Боян заяви категорично:

– Да си християнин не е свързано с носенето на етикет, а за това да бъдеш писмо, което другите могат да прочетат, защото ние сме писма, написани от Духа на живия Бог, не с мастило, а с Христовата трансформираща сила.

– Исус също каза: “Нека свети светлината Ти пред другите, за да видят добрите Ти дела и да прославят небесния ти Отец”, – подчерта дебело Ангел.

Живко се наведе малко напред и измърмори под носа си:

– Не става въпрос да се преструваме на религиозни, а да живеем по такъв начин, че действията ни да говорят по-силно от думите ни.

Мирон въздъхна:

– Животът ти е наблюдаван повече, отколкото осъзнаваш. Хората може да забравят думите ти, но няма да забравят как живееш, как прощаваш, служиш и обичаш.

– Ако ние сме живи писма, всеки ден е нова страница, където Бог продължава да пише Своята благодат. Светът трябва да прочете това писмо, необходимо е да види във нас някой, който отразява надеждата в разгара на тъмнината.

А Христо се помоли:

– Господи, искам да бъда живо писмо, което да разкрива кой си. Не позволявайте на живота ми да противоречи на това, което казвам, че вярвам. Помогни на всяка област на моето същество да се превърне в свидетелство за Твоята благодат и любов. Амин.

Какво послание изявява животът ви на хората около вас?

Ако някой само наблюдаваше как живеете, щеше ли да види Христос отразен във вас?

Радо се разхождаше по улицата. Срещна мръсен клошар. Той бе покрит със сажди от главата до петите. Имаше голяма брада с изгнила храна полепнала по нея. Държеше чаша кафе и мърмореше като вървеше.

Внезапно клошарът се обърна към Радо:

– Хей, господине. Искаш ли малко от кафето ми?

Радо усещаше, че не трябва да отказва. Отпи от чашата му, насърчи го и го попита:

– Ти си доста щедър, раздаваш кафето си тази сутрин. Какво ти става, че изведнъж реши да го направиш?

Отговорът бе:

– Е, кафето беше особено вкусно тази сутрин и реших, че ако Бог ми даде нещо добро, трябва да го споделите с хората.

Радо попита:

– Има ли нещо, което мога да ти дам в замяна?

И очаква да чуе:

– Дайте ми … долара.

Клошарът каза:

– Би ли ме прегърнал.

Радо го прегърна.

Хората, които минаваха по улицата ги зяпаха, красиво облечен мъж се прегръщаше с един мръсен клошар. Смущаваха се, но постепенно смущението премина в страхопочитание.

Радо чу глас, който отекваше по коридорите на времето:

– Бях гладен. Нахранихте ли Ме? Бях гол. Облякохте ли Ме? Бях болен. Ти погрижи ли за Мен? Аз бях безделникът, с който се запозна на улица, прегърна ли Ме. Защото, ако го направиш на най-малкия от тези, братя и сестри мои, ти си го направил на Мен.

Тогава Радо си спомни думите на Майка Тереза:

„Ние сме съзерцателен род. Първо медитираме върху Исус, а след това излизаме и Го търсим прикрито“.

Виждам ли хора, лекувам ли хора, обичам ли хората, сякаш са Исус?

Ресторанта бе слабо осветен. Сервитьорката приемаше тихо поръчките на клиентите. Един от тях ѝ подаде химикалка с вградено малко фенерче и добави:

– За да можете да виждате по-добре в тъмното.

Лицето на сервитьорката грейна. Тя започна да се движи между масите радостна. Беше очевидно, че е възхитена от подаръка.

Мъжът, който ѝ подари химикалката, когато стана от масата намигна на седящия до него и каза:

– Мисля, че се развесели, когато ѝ дадох химикалката. Оправи ѝ деня!

Божият дар на светлината озарява дните ни. Исус е най-висшият дар на светлината. Той дойде на света, за да го спаси.

Бог ни е дал този дар, защото ни обича.

Когато приемем Христос като наш Спасител, греховете ни се прощават и ние имаме общение с Него.

Исус озарява живота ни за цяла вечност.

Той каза:

– Аз съм светлината на света; който Ме следва, никак няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

Като вярващи в Исус, ние сме светлината на света.

Когато получим дара, който Бог ни е дал чрез Христос, можем да ходим в Неговата светлина и „нека нашата светлина свети пред човеците“.

С Него като наш източник, нека светим за Него днес!

Велко бе дошъл на поредната лекция и внимателно слушаше.

– Сърцевината на дървото е централният носещ стълб на някои дървета, – обясняваше човекът отпред. – Въпреки че е мъртва, тя не се разлага или губи здравина, докато външните, живи слоеве са непокътнати. Съставена от влакна, свързани помежду си чрез химическо лепило, наречено лигнин, сърцевината на дървото може да бъде здрава като стомана. Този елемент от структурата на дървото му позволява да оцелее през природните трудности.

Велко се замисли върху това как може да използва метафората за сърцевината на дървото.

– Това е начин да се покаже, как спасените се преобразяват, – каза си той. – Бог преобразява мъртвата сърцевина на нашите същества, укрепвайки ни в силата на възкресения Исус, за да издържим изпитанията на този живот.

Велко продължи с разсъжденията си:

– И все пак ние все още съществуваме като уникалните хора, които Бог ни е създал да бъдем и дори повече.

Виждаме жив пример за това как структурата на дърветата представлява нашия живот в Христос.

Слава Богу, че ни е преобразил от смърт към живот!

Никола бе рибар.

Една безлунна нощ той падна от лодката си.

Никола се опита да я догони, но работеше моторът ѝ и той не успя да я достигне.

Пробва се да доплува до далечна нефтена платформа. Когато започна да губи надежда, чул плисък в студената вода близо до себе си.

– А, тюлен, – възкликна Никола.

Животното плува с него известно време, като го подтикваше към платформата.

Пет часа по-късно Никола завърши дългото плуване и описа тюлена така:

– Той бе „ангел“, изпратен да ми помогне.

Навсякъде около нас е невидима реалност, в която Бог изпраща ангели, за да помогнат на онези, които с радост са приели благата вест за Исус.

Понякога нощите ни може да са дълги и може да се чудим дали можем да продължим, но Той винаги ще ни даде помощта, от която се нуждаем. Помощ, която ще ни тласка напред към Него.