Марин Панайотов търгуваше с наркотици. Самият той бе пристрастен към хероина.

Чувстваше се съвсем сам. Бе смазан от постоянните смъртни заплаха и бе уморен вечно да бяга.

– Най-добре е да сложа край на безсмисления си живот, – тази натрапчива идея непрекъснато се въртеше в ума му.

Тази сутрин Марин се отби в любимото си заведение, за да похапне за последен път.

Върна се в апартамента си. Търсеше компания, за това включи телевизора.

На екрана се появи проповедник, който възкликна:

– Животът има начин да те хване за яката, принуждавайки те да паднеш на колене.

На Марин му стана интересно и той усили звука.

– Има верига, която връзва всяка душа, – казваше проповедникът. – Тази верига е грехът, от което смъртта и възкресението на Исус ни освобождава. Който желае да бъде освободен от нея, нека пристъпи напред и да се моли.

Марин се разкрещя пред телевизора:

– Да, да, да, … искам.

В този момент той вече не се чувстваше сам. Бе изправен не пред края на живот, а пред едно ново начало.

Когато усетим нашата духовна бедност, ние сме готови да получим богатството на Царя. Царството не е за алчните, а за съкрушените – онези, които стигат до края на падението си и пристъпват към Бога.

Марко изгледа приятелите си и попита:

– Каква роля играе ентусиазмът в живота ни?

– В много отношения той е ключовата съставка, която ни освобождава от скованото, мрачно, прегряващо ограничение на дадена задача, – отговори Крум.

– Когато шансовете са срещу нас, часовете са дълги и краят все още не се вижда, отбеляза Стоян, – Ентусиазмът ни спасява от изкушението да се откажем, да избягаме или да се оплакваме.

– Той премахва твърдостта и мъката от скуката. Призовава свежи войски, когато битката се проточи и тялото се изтощи, – допълни Симеон.

– Ентусиазмът ли? – ухили се Атанас. – Спортистите се хранят с него. Търговците са мотивирани от него. Учителите разчитат на него. Учениците се провалят без него. Лидерството го изисква. Проектите се завършват благодарение на него.

– Някой бе казал: „Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“ – отбеляза Христо.

– Убеден съм, че една от причините Бог да ни дава толкова много лични обещания в Словото Си е да разпали ентусиазма ни, – възторжено обяви Трифон. – Знанието е от съществено значение, но знанието без ентусиазъм е като гума без въздух, като басейн без вода, като „благодаря“ без усмивка.

Бонка не искаше да има нищо общо с вярата на родителите си в Исус.

– Аз съм агностик и се стремя да живея без Бог, – заявяваше твърдо тя.

В Университета се запозна с млад мъж, но връзката им не трая дълго.

Раздялата с приятеля повлия лошо на Бонка. Тя изпадна в депресия. От ден на ден състоянието ѝ се влошаваше.

– Така само се измъчвам, – каза си тя. – Ще сложа край на този скапан живот.

Изведнъж си спомни засмените и радостни лица на родителите си. Те също имаха трудности и я учеха:

– Довери се на Исус, Той няма да те изостави…

Очите ѝ се напълниха със сълзи.

– Да, това е, което съм търсила цял живот и съм оставала сляпа за Него.

Бонка получи нов живот и надежда. Трудните житейски предизвикателства вече не я плашеха.

Бог отвори сърцето ѝ за Китай.

Въпреки, че я обезкуражаваха:

– Там има много опасности…..

Тя замина заедно с мъж, за когото по- късно се омъжи.

Двамата носеха Евангелието на хората в Китай и Тайланд. Хиляди хора се довериха на Исус.

Наследството на Бонка и съпругът ѝ още живее в тези земи.

Камината гореше. Дървата пращяха в огъня. Младена седеше във фотьойла.

– Когато погледна назад в края на годината, – каза си тя, – има много неща върху, които да размишлявам за себе си и за света. Някои неща ме изненадаха. Понякога бях обезкуражена ….

