Нено се събуди със силна кихавица. Носът му течеше. Болеше го цялото тяло.

Кашлицата го държа буден цяла нощ. Явно бе хванал вируса, който действаше в града.

Не можеше да мисли ясно. Отхвърли всички срокове, които го притискаха и се строполи на дивана.

– Благодаря Ти, че си с мен, – прошепна Нено.

Трудно му бе да се моли, но Божието присъствие бе с него.

Въпреки, че се чувстваше слаб, той благодареше на Бога:

– Благодаря Ти, Боже, че ме обичаш и се грижиш за мен, независимо колко болен или слаб се чувствам. Благодаря Ти за Твоето утешително присъствие.

Възстановяваше се бавно, но не преставаше да хвали и да се покланя на Господа.

Може да страдаме от болка, болест или скръб, но когато се съсредоточим върху Божието присъствие и благодарим за Неговите благословения, ние можем да познаем мир, увереност и надежда в Неговите обещания.

Атанас разхождаше кучето си. Блъсна го кола. Очевидец на инцидента бързо се обади на Бърза помощ. Линейката скоро дойде.

В болницата животът му бе поддържан цяла седмица.

Внезапно състоянието му се подобри.

Той успя да каже на жена си, четирите си деца, родителите и сестра си:

– Обичам ви.

Всички се радваха за него, но на следващия ден почина.

Дъщеря му Жана на възпоменателната му служба каза:

– Не става въпрос за това колко много загубихме, а за това колко много ни е останало. Но истината е, че тези от нас, които го познаваха и обичаха, загубиха толкова много със смъртта му. Един прекрасен живот, живян за Исус…….

Каквито и предизвикателства или изпитания да преживяваме, каквито и загуби и болка да изтърпим, нашият небесен Отец „може да направи несравнимо повече от всичко, което искаме или мислим“, защото „Неговата сила… действа в нас“.

Тази новина бе изпълнена с ужас.

Туристически хеликоптер, прелитащ над река, внезапно се разкъса на парчета.
Основният ротор и опашката се отчупиха. Кабината се потопи долу във водата. Пилотът и петчленното семейство останаха заклещени вътре.

Камен получи известието и се хвана за главата:

– Цялото семейство на сестра ми ….., – възкликна болезнено той.

Четири дни след трагедията Камен бе на мястото.

Там той въздъхна дълбоко и каза:

– Те си тръгнаха заедно.

Животът му се промени за миг, оставяйки го разтърсен от загубата, която не можеше да си обясни.

Можем изобщо да не разберем защо ни сполетяват трагедии, но трябва да споделим болката си с Бог, защото само Той може да ни утеши.

Доверете Му се в скръбта си.

Бог контролира всички неща и нищо не се случва извън Неговия вечен поглед.

Цанко бе на шестдесет години, когато тръгна на поход в отдалечените от дома му планини.

Той не усети хлъзгавостта на скалата под краката си. Падна и счупи бедро.

Извади телефона си, но на това място нямаше връзка.

Започна да пълзи въпреки болката, за да достигне по-високо място, от където се надяваше да бъде спасен.

Не беше отчаян. Имаше мир в сърцето си.

– Искам да оцелея заради дъщеря си, която вече е пораснала, – каза си той.

Цанко усети силно Божие присъствие и бе готов да се изправи срещу смъртта.

Интересното е, че той оцеля след жестока зимна буря, която продължи две денонощия.

Накрая бе спасен.

И ние имаме обещанието за Божието присъствие завинаги, чрез Светият Дух, който обитава в нас.

Дори нощта не може да ни скрие от Бога, а смъртта, най-голямата тъмнина, ще ни приближи до Него.

Без значение в кой сезон или място се намираме, Бог е там.

Като ставаше посред нощ Мишо виждаше майка си седнала на стол в хола. Обикновено тя държеше Библия в скута си.

Тази жена имаше проблем с безсънието поради хронична болка.

Мишо не говореше с майка си, защото бе прекалено сънен, но знаеше, че тя разговаря с Бога в тези среднощни часове.

Трябва ли да чакаме някоя безсънна нощ, за да се свържем с Бога?

Разбира се, че не.

Светът е шумен и ние често се разсейваме от шума.

Бог изисква вниманието и участието ни. Ето защо трябва активно да търсим тихите моменти, които рядко се срещат в хаоса на семейния живот или в забързаната работа.

Ние намираме Бог в тишината.

Той е буден и слуша. Винаги е готов да прекара време с онези, които Го търсят.