Много философии се носеха наоколо. Повечето от тях бяха повече объркващи, отколкото полезни.

Тези, които бяха достатъчно ясни, за да бъдат разбрани, обикновено фокусираха цялото си внимание върху индивида.

Ето чуйте гласовете на някои от тях:

– Бъдете находчиви, развивайте се!

– Бъдете уверени, отстоявайте себе си!

– Бъди добър, съобрази се с другите!

– Бъдете чувствени, наслаждавайте се!

– Бъди доволен, угаждай на себе си!

– Бъди по-отгоре, издигай се!

– Бъди способен, вярвай в себе си!

– Бъдете щедри, освободете се!

И всичко тук е за Азът, на мен, за себе си.

Май пропускаме нещо?!

– Бъди слуга… давай на другите!

– Кой го е казал?

– Исус.

Това е философия, която всеки може да разбере. И без съмнение е напълно постижима.

Ето сами вижте:

– Не правете нищо от користолюбие или от празно тщеславие, но със смирение считайте един друг за по-горен от себе си. Грижете се не само за себе си, но и за интересите на другите.

– Какво означава всичко това?

– Спрете да позволявате на егоизъм и самонадеяност да ви контролират! Бъдете глухи за тях. Заменете „егоизъм“ и „самонадеяност“ със „смирение на ума“.

– Но как да го направя?

– Като гледате на другите като на по-важни от себе си. Търсете начини да подкрепяте, насърчавате, изграждате и стимулирате другия човек.

Малко трудно ще бъде за тези които упражняват тази философия да кажем:

– Философите са хора, които говорят за нещо, което не разбират, и те карат да мислиш , че е твоя вината!

Но такова твърдение смело можем да лепнем на останалите.

И все пак:

– Не бъдете егоистични. Не се опитвайте да впечатлите другите. Бъдете смирени, мислейки си, че другите са по-добри от вас. Не се интересувайте само от собствените си интереси, но проявявайте интерес и към другите.

– Трудно е това …….

– Това изисква отношение, което предпочита да дава, отколкото да получава.

Димо бе стигнал до следния извод:

– От гледна точка на Небето, нашата земя е населена от невиждащи хора.

– Какви ги говориш? Повечето са зрящи, – възрази Стоил.

– Как иначе да обясним объркването и хаоса, постоянната заплаха от световна война, бедствия, глад, расизъм и унищожаване на неродените? Просто хората са слепи, – попита и сам си отговори Димо.

– Слепи е силно казано, – сбърчи нос Стоил.

– Този, който управлява този свят е заслепил умовете на тези, които не знаят истината. Те не могат да видят светлината на добрата новина, не знаят какво е направил Христос за тях? – уточни Димо. – Нуждаят от духовен офталмолог.

– Глупости, офталмолог, – възкликна Стоил.

– Исус, ако пожелаят, ще възстанови зрението им и те ще познаят истината, а тя ще ги освободи, – добави Димо.

– От какво ще ги освободи? – засмя се Стоил.

– От робството ….

– Какво робство? – прекъсна го Стоил. – Всеки си прави, каквото си иска.

– От робството на греха и смъртта, – допълни Димо.

Стоил само махна с ръка и прибави:

– Вятър работа.

Димо разбра, че така няма да го убеди, за това реши да се моли за него.

– Грънчарят нежно и с любов започна да оформя парчето глина. Той избра форма, която му бе угодна. Дълго ѝ се любува, но това не бе достатъчно ….., – разказваше дядо Васил.

– Че какво не му достига?, – прекъсна го внука му.

– Цвят, който да отразява красотата му, – отговори старецът.

– Чакай, чакай май тук става въпрос за нещо друго? – ококори очи Велко, след като чу разказа на дядо си.

– Позна, – усмихна се дядото. – Става въпрос за нашия живот. Той трябва не само да е полезен, да има определена форма, но и да сияе.

– Как да сияе? – попита Велко.

– Затова ни поставя в пещта на страданието, докато се разкрият нашите „цветове“, които отразяват красотата на Божия характер.

– Но нали любящо и нежно ни докосва Бог? – потръпна Велко.

– Без подготовката на любящото, умело докосване на ръката на грънчаря, всяка полезност или красота, която глината би могла да има, би била унищожена от натиска и топлината, – добави дядото.

– Ооооооо, – разочаровано възкликна Велко.

– Исус прави страданието разбираемо, – успокои го старецът. – Сред натиска и топлината съм уверен, че Неговата ръка е върху живота ми, развивайки вярата ми, докато не покажа Неговата слава, превръщайки ме в съд за чиста употреба такъв, който Му е угоден!

– На никой друг грънчар не бих поверил живота си, – плесна ръце и подскочи Велко.

Дима бе в килията, обзета от мъка, пристрастяване и отчаяние.

Дъщеря ѝ беше убита.

Горчивината, гневът и омразата я бяха подтикнали към наркотици и алкохол, но през месеците си в затвора тя отдаде живота си на Исус и започна да се освобождава от зависимостта си.

След това тя прости на мъжа, обвинен в убийството на дъщеря ѝ.

– Това беше най-трудното нещо, което някога ми се е налагало да направя, – призна по-късно тя. – Нищо не бе от мен. Всичко беше чрез Исус. Знаех само, че трябва да Му се предам.

Дима не откри силата да прости непростимото, като използва собствената си воля, това стана, като откри любовта, благодатта и прошката на Исус към нея, която я преобрази отвътре навън.

Чрез Неговата сила и присъствие, Той осъществява трансформацията, която самите ние не можем да постигнем.

Това бе героично кацане на спрял пътнически самолет над пълноводна река.

Когато капитанът слизаше от спасителния ферибот, каза на служителя си:

– Трябва да знам кой е ранен и колко тежко. Нужно е преброяване. Сто петдесет и пет, това са пътниците и екипажът.

– Добре. А вие как сте? – попита служителят.

– Ще отговоря на този въпрос, когато преброим точно сто петдесет и пет човека, – бе отговорът.

Капитанът тормозеше всеки, който би го изслушал:

– Искам да знам резултата от преброяването.

Най-накрая служител влезе в болничната стая, където преглеждаха капитанът. Той му се усмихна и каза:

– Преброяването свърши.

Капитанът повдигна вежди въпросително.

– Сто петдесет и пет, – отговори служителят.

Исус също се интересува от преброяването. Той е Добрият Пастир, който оставя деветдесет и деветте овце, за да търси едната изгубена овца. Когато я намери, Той „се радва за тази една овца, отколкото за деветдесет и деветте, които не са се заблудили“.

Това не означава, че едната изгубена овца е по-важна от останалите. Но има радост от облекчение, когато бъде намерена.