Един Цар и едно Царство

Станимир въздъхна:

– Едно от големите предизвикателства на нашето време е, че всяка позиция или мнение ни разделят и отчуждават.

– Това е така, защото сме дълбоко подозрителни към „другия“ и си мислим най-лошото за някого веднага щом чуем нещо, с което не сме съгласни, – уточни Боян.

– Който мисли така , тогава трябва да вярва в това, – обади се Драган.

– Забележете, – Пламен се бе зачервил целия, – това да се случва по телевизията и телефоните ни, но то става и по време на кафе след църковните служби, както и около масата за вечеря в домовете ни.

– Често източникът на тези разделения е липсата на по-висша лоялност, която да ни обединява въпреки многобройните ни различия, – плесна с ръце Филип.

– Когато срещнете някой, който е с противоположни убеждения и нашите възгледи ни са толкова различни, ние сме готови за самозащита или бой, – настръхна Петър.

– Това, от което се нуждаем, е вярност, която надхвърля всички наши разделения, – започна тържествено Живко. – Това не е глупав оптимизъм, който призовава за „световен мир“, а християнско вярване, че нашата първа и най-важна вярност е към Исус Христос и Неговото царство. Следователно, ако нещо е „ценност на царството“, то трябва да бъде наша ценност, независимо как се проявява това в царствата в този свят.

– Вероятно ще се съгласяваме с една група по един въпрос и с друга група по различен, – подкрепи го Румен. – Това не е признак на объркване или липса на ангажираност към кауза. Точно обратното! Ние избирате да кажете, че нашите ценностите, които ръководят живота и решенията ни, са оформени от царство, което не е от този свят. Имаме само един Цар, пред когото се прекланяме и само едно царство, към което истински принадлежим.

Ролята на ентусиазмът

Марко изгледа приятелите си и попита:

– Каква роля играе ентусиазмът в живота ни?

– В много отношения той е ключовата съставка, която ни освобождава от скованото, мрачно, прегряващо ограничение на дадена задача, – отговори Крум.

– Когато шансовете са срещу нас, часовете са дълги и краят все още не се вижда, отбеляза Стоян, – Ентусиазмът ни спасява от изкушението да се откажем, да избягаме или да се оплакваме.

– Той премахва твърдостта и мъката от скуката. Призовава свежи войски, когато битката се проточи и тялото се изтощи, – допълни Симеон.

– Ентусиазмът ли? – ухили се Атанас. – Спортистите се хранят с него. Търговците са мотивирани от него. Учителите разчитат на него. Учениците се провалят без него. Лидерството го изисква. Проектите се завършват благодарение на него.

– Някой бе казал: „Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“ – отбеляза Христо.

– Убеден съм, че една от причините Бог да ни дава толкова много лични обещания в Словото Си е да разпали ентусиазма ни, – възторжено обяви Трифон. – Знанието е от съществено значение, но знанието без ентусиазъм е като гума без въздух, като басейн без вода, като „благодаря“ без усмивка.

Който иска да бъде пръв, трябва да слугува на другите

Ленард бе известен диригент. Веднъж го попитали:

– Кой е най-трудният инструмент за свирене в оркестъра?

Отговора му изненада мнозина:

– Втора цигулка. Мога да получа много първи цигулари, но да намеря някой, който може да свири на втората цигулка с ентусиазъм, това е проблем. И все пак, без втората цигулка, няма хармония.

Това разказа Тодор на събралите се младежи край него.

– Твърдението на Ленард съдържа важен урок за лидерството, – заяви той.

– И какъв е той? – попита бързо Пламен.

Отговорът бе:

– Лидерът изгражда другите. Той трябва да открива уникалната красота, която всеки човек има.

– Да, но повечето лидери предпочитат да контролират, – възрази Стойко.

– Ако използва контрол, а не обслужване, – усмихна се Тодор, – работата му ще бъде изтощителна. Тя ще задушава растежа и смазва морала. А на какво ни учи Исус?

– Да водим чрез служене, смирение и грижа, – бързо реагира Петьо.

