Чавдар докладва на групата:

– Научно проучване, което изследвало до каква степен музикалната чувствителност на хората е културна и до каква степен е инстинктивна, е пускало барабанни ритми на новородени бебета, докато е наблюдавало активността на мозъчните им вълни.

– Интересно, как са реагирали бебетата? – прекъсна го Зарко.

– Навярно младите им умове вече са очаквали този такт и са реагирали на неговото отсъствие, – предположи Филип.

– Открили, – продължи Чавдар, – че мозъчните вълни на бебетата са се покачвали точно когато нотата е била пропусната.

– Изследването ми напомня за удивителния начин, по който Бог ни е създал – усмихна се Стефан. – Той дори ни е дал програма за прекрасния дар на музиката. И очаква да откликнем с радост на благодатта Му със собствена музика, която да хвали святото Му име.

– И все пак болката, изтощението, съжалението или скръбта понякога могат да натежат на сърцата ни и да заглушат хвалебствените ни песни, – въздъхна Светльо.

Йовко възкликна:

– Докато Бог изцелява сърцата ни и ги изпълва с ритмите на радостта, можем да свидетелстваме: „ Господи, Боже мой, ще Те хваля до века“ .

Георги притежаваше Библия, но аналитичният му ум не позволяваше да приеме чудесата в нея.

Изненадваше се от искрената вяра на приятеля си Захари, за това един ден се помоли много странно:

– Ако искаш да повярвам в Теб, направи нещо, което не мога да си обясня.

Един ден Георги откри, че Библията му е изчезнала:

– Как е възможно това? – възмути се той. – Аз никога не съм си губел нещата.

Този ден той шофираше в дъжд към университета, където преподаваше.

Когато слезе от колата, забеляза Библия на мокрия тротоар.

Вдигна я и се изненада:

– Тя е суха, а вали …

Това Георги не можа да си обясни.

Молитвите, изпълнени със съмнения, не са модел, който да следваме, но те могат да разкрият Божия характер.

Така Георги повярва в Исус, като осъзна, че любещия Бог е отговорил на молитвата му.

Той получи нещо, което не можеше да обясни – суха Библия в дъжда.

Самолетът излетя и след няколко минути се сблъска с ято птици.

Двата двигателя веднага отказаха.

Самолетът летеше над голям населен град.

Командирът на самолета бе имал множество тренировки. Той имаше солидна подготовка зад гърба си и успя да приземи самолета на замръзналата река под него.

Всичките 155 души на борда оцеляха.

Репортерите приветстваха командирът на самолета:

– Вие сте герой!

Но той скромно обясни:

– Успешното кацане не е резултат от гениално хрумване в момента, а от години подготовка. Четиридесет и пет години правя депозити в банката за опит и днес баланса бе достатъчен за да успея да приземя самолета безопасно.

Никой не знае какво ще донесе този или онзи ден.

За това трябва да съхраняваме Божието Слово в умовете и сърцата си, за да бъдем готови за живота.

Дядо Стефан говореше на внуците си:

– Вашето сърце е като оранжерия, а мислите ви като са семена. Трябва да внимавайте какви семена допускате в оранжерията си.

– А как да познаваме кои са добри? – попита Петьо.

– Твоя ум, Петьо, е врата към сърцето. Божия Дух стои на прага и филтрира мислите, които се опитват да влязат.

– А Той от къде знае? – ококори очи Мимето.

– Ако Исус е съгласен с мисълта, Светия Дух я пуска, в противен случай трябва да се изгони, – поясни старецът.

– Как разбираме дали Исус е съгласен? – смръщи вежди Петьо.

– Отваряш Библията и се въоръжаваш с мнението на Христос, – усмихна се дядо Стефан. – Повече от всичко пазете вратата на сърцето си. Колкото е по-добър изборът на семената ви, толкова ще бъде по-голяма радостта ви от реколтата.

Спорът бе разгорещен.

– Исус е щедър, а ние сме алчни. Той е миролюбив, а ние сме измъчвани ….., – горещеше се Стойко. – Разстоянието между Неговото сърце и нашето е огромна. Можем ли да имаме сърце като това на Исус?

– Изненада, – усмихна се Стоян, – ние вече го имаме.

– Как? – подскочи като ужилен Стойко.

– Щом си отдал живота си на Исус, той ти е отдал Себе Си, – поклати глава Стоян. – Може да ти изглежда странно, но всеки повярвал в Христос има част от мислите и ума Му.

– Е, до някъде може да се приеме за вярно, – уклончиво се съгласи Стойко.

Стоян продължи уверено:

– Бог има амбициозни планове за нас. Този, Който спаси душите ни, копнее да преобрази сърцето ни.

– А какво означава да бъдеш точно като Исус? – попита Стойко.

– Да се вгледаме по-дълбоко в сърцето на Исус, тогава може би ще видим, в какво ще се превърнем, – отговори Стоян.