Виктор бе стрелец бомбардировач по време на Втората световна война.

Самолета му бе свален, а той бе заловен. Няколко месеца Виктор бе военнопленник.

Той рядко говореше за преживяното, но тези, които го познаваха преди войната казваха за него:

– Виктор безгрижен младеж с лъчезарна усмивка.

Но военните му преживявания го бяха превърнали в капризен и затворен човек.

Синът му Марко не го разбираше, но един ден му попадна книга, в която се разказваше за въздушните битки.

Едва тогава Марко разбра физическата и психологическата цена, платена от такъв тип летци.

От тогава състраданието към баща му се засили.

Така и Исус не просто разбираш нашите борби, Той знае как се чувстваме във всяка ситуация.

Помислете, Исус знае какво изтърпяваме. Той е бил изкушаван, както сме и ние.

Да се ​​научим да имаме състрадателно сърце като Исус е чудесен начин да покажем любов към онези, които се нуждаят от Него.

Нека Бог ни даде, чрез Светия Си Дух, разбиращо сърце, което протяга ръка към другите с любов и милост.

Иван се бе подпрял на оградата. Той гледаше приятелите си весели и здрави, а на него не му бе до смях.

– Не мислите ли, че болестта е доста нахална! – Иван се обърна към приятелите си. – Влиза рязко, спонтанно, непланирано в живота ни и размества всичко.

Другите го гледаха недоумяващо, а той продължи:

– Отчайваме се, сякаш не ние сме собственици на телата си. И се чувстваме незаслужили всичко това.

– Та кой иска да е болен, слаб и зависим от околните? – възкликна дебелият Мони.

– Напоследък започнах да разглеждам болестта не като нещо вземащо, а като нещо даващо, – заяви Симо.

– Какво ли ми дава боледуването?! – плесна го по рамото Огнян.

– Дава ми време за смирение, на доверие и време за искрено и силно общуване с Бог, – отговори Симо.

– Забележете, – размаха ръце Цветан, – даже Исус имаше рани! Той също преживя огромна физическа болка, но всъщност раните бяха цената, която Той плати за да можем ние да сме сега близо до Бог.

– И това ми дава сила да Му се доверя и да Му кажа, че макар и физически да съм немощен, сърцето ми е насърчено, – отсече Борис.

Йосиф преглеждаше обявите за работа. Той бе разочарован.

Предишните му работни места като сервитьор бяха добре платени, но редовните смени през уикенда, типични за ресторантьорската индустрия, го затрудняваха, като новоповярвал в Исус, да посещава редовно църква.

– Защо Бог не отговаря на молитвата ми? – оплакваше се Йосиф. – Нима Господ не иска да ходя на църква?

Отне му цяла година, преди Йосиф да осъзнае, че трябва да опита в различна индустрия.

Най-накрая си намери работа с редовни смени през седмицата.

– Благодаря на Бога, – каза си Йосиф, – дългото чакане ме направи по-зрял във вземането на решения.

Този процес на смяна на работата също така научи Йосиф какво означава да упорстваш в живота и да се доверяваш на Бог да разкрие Своите планове в Неговото време.

Чакането на Божия отговор може да бъде трудно, но то ни прави по-зрели и непоколебими, укрепва вярата ни и ни дава по-дълбоко разбиране за това какво означава да се доверим на Бог.

Какъв невероятен обрат на събитията.

След като бе ударен от автобус Тодор бе откаран в местната болница. Той бе на седемдесет и шест години и знаеше, че няма да е дълго време на този свят.

В последните мигове на живота си Тодор изповяда вяра в Исус, т. е. малко преди последния си дъх.

– Невероятно, – възкликна един ангел.

– Той се спаси, – извика друг ангел, – само четири секунди преди края си.

Светците и ангелите приветстваха Тодор на Небето, без изобщо да се чувстват излъгани от факта, че той е живял живот на грях и е бил изкупен в последния момент.

– Никой от нас не заслужава да бъде тук, Тодоре — каза апостол Павел. – Радваме се, че го направи.

Сатана жестикулираше нервно и мърмореше стиснал зъби:

– Тодор бе толкова близо до живот на вечни мъки. Просто не мога да повярвам, че изигра картата на Исус малко преди края си. Толкова е разочароващо. Ограбиха ни!

Семейството на Тодор бе толкова стреснато от внезапното му обръщане, че започват да изучават Библията сериозно и обяви:

– От днес ще започнем редовно да посещаваме църква.

Един ден Добри се разхождаше из паркинга, който бе близо до дома му. Очите му бяха привлечени от малко растение, което бе пробили бетонната бариера.

– От всички места, където може да се вкорени, това семе е избрало едно от най-невероятните. И все пак, то расте, – възкликна Добри.

Той стоеше там изумен и усещаше как Бог му нашепва:

– Постоянство.

Добри се замисли:

– Това растение имаше всички основания да не го направи. Земята беше твърда, пространството беше малко, а условията бяха тежки, но нещо вътре в него продължаваше да го изтласква нагоре. Не чакаше перфектни условия. Той просто правеше това, за което бе създадено, да расте.

В този момент Добри осъзна:

– Бог ми показва картина на това, което е възможно, когато не се отказваме лесно.

Всички се сблъскваме с тежки сезони. Животът носи предизвикателства, които карат отказването изглежда по-лесно, отколкото да продължиш.

Подобно на това растение, все още можем да растем на трудни места, когато останем вкоренени.

Растежът не винаги изглежда видим.

Понякога това се случва под повърхността.

Едно семе расте надолу, преди да порасне. Това, че не виждате напредък, не означава, че растежът не се осъществява. Бог изгражда вашата основа.

И ние не правим това сами.

Точно както това растение имаше подкрепа до него, ние имаме Исус. Той ни държи стабилно чрез натиск, бури и несигурност.

Нашата сила не е в заобикалящата ни среда, а в нашия Спасител.

Така че не се отказвайте. Продължавайте да растете. Бог още не е приключил с вас.