Това бе дълго пътешествие, но Сабина бе решила:

– Какво като съм на шестдесет и седем години, ще отида да я видя. Отдавна не сме се виждали. Тогава, когато се запознахме бяхме млади. Сега как ли изглежда? Сигурно и тя е побеляла като мен.

Тя зареди колата и тръгна.

Гледаше как пътните знаците се променят от френски на немски, а по-късно и на хърватски.

Дългият път я измори. Сабина се разсея, но въпреки това продължи.

Когато стигна до Загреб, тя се усети:

– Трябва да се върна назад. Пътувала съм деветстотин мили в грешна посока.

На всеки може да се случи, но когато се усети, че греши, би трябвало навреме да се обърне.

Бог ни призовава да Му бъдем отдадени, но сърцата ни се отклоняват от какво ли не.

Нека търсим Божията помощ, за да пазим пътя си с Него, така че винаги да искаме повече от Неговото осигуряване и присъствие.

Ако осъзнаем, че се носим в неправилна посока, помнете, Той остава Бог на благодатта, копнеещ да покаже милост към всеки от нас.

Можеш ли да спреш по време на своето „пътешествие“ днес, за да провериш дали вървиш с Него?

Кои неща те разсейват от познаването и любовта към Бога?

Децата на Мариана се оплакаха

– Скучно ние.

– Може би не търсите достатъчно усилено, – усмихна им се Мариана. – Божия свят е всичко друго, но не и скучен.

Докато я слушаше Милена каза:

– Това напомняне би послужило на много от нас, които живеем така, сякаш ходенето с Исус е много тежък труд, безсмислено повторение или отказ от забавление.

– Когато учениците ходеха с Исус едва ли им е било скучно, – засмя се Мариана. Всеки ден е бил изпълнен с очакване, какво ново ще научат от Учителя.

– Ние също имаме привилегията да ходим със Исус, но колко от нас се отнасят към това като задължение? – попита с тъга Милена.

– Имаме Христос, – добави Мариана. – Добрият Пастир, Който ни води на зелени пасбища и тихи води. Като знаем, че е наш водач, можем да се радваме на прегръдка на любим човек, красивия залез, птичата песен и неочакваните Негови милости. Гласовете на този свят биха ни ограбили радостта, но Христос дойде, за да ни възстанови.

– Винаги има какво да се види, да се научи и на какво да се възхищаваме, – въздъхна Милена.

Изберете да ходите в Неговата светлина днес и приемете с отворени ръце изобилния живот, който Той желае за вас.

– О, не! – изплака Даниела, когато отвори кошера и откри, че всички пчели са мъртви. – Беше добър кошер и даваше много мед.

Тя бе го поддържала през зимата и очакваше ранна реколта, но едно застудяване в топлото време доведе до колапс.

Даниела се допита до местните пчелари.

Те я успокоиха:

– Много загубиха пчелите си. Такива са предизвикателствата дори и за здрави кошери.

Един от тях поясни:

– Пчелите движат крилата си, за да поддържат топлина в кошера особено през зимния период. Когато времето се затопли за кратко, те се изтощават, като търсят още повече храна. Ако температурите спаднат бързо, те нямат сили да се стоплят. Това води до унищожаването им.

Дори добрите неща могат да се превърнат в опасности, когато ни отклоняват от това, което е най-важно.

Нека да помним, че Бог ни помага, защото Той е източника на „всяко добро и съвършен дар“.

Когато смирено откликваме на Неговата доброта, като Го обичаме с цяло сърце, душа и всичката си сила, ние намираме в Него най-добрата благословия за нас.

Данчо сподели:

– Страхът рядко е очевиден.

Пламен допълни:

– Той се преправя на мъдрост, предпазливост или самодостатъчност.

– Като те слушам, си представям човек като „внимателен“, „реалистичен“ или „независим“.

– Под тези етикети, – отбеляза Пламен, – страхът тихо влияе на решенията ти. Стяга сърцето ти и те лишава от мир.

– До къде може да доведе страхът? – попита Данчо.

– До контрол, – отговори Пламен, – защото само по този начин страхът се чувства в безопасност. Той не идва от Бога, защото Господ ни е дал здрав разум, а не страхлив.

– Това е ясно, – потвърди Данчо. – Здравия разум не води до паника и ненужна спешност. Той е закотвен в Божията истина и е воден от Неговия мир.

– Забележи, – повдигна показалеца на дясната си ръка Пламен, – господството на страха е налице, когато няма яснота. Това прави чакането ни непоносимо, но Божията покана е ясна: „Освободете се от онова, което никога не е било предназначено да носите“.

Данчо въздъхна, а Пламен продължи още по-настървено:

– Тревогата не защитава бъдещето, тя смущава настоящето. Когато се опитваме да контролираме това, което Бог вече е обещал да направи, ние несъзнателно заместваме доверието с напрежение. Освободи ли се страхът, мирът заема неговото място и това е, от което наистина се нуждаем.

– И все пак се тревожа, страхувам се за това, което предстои, – призна си Данчо.

– Бог не те моли да управлявате бъдещето си. Той желае да се довериш на Този, който те е създал и знае пътя, по който трябва да вървиш.

– Лесно е да се каже, – тръсна глава Данчо.

– Разхлаби хватката си, – посъветва го Пламен. – Не е нужно да знаеш как ще се развие всичко. Освободи страха, Бог държи живота ти. Не дръж контрола на всичко. Позволи Бог да те води.

Данчо само повдигна рамене.

Светльо сподели с приятеля си Симеон:

– Мислех, че не излекуваната болка просто изчезва с времето.

– О, де да беше така, – усмихна се тъжно Симеон. – Тя просто се пренася. Появява се отново в следващия сезон с различно лице, но със същата тежест.

– И аз съм забелязал, че когато вляза в нова връзка с надежда за ново начало, проектирам старите рани на нови хора, – с болка констатира Светльо.

– Така е, – съгласи се Симеон. – Миналите ни разочарования оформят настоящите ни реакции, а непреодоляната болка се превръща в леща, през която всичко се интерпретира.

– Какво може да се направи в такива случаи? – попита Светльо.

– Виж, – прехапа устни Симеон, – Бог е наясно с този модел. За това Той не пренебрегва разбитите сърца. Лекува и грижовно превързва раните ни.

– Знам, че ни изцелява, – отбеляза Светльо.

– Забележи, – наблегна Симеон, – изцелението не е прибързано, насилствено или повърхностно. То е умишлено и лично.

– Мога до някъде да се съглася, – Светльо поклати глава, – че изцелението е акт на послушание и мъдрост.

– Исус „превързва съкрушените сърца“ и извайва красота от пепелта, – допълни Симеон. – Бог не ни създава нови връзки и не ни поставя спешни задачи, преди да се погрижи за сърцата ни.

– А когато се забавя? – попита Светльо.

– Това е доказателство за подготовка, на която сме подложени, – отговори Симеон. – Това, което усещаш като тишина, може да се окаже процес на възстановяване.

– С течение на времето неизпълнените желания могат да създадат тиха скръб, с която се научаваме да живеем, вместо да се лекуваме от нея, – въздъхна дълбоко Светльо.

– Бог те кани, да донесеш тази болка при Него. Изцелението започва, когато осъзнаеш къде си наранен. Бог лекува това, което носим в Неговата светлина.

– Може би трябва да занеса всяка болка, разочарование и рана пред Господа, – започна да изрежда Светльо. – И да Го помоля да изцели сърцето ми, да възстанови надеждата ми и да ме подготви за това, което ми предстои.

– Довери Му се в процеса на изцеление и няма да съжаляваш, – подкрепи го Симеон.