена.

– Животинка, ама и тя знае какво е милост, – добави дядо Петър, влизайки в двора. – Разбрала нашата Писана, че малкото няма закрила и кой да се грижи за него, и го приюти, а ние хората понякога сме такива зверове, че нямаме милост към никого.