Младена добави едно дърво в огъна и продължи със разсъжденията си на глас:

– Сега съм изправена пред началото на още една година. Засипват ме куп въпроси. Много бих искала да зная какво ми предстои, но …

Тя си спомни думите на баща си:

– Бог има цел за живота ти, Мади. Той е вложил вечността в сърцето ти.

Като малка тя питаше нетърпеливо:

– Какво ще се случи следващата година?

Баща ѝ се усмихваше и казваше:

– Никой не може да разбере делата, които Бог върши, от началото до края. Не знаем какво ще се случи по-нататък, но Бог знае. За това можем да му се доверим.

От спомените очите ѝ се насълзиха. Баща ѝ отдавна не бе между живите на земята, но това, което я бе учил, тя помнеше добре.

Младена коленичи, прибра ръце пред гърдите си и тихо се помоли:

– Отче, поверявам предстоящата година на Теб. Доверявам Ти се и вярвам, че ще направиш всичко за мое добро. В името на Исус, амин.

Без значение с какво ще се сблъскате през следващата година, можете ли да се доверите на Господа?

Не забравяйте, Той е обещал да се грижи за всеки от нас, който е повярвал в Него и ще съдейства винаги за наше добро.

Семейство Петрови се премести на ново място. Имаха дом, но той се нуждаеше от ремонт.

Когато премахнаха гипсокартона се появи сериозен проблем.

Навсякъде имаше грамадни черни буболечки. Те нямаха край.

Петрови бяха предупредени за подобна опасност и се бяха снабдили с препарат за унищожаването им, но бе третирана само повърхността.

Истинските щети бяха скрити и те бяха много по-големи. Започваха в основата на конструкцията и бяха увредили ядрото на къщата.

– Сега всичко трябва да премахнем и да започнем отначало, – въздъхна Камен главата на семейството.

– Това вероятно ще бъде много скъпо и ще отнеме много време, – скръсти ръце пред гърдите си Мая, бъдещата домакиня на този дом. – А до тогава къде ще син

сестра

живеем? Наближава и по-хладно време.

– Е, това не бяхме очаквали, – тъжно констатира Иван, по-малкият син в семейството.

– Случило се е, – махна с ръка Ема, сестрата на Иван и Емил, – защото проблема се е криел в основите.

Това затруднение наведе семейството към нови размишления.

– Същото опустошение може да се случи и в духовния ни живот, – поде Камен. – Повечето тийнейджъри, които израстват, посещавайки църква редовно, но я напускат след гимназията и не се връщат повече.

– Християнството не е било тяхната вяра, а тази на родителите им, приятелите или уважаван от тях човек, – отбеляза Мая. – В основата си вярата им е слаба, както и нашия дом заразен от буболечки.

– Може да са имали добро начало, – допълни Камен, – но ако не е здраво, установената вяра става податлива на външни влияния.

– Не само тийнейджърите са изложени на риск, – повдигна вежди предизвикателно Иван.

– Това ми напомня за колосянската църква, – намеси се и Ема. – Те са били някога „врагове“ в „умовете“ си и „отчуждени от Бога“. Исус е променил всичко това, правейки ги безупречни и свободни. Имаха добро начало, но тази свобода зависела от това да бъдат здраво вкоренени във вярата си, докато продължават напред.

– Необходим е силен завършек, – поклати глава като старец Емил. – Човекът, който се стреми да завърши добре, притежава достатъчно твърда вяра, за да може да продължи напред в живота, непоколебим.

Камен заключи:

– Този вид непоколебимост изглежда като да вярваш в Бог за живота си, когато обстоятелства не се развива във твоя полза. Нищо не върви по план, но въпреки това твоята надежда в Неговата вярност към теб остава. Ако връхлети ураган в живота ти, ти не изпадаш в депресивно вцепенение от несигурността, а оставаш изпълнен с надежда, знаейки, че Бог е верен.