Мартин работеше в местния ресторант. Той откри мъж в безсъзнание до кошчето за боклук.

Намереният бе изгорял от слънцето, бе ухапан от мравките и имаше признаци на травма от тъп предмет.

Той не знаеше кой е. С измислено име живя в неизвестност повече от десетилетие.

Не можеше да работи, да получава помощи или да си върне миналото.

Изцелението му започна, когато група от непознати му помогна да преоткрие самоличността си чрез генетични тестове и разследвания.

Мъжът се зарадва:

– Имам история. Не съм просто някакъв непознат, който се е появил от нищото.

Когато ние, вярващите в Исус, забравим кои сме или когато житейската болка ни дезориентира, Бог често използва общността, за да ни свърже отново с най-автентичната ни идентичност.

В Него ние сме обичани, избрани и познати.

Това не бе обикновен изследователски екип, а международен. Плод на усилията му бе дрон с махащи криле, който имитира движенията на птицата бързолет.

Такива птици могат да летят до деветдесет мили в час, да кръжат, да се гмуркат, да се обръщат бързо и да спрат внезапно.

Създаденият дрон все още им отстъпва по възможности си.

Един от изследователите отбеляза:

– Бързолетът има множество групи мускули, които му позволяват да лети невероятно бързо, да сгъва крилата си, да се усуква, да отваря прорези за пера и да пести енергия.

Друг негов колега призна:

– Усилията на екипа ни може да възпроизведе само около „десет процента от биологичния полет“ на тези птици.

Бог е дал на съществата в нашия свят всякакви удивителни способности.

Наблюдаването им може да бъде източник на мъдрост за нас.

Мравките ни учат как да събираме ресурси.

Язовците ни показват как да си направим надежден подслон, а скакалците ни дават разбиране, че силата е в числеността.

Библията ни казва, че „Бог основа света чрез своята мъдрост”.

Този, Който е създал птиците, за да „летят над земята през небесния свод“, ни е дал способността да комбинираме Неговата мъдрост с нашите разсъждения.

Помислете добре, как можете да се поучите от Неговите елегантни проекти в естествения свят.

Маги лежеше на земята опряла лицето си в нея. Баща ѝ я видя и изтича при дъщеря си.

Надвеси се ниско над малкото момиченце и разтревожен попита:

– Меги, добре ли си?

Детето вдигна глава, усмихна се на баща си и каза:

– Тихо, говоря на мравките.

– Ох, – изстена бащата, – мислех, че ти е станало лошо.

Той я остави и тръгна към къщи.

– Защо се учудвам? – запита се бащата. – Меги винаги се е грижила за всяко създание, което срещне.

Преди лягане малкото момиченце разказваше приказки на котето си, което обикновено се гушкаше в него.

Вчера майка ѝ я завари да строи къщичка. Когато я попита:

– За кого я правиш?

Меги отвърна:

– За тези два бръмбара. Да имат подслон, когато завали дъжд.

Баща ѝ много се изненада, когато завари дъщеря си тържествено да погребва една умряла муха, която бе намерила на перваза на прозореца.

Какво да се прави, такава си бе Меги?!

Може би трябва да вземем пример от това дете. Нали Бог ни е дал отговорност да се грижим за Неговото творение.

Това не означава, да говорим на насекоми и птици, да строим къщички за бръмбари.

Достатъчно е да започнем да рециклираме отпадъците от ежедневието ни, да се придвижваме пеша, колело или с градския транспорт, …..

Като настойници на Божието творение, всеки един от нас може да помогне за защитата и опазването на природата.

Кралицата на черните градински мравки понякога основава нова колония.

Австрийските биолози забелязали, че ако една мравка заболее и умре, втората майка изхвърля трупа, за да намали риска от инфекция.

Здравата кралица разкъсва мъртвата самка на части и я закопава или изхвърля от мравуняка.

Китайски учени установили, че добре познатите заместители на захар – захарин, аспартан, еритритол, могат да бъдат смъртоностни за опасно инванзивните видове мравки  Solenopsis invicta, известни още като червените мравки.

Родината на този вид са горите на Южна Америка, но се разпространил на юг, на островите на Западна Индия, Южен Китай и остров Тайван, Филипините, забелязани са в Индия и Австралия.

В отровата на тези мравки се съдържа алкалоид соленопсин, който оказва силно въздействие върху кожата на човека, предизвикващо усещане за изгаряне. За това са ги нарекли огнени.

Не са редки случаите на тежка алергична реакция след ухапване от тези мравки.

В хода на изследванията се разбрало, че сред огнените мравки, които хранели със заместители на захарта, смъртността им била повече от 80% в сравнение на тази в контролните групи.

При това еритрита и другите подсладители се оказали бавно действащи отрови, така че опитните мравки успели да предадат порция смъртоносна емисия на своите събратя по колония в хода на обикновения за мравките обмен на храна. Това прави заместителите на захарта ефективен материал, за производство на изкуствени примамки.

При по-нататъшните експерименти учените възнамеряват да определят, какво ниво на еритритол, захарин и аспартам е токсичен за огнените мравки, но и да им позволяват да се върнат в колонията и да предадат храна по веригата нататък.
Изследователите също ще видят, как действат примамките не в лабораторни условия, а в реални.