Архив за етикет: обстановка

Съответствие между думи и действия

Коментираха поведението на Слави:

– Представя се, все едно играе пред публика, – каза Цвятко. – Няма почтеност в него.

– Нали го гледам, – завъртя глава Цветан, – държи се по един начин в една обстановка и напълно различно в друга.

– Ходи на църква в неделя, но се държи грубо и арогантно през седмицата на работното си място, – осъди го Борис.

Петър прибави:

– Казва неща, които звучат консервативно на традиционно мислещи хора, а либерални на по- младите.

Стоян се усмихна:

– Като човек онлайн е голямата работа, но ела го виж в реалния му живот.

– Това никой няма да изненада, – обади се Дочо. – Разполагаме с технологии, чрез които създаваме образи, представяйки ги в интернет за нас самите.

Стефан се съгласи:

– Така е, надуваме автобиографиите си, добавяме факти, които не изобщо не съществуват. Фалшифицират се академични изследвания. Освен това правим всичко необходимо да продадем стоките си.

– Но мъдрите се ръководят от честност и от последователност в характера, – отбеляза Огнян. – Те са на показ във всяка обстановка. При тях няма нищо скрито, това което се вижда, е това, което наистина са.

Тодор примирено махна с ръка:

– Съдим Слави, защото не му вярваме, но ние не правим ли същото в една или друга обстановка с оправданието, че такива са обстоятелствата или, че в случая е необходима „бяла лъжа“, за да не обезсърчим някого.?

Останалите наведоха глави. Всеки можеше да си спомни поне един в случай, в който не е бил честен.

Лъжи

Групичката жужеше като разгневени пчели в кошер.

Дамян размахваше гневно ръце:

– Колко често прикривате, изкривявате, скривате или замъглявате истината? Всеки нека се наблюдава поне един ден.

– Лъжем непрекъснато през целия ден, – бе категоричен Пламен.

– Има учтиви лъжи от рода на: „Много бих искал да дойда, но вече съм ангажиран другадестил

читател

живот

“ вместо отказ или „Мисля, че стилът ти на писане е твърде изтънчен за нашите читатели“ т.е. „Лошо пишете“, – усмихна се Калин.

– Като говорим за видове лъжи, – поклати глава Тони, – трябва да споменем и тези в семейния живот. „Ти винаги . . .“ или „Ти никога . . .“ , които не само са неверни, но се използват за нараняване.

– Преувеличаване има и при християните, – понадигна се Тодор.

– Това е невъзможно, – възкликна Васил.

– Да си чувал нещо от рода на: „Това е такова благословение. Господ беше беше сред нас. Беше просто невероятно“.

– И какво не е наред в такова изказване? – повдигна вежди Васил.

– Господ може да присъства и да има благословение на мястото, но когато се говори това за всяко такова събитие си е просто наглост.

Обстановката се нажежи.

Добри успокои топката:

– Има и „благородни лъжи“, с които прикриваш приятел, вместо да му направиш забележка за начина му на живот.

– Забравихте бизнесмените, които предлага свои продукти, – вдигна ръка Станчо. – „Държим на качеството“ казват те, а всъщност пробутват дефектни продукти или такива, които не действат според инструкциите.

Камен въздъхна:

– Непрекъснато изливаме поток от лъжи. Нашият език е буйно зло. Поради гордост говорим прекалено много или грубо, а поради страх казваме прекалено малко или неискрено.

– Причина за това са неправилните мотиви, – отбеляза Огнян.

Всички се съгласиха.

Добавяне на стойност

Ема много обичаше учителката си по английски.

– Какво толкова ѝ харесвате? – попита я майка ѝ.

– В часовете ѝ, тя ни черпи с бисквитки. Винаги има игри и оцветяване на рисунки, с които се илюстрира урока. Всички очакваме с нетърпение нейните часове. Тя ни учи не само на английски, но съживяваше обстановката, – отговори Ема.

– Ясно, – усмихна се майката, – тя ви добавя стойност.

– Каква стойност? Нищо не разбирам, – повдигна рамене Ема.

– Тя е учителка и за да повиши нивото си на ефективност, добавя стойност на учениците си, – опита се да обясни майката.

Ема смръщи вежди неразбиращо.

– Това означава, че във всичко, което прави, тя подобрява живота на тези около нея, – уточни майката.

А след това прибави:

– Ема, добави стойност към дома си, приятелите си, бъдещите си деца и общността, в която живееш! Направи живота на някого по-добър, само като присъстваш.

Радостта от това да притежаваш по-малко

Матьо поклащаше недоволно глава пред телевизионната реклама за преобразяване на дома.

– Къщата изглежда хубава, но собствениците изведнъж се оказват с вещи много повече от преди, – мърмореше той. – Тези натрупани неща повече пречат, отколкото да допринасят за постигане на някаква цел.

Жена му го погледна, усмихна се и потвърди:

– Повечето от нас, които имаме собствени жилища, го правим. Харчим пари да купим повече вещи. Освен това ни е необходимо време да ги подредим, почистим и поддържаме.

– И вместо да се насладим на обстановката, която сме си създали, какво правим? – попита Матьо.

– Решаваме, че ни трябват по-добри вещи, – подчерта дебело жена му. – Просто искаме да подобрим жизненото си пространство.

– И това удовлетворява ли ни? Донася ли трайна промяна в живота ни? – повдигна вежди въпросително Матьо.

– Проблемът не е в това, че не притежаваме достатъчно вещи или не ги управляваме както трябва, – размаха ръце жена му, – а това, че рекламодателите и търговците на дребно искат да купуваме повече, за да имат повече печалба.

Матьо се почеса по главата и започна да разсъждава на глас:

– Много от нас би трябвало да живеят по-пълноценно, като минимално преобразяват домовете си. Имуществото на никого не е дало живот.

– Има повече радост в това, да притежаваш по-малко, отколкото да трупаш, – съгласи се жена му. – Ако се освободим от излишните неща във всяка стая, ще имаме по-малко главоболия с безпорядъка, който се създава около нас.

– Така освободени ще имаме време да помогнем и на другите, – плесна радостно с ръце Матьо.

Кога загрижеността за нещо, което притежавате, ви е попречила да послужите на някой друг?

Светлината на надеждата

Майката на Лора постъпи в онкологичен център, а наближаваха празниците в края на годината. Трудно се планира в такава трудна обстановка между празничните посещения и тези при майка ѝ.

Лора си пожела за Рождество:

– Всичко, което искам е още време да бъда с майка ми.

Тя седеше в тъмната стая, а мъката безпощадно притискаше сърцето ѝ.

В стаята влезе Красимир, нейният син. Той се изненада, че майка му стои на тъмно и запали осветлението.

– Благодаря, – прошепна Лора.

– Няма за какво, – бързо отговори Красимир и излезе.

– Краси, не знае, че благодаря на Бога, – усмихна се тъжно Лора, – Който чрез включване на лампата, ме насочи към вечната Светлина на надеждата – Христос.

Въпреки, че бе затормозена от скръб и страдание, надеждата изгря в сърцето ѝ чрез спомените за Божията верност в миналото.

За много от нас Рождество предизвиква, както радост, така и тъга.

За щастие, дори тези смесени емоции могат да бъдат примирени чрез обещанията на истинската Светлина на надеждата – Исус.