– Хората бъркат авторитета с контрола, – отбеляза Жоро. – Когато лидерството се подхранва от гордост, несигурност или незараснали рани, то се превръща от призвание в борба за власт. Лидер, който трябва да диктува всеки ход, не е наистина водещ.

– Всеки може да желае да води, но не всеки е готов за това, – поклати глава Кирил.

– Лидерството е поза на сърцето. Тя изисква изцеление, смирение и истинско желание да се видят как другите процъфтяват. Без това организациите и екипите страдат, – забеляза Марин.

– Всъщност, такива лидери не се нуждаят само от обучение по лидерство, те се нуждаят от духовно изцеление и възстановяване в присъствието на Исус, – допълни Григор.

Сашо се почеса зад ухото и въздъхна:

– Като човек, който е учил музика в продължение на много години, винаги съм бил очарован от оркестрите. Една подробност само да отбележа, диригентът не се изправя срещу публиката, а пред музикантите. Неговата роля не е да бъде видян, а да ръководи. В края на представлението диригентът се обръща към публиката, но аплодисментите принадлежат на оркестъра.

– Ето така изглежда ръководството на слугите, – възкликна Едуард. – Истинският лидер стои пред екипа си, като ги ръководи с мъдрост, насърчение и грижа. Той не търси лично признание, а работи, за да извади най-доброто във всеки човек. Такива създават хармония, доверие и култура, в която хората се чувстват ценени и овластени да растат.

Какво се случи

Илия бе затворен, поради лошите си избори и високомерието си. Бе признат за виновен.

Стъпките на пазача отекваха в каменните стени.

Илия седеше на пода в килията и очакваше последния си миг.

Не смееше да погледне нагоре, защото очакваше да чуе:

– Време е да платиш за греховете си.

Вратата се отвори, но Илия чу нещо друго:

– Свободен си да си вървиш. Взеха Исус вместо теб.

Илия не повярва на ушите си и стоеше на едно място без да помръдва.

Вратата рязко се отвори и пазача грубо извика:

– Какво чакаш? Махай се!

Илия остана без окови. Престъпленията му бяха простени.

Той стоеше и се чудеше:

– Какво стана? Как така съм свободен?

Благодатта току що се случи. Христос бе отнел греховете му.

Ние сме оправдани пред Бога, когато повярваме, че Исус проля кръвта Си, жертвайки живота Си за нас.

Светлината царува над тъмнината

Стоян стоеше смутен в стаята си. Майка му надникна и само по стойката му разбра че нещо тревожеше сина ѝ.

– Какво те измъчва? – попита тя.

Стоян вдигна глава. В очите му се четеше болка и отчаяние.

– Как отразявам Исус в живота си? – Стоян сбърчи нос.

– Неговата светлина в нас разкрива тъмнината на греха, бунта и невежеството в света около нас, – обясни майка му.

– Да, но те ме отхвърлят, – смръщи вежди Стоян.

Майката се усмихна:

– Това е напълно естествено. Щом те живеят в тъмнина, светлината в теб ги кара да се чувстват неудобно.

Стоян само въздъхна, а майка му продължи:

– Нашия свят живее в духовен мрак. Хората са отделени от Бога, но те са се приспособили и се чувстват комфортно в „зоната на здрача“.

– Все пак могат да видят, сравнят и да преценят, – вметна Стоян.

– Те може да не са в състояние да „видят“ ясно Бог, другите или себе си, но виждат достатъчно добре, за да „се справят“ в живота.

– Как мога да им покажа Исус? – прозвуча отчаяние в гласа на Стоян.

– Когато човек, който принадлежи на Исус Христос, живее живот, който отразява:
Неговата почтеност, морал и чистота; Неговата святост, праведност и истинност; Неговата доброта, благочестие и благодат.

Стоян само махна с ръка, а майка му прибави:

– Светлината в твоя живот може да накара другите да реагират със спонтанно отхвърляне, но бъди насърчен! Светлината не само разкрива тъмнината, но и царува над нея.