Жана преживяваше този период много тежко. Когато бе много отчаяна и искаше да сложи край на живота си, Светият Дух и прошепна:

– Вземи Словото.

– Толкова често съм Го пренебрегвала, – очите ѝ се напълниха със сълзи.

Тя послуша и взе Библията.

– Отвори я, защото искам да говоря с теб, – прошепна тихият глас.

Преди Жана не се интересуваше много от тази Книга, но сега каза:

– Напътствай ме, когато започна да чета.

Отвори на Книгата на плача. Започна да чете. Господ скърбеше с нея. Той я разбираше

Изведнъж сърцето и трепна, когато прочете:

– Никога няма да забравя това ужасно време, докато скърбя за загубата си. И все пак се осмелявам да се надявам, когато си спомням това: неизменната любов на Господа никога не свършва! Чрез Неговите милости сме били предпазени от пълно унищожение. Велика е Неговата вярност; Неговите милости започват отново всеки ден. Казвам си: Господ е моето наследство; затова ще се надявам на Него!

Жана имаше вече надежда.

– Зная, че Бог ще изцели брака ми, – възкликна тя.

Жана вече се надяваше на неизменната Божия любов.

– Този дар от Словото е истински, независимо от трудностите, които предстоят. Неговите обещания са верни и истинни. Те щит и крепост моя.

Радостта в Господа ѝ даде сили да не се предава и да се надява отново.

Денят привършваше. Симеон се прибра от работа уморен.

– Най- голямото ми желание сега е да сваля тези прашни дрехи от гърба си, – каза си той. – Целият съм в пот. Днес бе доста напрегнато.

Той погледна към дрехите, които току що бе съблякъл и възкликна:

– Сега се чувствам по-лек.

Симеон се замисли, поклати глава и каза:

– Това ми напомня за духа, който е в нас. Колко му е леко, когато не носи бремето на лоши постъпки, повтарящите се вредни навици или желанието да се впиша в средата, където съм попаднали, но тя не е моя, затова и опитите ми са безуспешни. Като си помисля, такава среда само ограничава ума ми и не ми дава да творя с пълния си капацитет.

Той с усмивка грабна съблечените дрехи и ги хвърли в коша за пране, където ги чакаше обновление.

Свободата е да останеш разсъблечен, чист пред себе си и Господа, отхвърлил грешките от вчерашния ден.

Умът ти е освежен от истината и ти започваш да плануваш, кои неща да бъдат отхвърлени от днешния ден за утрешния.

Калин бе развълнуван и притича до баща си. Дръпна го за ръкава и попита:

– Татко защо мостовете не се срутват? А покривите на къщите?

Баща му се усмихна:

– Защото имат подпори. Те ги правят здрави и за това стоят прави.

– А как избират, тези как ги каза, ….. подпори?

Бащата обясни:

– Не всяка подпора би свършила работа. Ако тя не е достатъчно силна, а стара и износена, то мостът ще се огъне и ще се срути. А знаеш ли, че и ние хората имаме нужда се нуждаем от такава опора?

– Коя е тази опора? – очите на Калин се ококореха.

– За едни това са парите, за други славата, постиженията, дори вярата в себе си, но хората се нуждаят не от каква да е подпора, а от истинската.

– Коя е правилната? – попита нетърпеливо Калин.

– Това е Бог. Доверим ли се на Него, посветим ли Му се и Го следваме, Той ще върви до нас и ще ни подкрепя, когато можем да паднем, – отговори бащата.

Румен се суетеше тази сутрин. Стана, но не побърза да се приготви за училище.
Погледна часовника и викна:

– Пак закъснявам.

Той имаше толкова много дрехи и се чудеше:

– Какво да облека тази сутрин?

Искаше да бъде стилно облечен, безупречен.

Странно, въпреки голямото си старание да изглежда добре, трудно привличаше приятели.

Един път сподели с дядо си проблема и почти изплака:

– Може би нещо ми липсва.

Старецът потупа внука си по рамото и отговори:

– Човек е нещо повече от това, което виждаме, когато се срещнем с него. Виж, вътрешната красота е друго нещо. Тя не следва последната мода, не можеш да си я купиш от универсалния магазин.

– Каква е тази вътрешна красота? – попита Румен.

Дядото поглади брадата си:

– В Библията Исус не е описан като модел за красота и въпреки всичко хората го следваха и слушаха с часове.

– Изглежда у Него е имало нещо, което ги привлича, – намеси се Румен. – Какво е то?

– Вътрешна красота – сърцето и душата на Исус, – отговори дядото.

– А можем ли да станем като него? – попита с копнеж Румен.

– Това е предизвикателство, което Библията отправя към всеки от нас.

– А външната красота? – това много вълнуваше Румен.

– За нея нека се доверим на Бога, Който облича цветята и птиците с най-красиви премени.

Джон Уесли прекосяваше Атлантика. По това време той четеше в каютата си.

Внезапно усети, че силни ветрове отклоняват кораба от курса.

На предизвикателството той отговори с молитва:

– Всемогъщи и вечни Боже … Ти държиш ветровете в юмруците Си и седиш над водните потоци … заповядай на тези ветрове и на тези вълни да Ти се подчинят. Заведи ни бързо и безопасно до пристанището, където искаме да отидем,

След като се помоли, Уесли взе книгата си и продължи да чете.

На палубата всички видяха успокоени ветрове и корабът продължаваше да плава по курса.

Уесли толкова силно очакваше да бъде чут, че приемаше за даденост, че е чут.