Фокусирането върху Исус не винаги е лесно. Има толкова много разсейвания в този свят, които сме превърнали в идоли без да го осъзнаваме.

Митко бе скейтбордист.

– Обичам да пътувам, да се срещам с нови хора, да изследвам нови места, – споделяше той.

Когато бе поставен на легло след двадесет часова операция Митко осъзна, че има много идоли, за които изобщо не бе му хрумвало.

Голяма част от самоличността му бе изградена на това, че той е спонсориран скейтбордист.

– Социалните медии са идол за мен, – казваше Митко. – Искам да бъда в големите списания по скейтборд, да фигурирам във видеоклипове, които хората няма да забравят. Желая да бъда известен и обичан като скейтбордист.

След операцията лекарят му каза:

– Ти повече няма да можеш да се занимаваш със скейтборд.

Това бе доста отрезвяващо за Митко.

В един момент той разбра, че е преместил фокуса си от Исус върху себе си.

В нашия модерен свят сме фокусирани върху това, което искаме и как го желаем. То трябва да бъде по по-бърз, лесен и удобен начин.

Повечето от нас нямат проблем да вършат работата на Исус, стига да се вписва в нашия график.

Нека се опитаме да се тревожим по-малко за натоварената част от живота и да преодолеем съмнението, което светът се опитва да ни продаде.

По-добре е да се съсредоточим повече към Исус.

Мартин работеше в местния ресторант. Той откри мъж в безсъзнание до кошчето за боклук.

Намереният бе изгорял от слънцето, бе ухапан от мравките и имаше признаци на травма от тъп предмет.

Той не знаеше кой е. С измислено име живя в неизвестност повече от десетилетие.

Не можеше да работи, да получава помощи или да си върне миналото.

Изцелението му започна, когато група от непознати му помогна да преоткрие самоличността си чрез генетични тестове и разследвания.

Мъжът се зарадва:

– Имам история. Не съм просто някакъв непознат, който се е появил от нищото.

Когато ние, вярващите в Исус, забравим кои сме или когато житейската болка ни дезориентира, Бог често използва общността, за да ни свърже отново с най-автентичната ни идентичност.

В Него ние сме обичани, избрани и познати.

Керана имаше много ангажименти като говорител, но на едно събитие, за което разбра по-късно, тя не бе поканена.

Започна да се вълнува и извика:

– Защо не бях поканена? Защото не съм добра в говоренето ли?

Внезапно в ума ѝ проблесна въпрос:

– Защо това има значение за теб?

Този въпрос проряза до дъно душата ѝ. Тя бе принудена да се изправи срещу това, което вярва за себе си.

Честно казано това, което вярваше, съвсем не беше красиво.

– От даден момент съм започнала да свързвам своята самоличност с поканите за лекции, които получавах, – каза си Керана. – Не бях поканена, а това ми разкри истината. Чувствах се несигурна, защото бях закрепила самоличността си на несигурната основа, дали ще говоря или не пред дадена аудитория. А коя е моята сигурна основа?

Отговорът не се забави:

– Можеш да живееш смело, изпълнявайки своя призив, без да се сравняваш с някой друг.

– Добре, – съгласи се Керана, – бе ми открит корена на моята несигурност, сега ще изградя своята идентичност върху сигурната основа, в която Бог казва коя съм.

Въпреки жегата, групата бе отново под ореха и отново мъдруваше.

– Открих, че има два типа хора в света, – заяви твърдо Спас, – хора, които обичат личностните тестове и хора, които ги мразят!

– Лично аз ги обичам, но трябва да призная, че има едно нещо в тях, което не обичам, – отбеляза Лальо.

– И какво е? – то полюбопитствува Рени.

– Когато започнем да ги използваме като кутия, в която да останем, вместо като платформа, от която да работим, – поясни Лальо.

– Докато чета Писанието, виждам един невероятен модел в живота на хората, които са изпълнени със Святия Дух, – сподели Крум.

– Интересно, какъв модел? – попита Рени.

– Това е смелост, – уточни Крум.

А Стефан допълни:

– Уверен съм, че Светият Дух събужда вътре в нас дързост, която помогна на Давид да убие Голиат, на Моисей да освободи израилтяните, на Петър да стане и проповядва в деня на Петдесетница. Въпреки че в миналото те имаха неуспехи, получиха смелост, която превъзхожда всеки тип личност или разположение.

– Всички се нуждаем от тази смелост, за да ни помогне да бъдем хората, които Бог ни е призовал да бъдем, – каза Начо.

– Били ли сте самозатворили се и дисквалифицирали от Божията дързост поради вашия тип личност? – усмихна се предизвикателно Крум.

– Е, може и да се случи, – неохотно потвърди Атанас.

– За това трябва да внимаваме да не се крием зад етикети и самоличности, които саботират живота, който сме призовани да живеем, – поклати глава мъдреца на групата Станой.

– Нека Господ ни изпълни с дързост, за да Му служим, – пожела на всеки от присъстващите Начо.

Марко се прибра в къщи. Бе разстроен.

– Какво ти е? – попита Милена.

– Казаха ми, че бай Кольо вече не знае кой е. Добър човек беше, но откакто се разболя …

– Деменция, – въздъхна съчувствено Милена. – Колко тъжно е да забравиш собствената си самоличност.

Внезапно Марко осъзна нещо, което силно го порази:

– Бай Кольо може да е забравил кой е, но колко често забравяме нашата идентичност в Христос? Може да знам името си, но забравям кой съм – син на Всевишния!

– Лесно се вижда деменцията на някой друг, – тъжно се усмихна Милена.

– Май е време да си зададем няколко въпроса, – започна тежко Марко. – Имаме ли духовна деменция? Продължаваме ли да забравяме важни подробности за ходенето с Христос, нашия окончателен дом в рая, как да вървим по тесния път?

– За разлика от бай Кольо, на когото ще му дадат лекарства, за да му помогнат да се опомни, – подчерта Милена, – ние имаме богослужения, изучаване на Библията и молитва с вярващите, които ни помагат.

Не забравяй, кой си в Христос!