Който иска да бъде пръв, трябва да слугува на другите

Ленард бе известен диригент. Веднъж го попитали:

– Кой е най-трудният инструмент за свирене в оркестъра?

Отговора му изненада мнозина:

– Втора цигулка. Мога да получа много първи цигулари, но да намеря някой, който може да свири на втората цигулка с ентусиазъм, това е проблем. И все пак, без втората цигулка, няма хармония.

Това разказа Тодор на събралите се младежи край него.

– Твърдението на Ленард съдържа важен урок за лидерството, – заяви той.

– И какъв е той? – попита бързо Пламен.

Отговорът бе:

– Лидерът изгражда другите. Той трябва да открива уникалната красота, която всеки човек има.

– Да, но повечето лидери предпочитат да контролират, – възрази Стойко.

– Ако използва контрол, а не обслужване, – усмихна се Тодор, – работата му ще бъде изтощителна. Тя ще задушава растежа и смазва морала. А на какво ни учи Исус?

– Да водим чрез служене, смирение и грижа, – бързо реагира Петьо.

– Хората бъркат авторитета с контрола, – отбеляза Жоро. – Когато лидерството се подхранва от гордост, несигурност или незараснали рани, то се превръща от призвание в борба за власт. Лидер, който трябва да диктува всеки ход, не е наистина водещ.

– Всеки може да желае да води, но не всеки е готов за това, – поклати глава Кирил.

– Лидерството е поза на сърцето. Тя изисква изцеление, смирение и истинско желание да се видят как другите процъфтяват. Без това организациите и екипите страдат, – забеляза Марин.

– Всъщност, такива лидери не се нуждаят само от обучение по лидерство, те се нуждаят от духовно изцеление и възстановяване в присъствието на Исус, – допълни Григор.

Сашо се почеса зад ухото и въздъхна:

– Като човек, който е учил музика в продължение на много години, винаги съм бил очарован от оркестрите. Една подробност само да отбележа, диригентът не се изправя срещу публиката, а пред музикантите. Неговата роля не е да бъде видян, а да ръководи. В края на представлението диригентът се обръща към публиката, но аплодисментите принадлежат на оркестъра.

– Ето така изглежда ръководството на слугите, – възкликна Едуард. – Истинският лидер стои пред екипа си, като ги ръководи с мъдрост, насърчение и грижа. Той не търси лично признание, а работи, за да извади най-доброто във всеки човек. Такива създават хармония, доверие и култура, в която хората се чувстват ценени и овластени да растат.

Какво се случи

Илия бе затворен, поради лошите си избори и високомерието си. Бе признат за виновен.

Стъпките на пазача отекваха в каменните стени.

Илия седеше на пода в килията и очакваше последния си миг.

Не смееше да погледне нагоре, защото очакваше да чуе:

– Време е да платиш за греховете си.

Вратата се отвори, но Илия чу нещо друго:

– Свободен си да си вървиш. Взеха Исус вместо теб.

Илия не повярва на ушите си и стоеше на едно място без да помръдва.

Вратата рязко се отвори и пазача грубо извика:

– Какво чакаш? Махай се!

Илия остана без окови. Престъпленията му бяха простени.

Той стоеше и се чудеше:

– Какво стана? Как така съм свободен?

Благодатта току що се случи. Христос бе отнел греховете му.

Ние сме оправдани пред Бога, когато повярваме, че Исус проля кръвта Си, жертвайки живота Си за нас.

Светлината царува над тъмнината

Стоян стоеше смутен в стаята си. Майка му надникна и само по стойката му разбра че нещо тревожеше сина ѝ.

– Какво те измъчва? – попита тя.

Стоян вдигна глава. В очите му се четеше болка и отчаяние.

– Как отразявам Исус в живота си? – Стоян сбърчи нос.

– Неговата светлина в нас разкрива тъмнината на греха, бунта и невежеството в света около нас, – обясни майка му.

– Да, но те ме отхвърлят, – смръщи вежди Стоян.

Майката се усмихна:

– Това е напълно естествено. Щом те живеят в тъмнина, светлината в теб ги кара да се чувстват неудобно.

Стоян само въздъхна, а майка му продължи:

– Нашия свят живее в духовен мрак. Хората са отделени от Бога, но те са се приспособили и се чувстват комфортно в „зоната на здрача“.

– Все пак могат да видят, сравнят и да преценят, – вметна Стоян.

– Те може да не са в състояние да „видят“ ясно Бог, другите или себе си, но виждат достатъчно добре, за да „се справят“ в живота.

– Как мога да им покажа Исус? – прозвуча отчаяние в гласа на Стоян.

– Когато човек, който принадлежи на Исус Христос, живее живот, който отразява:
Неговата почтеност, морал и чистота; Неговата святост, праведност и истинност; Неговата доброта, благочестие и благодат.

Стоян само махна с ръка, а майка му прибави:

– Светлината в твоя живот може да накара другите да реагират със спонтанно отхвърляне, но бъди насърчен! Светлината не само разкрива тъмнината, но и царува над нея.

Силата на благодатта

Марко бе пил, но въпреки всичко се качи в колата си и потегли.

Спря го полицай.

Марко си помисли:

„Край на кариерата ми, ще отида в затвора ….“

Полицаят го качи в колата си и го откара до дома му.

Марко попита:

– Ще ме задържите ли? Няма ли да ми направите акт?

– Давам ти благодат.

Въпреки това, Марко бе притеснен:

– Ако шефът ми научи, с мен е свършено …

След сутрешното съвещание шефът пожела да поговори с Марко.

– Знам какво е станало снощи, – каза му той, – но ти давам благодат.

Марко не знаеше как да реагира, стоеше втрещен.

– Искаш ли да дойдеш на църква с мен тази неделя? – предложи шефа му.

Той се съгласи.

И познайте за какво говореше пасторът?

Разбира се, за благодатта на Исус, която ни предлага спасение, когато не го заслужаваме.

Марко разбра посланието. В този ден той се довери на Исус като свой Спасител и пожела остатъка от живота си да посвети в служба на Господа.

Даровете на кръста

Димитър погледна приятеля си Илия предизвикателно и попита:

– Защо Бог ни дава толкова много? Не ти ли се струва, че бихме могли да съществуваме с много по-малко?

– Бог можеше да направи света ни плосък и дори сив, – наклони главата си на една страна Илия, – нямаше да разберем разликата, но не го направи.

– Защо е дал на цветето аромат, а на храната вкус? – зададе нов въпрос Димитър.

– Какво каза Исус? – Илия повдигна вежди. – „Ако вие, коравосърдечни и грешни човеци, знаете как да давате добри дарове на децата си, няма ли вашият Небесен Отец да дава добри дарове на онези, които Му искат?“

– Всеки дар разкрива Божията любов, – отбеляза Димитър, – но никой дар не разкрива любовта Му повече от даровете на кръста.

– Даровете на кръста ….., – повтори като ехо Илия.

– Да, – усмихна се Димитър. – Те дойдоха не увити в хартия, а в страст. Не покрити с панделки, а поръсени с кръв.

– Ако отворим тези дарове, какво мислиш, че ще последва? – поинтересува се Илия.

– Ще чуеш тих глас, който ще ти пошепне: „Направих го за теб“, – отговори Димитър.

– Какво ли не прави Бог, за да спечели сърцето ни?! – констатира Илия.