Отново заваля. Това бе един нескончаем поток от безброй капки, които превръщаха земята в непроходим кален терен.
Дядо Петър и внукът му Пешо седяха край печката и се грееха.
Старецът много обичаше това палаво момче, не защото го бяха кръстили на него, а заради любознателността му.
Днес Пешо с голямо нетърпение очакваше да чуе какво ще разкаже дядо му. До сега старецът не бе го разочаровал с историите си.
– Когато има пауза, музика не се чува, – каза дядо Петър, – но в паузата се раждат нови звуци.
– Как така? – ококори очи Пешо.
– В мелодията на нашия живот често се появява „пауза“, а ние си мислим, че Бог е завършил музикалния Си мотив, – старецът се опита да разясни казаното.
Но по очите на внука си дядо Петър усети, че Пешо не го е разбрал.
– Понякога Бог допуска болест, сриване на плановете ни, – продължи възрастният човек, – непосилни усилия. По този начин се появява неочаквана пауза в химна на живота ни.
– А, да…. познавам това състояние, – каза внукът. – Тогава започваме да се оплакваме, защото гласът ни замлъква и нашата партия липсва във всеобщия хор, който постоянно се възнася към Създателя.
– А как трябва да се отнася истинският музикант към „паузите“? – попита дядо Петър.
Пешо повдигна рамене, явно не знаеше отговора.
– Забележи, изпълнението на музиканта е съгласувано с ритъма. Той не представа да го отброява, докато решително и вярно не подхване следващата нота, без да нарушава мелодията, все едно изобщо не е спирал.
– Дядо, как мислиш, Бог без определен план ли пише мелодията на нашия живот?
– Той винаги знае коя е най-подходящата нота за дадения момент, – поклати глава старецът. – Ние само трябва да научим мелодията, без да се смущаваме от „паузите“.
– Наистина, не бива да ги пренебрегваме, – съгласи се Пешо, – за да не нарушим мелодията и нейният ритъм.
– Ако погледът ни постоянно е насочен към Бога, – засмя се старецът, – Той сам ще следи за такта. Взирайки се в Него, ние звънко ще подхванем следващата нота.
– Но ако сме натъжени от случващото се в живота – каза внукът – и си кажем: „В музиката няма паузи“?
– Тогава забравяме, че тя се ражда в паузите.
– Създаването на музиката е бавен и мъчителен процес в нашия живот, – отбеляза Пешо.
– Бог ни обучава с голямо дълготърпение. Забележи, колко дълго трябва да ни чака, докато научим урока си и то да го научим напълно.
Дъждовните капки бяха спрели да барабанят по прозореца, а слънцето се мъчеше да пробие гъстия слой от облаци.
Но не се мина много и слънчевите лъчи огряха окъпаната земя. А дядото и внукът прекрачиха прага и излязоха на двора, вслушвайки се в птичата песен.
