Недялко бе озадачен, коментарите на съучениците му бяха обезкуражаващи.

Изглежда имаха много проблеми.

Недялко не се въздържа и попита:

– Ако сме християни, защо сме толкова унили? Не знаем ли как всъщност свършва всичко това?

Той имаше предвид обещанието за вечен живот в Христос, но също и многото обещания в Библията за Божията грижа на Неговия народ.

Преподавателят просто се усмихна и продължи нататък.

Един ден Недялко бе ударен в живота. Загуба на работа, скръб, болест и други неща го накараха да се чувства обезсърчен.

Да, Божите обещания са утешителни и истинни, но те не обещават лесен живот.

Когато срещаме други, които преминават през трудности, Светият Дух може да ни помогне да отвърнем с любов и състрадание, а когато изпитваме скръб, можем да си спомним утехата на Божите обещания.

Миладин се премести със семейството си в нов град и дом.

Един ден той сподели с жена си Соня:

– Навиците за децата ни за сън са се променили.

– Ще е съгласиш, че не бе необичайно да намерим един или и двамата в леглото си до сутринта, – усмихна се Соня.

– Да но това е неудобно за нас, – повдигна вежди Миладин.

– Време е да направим промяна, – предложи Соня.

За целта купиха нови покривки за легла и започнаха да отсядат в стаята на децата си, докато заспят, планирайки след това да се промъкнат до спалнята си.

Промяната отне повече време от очакваното.

Миладин отбеляза:

– Някои нощи бях толкова уморен, че щях да заспя на пода.

Една сутрин Соня показа снимка на Миладин, която беше направила през миналата нощ.

На нея бяха Миладин и синът му, заспали един до друг на пода.

– Забележи, – засмя се Милан, – оставил е удобното си легло, само да бъде близо до мен.

Тази снимка Накара Миладин да се замисли.

– Имам чувството, – каза той на жена си, – сякаш Бог ме пита: Готов ли си да оставиш утехата си, за да си близо до Мен?

Няма нищо лошо в комфорта. Това е благословия, но когато става въпрос за следване на Бога, утехата обикновено не е част от призванието.

Той не ни моли да живеем лесно, а да бъдем послушни.

Понякога трябва да оставим мекото удобно легло и да стъпим на твърдата земя на вярата.

Растежът се случва, когато разменяме комфорт за близост. Това е мястото, където се изгражда доверие. Тук се формира призванието.

Истинското ученичество струва нещо. Но наградата е живот, белязан от цел, присъствие и по-дълбока връзка с Него.

Михаил едва се сдържаше да не се засмее на глас. Той наблюдаваше малката си дъщеря Лиза, която се опитваше да се скрие зад менюто.

Тази криеница продължаваше, докато двамата чакаха храната си, която бяха поръчали в едно заведение.

Пет годишното дете си мислеше:

„Щом не мога да видя татко и той не може да ме види“.

На Михаил тази игра му се струваше смешна, но после разсъди и откри:

– Това е важен урок. Вярваме ли, че можем да скрием греховете си от Бог? Мислим ли, че щом ние не можем да Го видим, значи и Той не може да ни види? Нищо не убягва от очите на всевиждащия, всезнаещия Бог.

Точно както Бог вижда нашите грешки, Той вижда и нашето покаяние и е готов да прости и да ни възстанови.

Докато черпим утеха от тази истина, нека се държим здраво за Бога, Който е пълен с милост и благодат.

Катя обичаше да се сприятелява и да помага на възрастните хора в църквата.

За беда тя попадна под ударите на властен лидер. Постоянно Катя се оказваше обект на закачките му.

Посъветваха я:

– Откажи се.

– Не мога да „изоставя“ възрастните хора, – повдигна рамене Катя.

Чувстваше се разпъната на кръст.

Катя се помоли на Бог за напътствие и Той ѝ даде утеха и уверение, докато тя Му сподели страховете си.

– Поговори с този човек, но се довери на Мен, за да разреша проблема ти, – каза ѝ Той.

Винаги, когато се сблъскваме с трудни ситуации, нека се молим и да търсим помощ от Бог.

Може да не виждаме винаги победа, но каквото и да се случи, не трябва да се страхуваме.

Битката е Негова.

Ставри не се стърпя и плесна с ръце:

– Гледай Нено пак се тревожи за нещо. Всичко му е изписано на лицето.

– Е, – въздъхна Никола, – тревожността е като метеоритен дъжд от „ами ако“, сякаш, небето пада върху теб.

– Да се тревожи човек, никак не е забавно, – отбеляза Асен.

– Другите смятат, че като сме християни не се тревожим за нищо, – измърмори Краси.

– Нали обикновено цитираме апостол Павел: „Не се тревожете за нищо“, – махна с ръка Слави.

– Да, но тази фраза е написана в сегашно деятелно време, внушавайки продължаващо състояние, – вдигна вежди Петко. – Това може да се възприема като: „Не позволявайте на нищо в живота да ви оставя постоянно без дъх и в тревога“.

Станимир се засмя:

– Наличието на тревожност е неизбежно, но затворът предизвикан от нея е по избор.

– Можем ли да не се тревожим? – въздъхна тежко Стефан. – Разбира се, че бихме могли.

– Всички имаме нужда от утеха и Бог е готов да ни я даде, – добави Миладин.

Всички се съгласиха.