Лиляна погледна към събралите се момичета попита:

– Какво според вас е вярата?

– Просто признаването на съществуването на Бог, – заяви смело Милена.

– А може би това е ключа за благословения, – предположи Елена.

– Мнозина се борят с вярата, особено когато животът стане предизвикателен, – отбеляза Василена.

Лиляна се усмихна:

– Но какво ще стане, ако ви кажа, че вярата не е просто нещо, което имате, това е нещо, което живеете? Вярата е повече от моментно решение. Това е начин на живот, който избираме ежедневно.

– Съгласна съм, че има разлика между вяра и вяра, – поклати глава Даниела.

– Уточни по-ясно мисълта си, – повдигна вежди Жанет.

– Вярата често се отнася до интелектуално съгласие или приемане, че нещо е вярно. Например, може да повярвате в съществуването на Бог или историческите факти за Исус. В случая вярата обаче не е задължително да трансформира живота или действията ни.

– Демоните също имат вяра, – уточни Станка. – Знаят, че Бог съществува. Те признават властта на Исус. И все пак тяхното „вярване“ не води до подчинение или трансформация.

– Вярата води и до спасение, когато се съчетае с изповед, – добави Даниела. – Тя е достатъчна, за да ни спаси, но не стига, за да ни поддържа през житейските предизвикателства.

– Вярата започва да се развива, когато чуваме и приемаме Божието Слово, – опита да обобщи Лиляна. – За разлика от интелектуалната вярата, която признава истината, истинската вярата действа върху тази истина с пълно доверие в Божия характер и обещания. Вярата надхвърля умственото познаване на нещо. Тя обхваща доверие и дълбоко вкоренена увереност, която влияе върху поведението и решенията. Катрин Кулман казва: „Вярата е, когато спреш да вярваш само с главата си и започнеш да вярваш с живота си“.

Вяра е съзнателен избор и усилие. Тя действа дори, когато обстоятелствата подсказват друго.

Този преход не се случва автоматично. Той се развива, докато умишлено се ангажираме с Божието Слово и избираме да Му се доверяваме ежедневно, особено когато животът няма смисъл.

Ветеринарът прегледа кучето и възкликна:

– Той има захарно лице.

– Захарно лице? – изненада се собственика на кучето Стоян.

Ветеринарът се усмихна:

– Това е термин, използван за ретривъри, чиито лица преждевременно побеляват. Това е просто знак за вътрешната сладост.

По-късно размишлявайки върху този момент, Стоян се запита:

– Какво изразява лицето ми, когато другите ме погледнат? Дали забелязват преобразяващата сила на любовта на Исус в сърцето и живота ми?

Божието присъствие в нас може да бъде привлекателно за другите, което е дело на Божията любов.

Лицата ни може да не блестят като Моисеевото, но като прекарваме време в Неговото присъствие, Той ще става все по-очевиден в нас.

Нека лицата ни блестят поради Божията любов, за да могат и другите да пожелаят и обикнат Господа.

Фокусирането върху Исус не винаги е лесно. Има толкова много разсейвания в този свят, които сме превърнали в идоли без да го осъзнаваме.

Митко бе скейтбордист.

– Обичам да пътувам, да се срещам с нови хора, да изследвам нови места, – споделяше той.

Когато бе поставен на легло след двадесет часова операция Митко осъзна, че има много идоли, за които изобщо не бе му хрумвало.

Голяма част от самоличността му бе изградена на това, че той е спонсориран скейтбордист.

– Социалните медии са идол за мен, – казваше Митко. – Искам да бъда в големите списания по скейтборд, да фигурирам във видеоклипове, които хората няма да забравят. Желая да бъда известен и обичан като скейтбордист.

След операцията лекарят му каза:

– Ти повече няма да можеш да се занимаваш със скейтборд.

Това бе доста отрезвяващо за Митко.

В един момент той разбра, че е преместил фокуса си от Исус върху себе си.

В нашия модерен свят сме фокусирани върху това, което искаме и как го желаем. То трябва да бъде по по-бърз, лесен и удобен начин.

Повечето от нас нямат проблем да вършат работата на Исус, стига да се вписва в нашия график.

Нека се опитаме да се тревожим по-малко за натоварената част от живота и да преодолеем съмнението, което светът се опитва да ни продаде.

По-добре е да се съсредоточим повече към Исус.

Бомбардировачът имаше екипаж, който се състоеше от опитен летателен екип, група интелигентни и бойно готови летци.

След успешна бомбардировъчна мисия, те се връщаха в базата късно една нощ.

Пред първият и втория пилот имаше панел с инструменти и радарно оборудване, на които трябваше да разчитат, за да достигнат крайната си дестинация.

Те бяха правили полета много пъти преди, така че знаеха колко време отнема връщането.

Но този полет беше различен.

Неосъзнавайки силния попътен вятър, който тласкаше бомбардировача много по-бързо от обикновено през нощния въздух, мъжете в пилотската кабина погледнаха с удивление приборите си, които сигнализираха:

– Време е за кацане.

Екипажът отказа да повярва на уредите.

Уверени, че все още са на километри от дома, те продължаваха да летят, търсейки внимателно познатите светлини долу.

Запасите от гориво най-накрая се изчерпаха.

Бомбардировачът така и не се върна.

Той беше намерен в пустинята на много километри по-нататък и много дни по-късно.

Целият му добър екипаж беше загинал, защото бяха последвали подтиците на собствените си чувства, които „изглеждаха правилни“, но се оказаха грешни.

Абсолютно грешни.

Това, което се случи във въздуха в началото на 40-те години на миналия век, по принцип се случва всеки ден на земята.

Има добри, искрени, добронамерени, интелигентни хора, пътуващи към сблъсъка със смъртта, но напълно несъзнаващи съдбата си.

Исус дойде да потърси и спаси изгубеното.

Това бе Божията мисия за търсене и спасяване, предназначена да помогне на изгубените да намерят правилния път към дома.

Библията е надежден инструментален панел, предназначен да насочва хората по правилния път.

Няма да се объркаме, ако вярваме на нейните сигнали и откликваме на указанията ѝ, дори понякога да не се „чувстваме“ съгласни с нея.

Мая подскачаше около майка си:

– Обратното на любовта не е ли омразата? – попита момиченцето.

– Не е, – усмихна се майка ѝ. – Обратното на любовта е егоизма.

– Как така? – Мая смръщи вежди.

– Погледни, за да покаже любовта си към нас, Бог даде Своя Син Исус да умре за всички нас. Истинската любов не търси своето си. Тя дава приоритет на интересите на хората пред индивидуалните.

– Това е много трудно, – сбърчи нос Мая. – Не всекиго го може.

– Да, така е, – съгласи се майка ѝ. – Тази черта е една от най-редките, които се срещат в характера на хората.

Ако гледате само на собствените си интереси за сметка на исканията на хората, това ще породи много проблеми във взаимоотношенията ви с другите.

Всеки път, когато трябвате да направите избор, винаги питайте Бог какво да направите от любов.