Никола тренираше във фитнес клуба с приятеля си Мартин. Двамата тичаха на съседни бягащи пътеки и разговаряха.

Докато говореха лицето на Никола бе насочено към приятеля му.

Неусетно тялото му започна да се движи в тази посока.

Най-накрая Никола отиде толкова към Мартин, че кракът му се отдели от лентата на бягащата пътека и удари твърдата и неподвижна пластмаса от външната страна.

Този крак спря бързо. Последва лицево кацане върху лентата, което го изстреля през стаята като ракета.

Когато Никола дойде на себе си, той бе на три метра зад бягащата пътека.

Николай бързо скочи на крака, сякаш искаше да каже:

– Нищо особено не се е случило.

Няколко човека, които бяха във фитнеса, видяха това и избухнаха в престорени аплодисменти.

Никола леко се усмихна, но реши да не се покланя.

Той бе толкова фокусиран върху приятеля си, че приближавайки се към него, промени траекторията на движението си.

Нека се фокусираме към Бога, вместо към редица неща като реакцията на околните, какво следва след това или чувството, че сме се изложили.

Всяка тревога, болка или страдание е „недостатъчна“ за такъв момент.

Не възвеличавай проблемите си, а Господа.

Резултата е по-дълбока връзка с Бога, а това променя цялата траектория на живота ви.

Какво възвеличавате днес вашите трудности, несигурност, проблеми или Господа?

Нека тичаме към Него.

Когато Елена излезе от офиса си, видя възрастен мъж в инвалидна количка.

Той бе облечен в захабени дрехи и понамирисваше малко, явно не се бе къпал скоро.

Горкият човек, мъчеше се с инвалидната си количка да изкачи малък наклон.

Наоколо имаше толкова много хора, но никой не му се притече на помощ.

– Щяха ли да реагират по друг начин, ако външно изглеждаше по-добре? – запита се Елена.

Внезапно я осени вдъхновение и без много да му мисли, забута инвалидната количката по наклона.

– С радост му помогнах и мрачните мисли , които ме бяха обзели на работата ми, изчезнаха, – каза си Елена.

Какво правим ние в ежедневието си?

Толкова зацикляме в себе си, че не обръщаме внимание на хората, които в този момент се нуждаят от помощ.

Който търси добро, ще намери благодат.

Телата им бяха измършавели. Лицата им побледнели. Изпитваха силна болка в очи, които отдавна не виждаха.

Това бяха отчаяни и безпомощни хора.

Обезобразени и умиращи те лежаха сгърчени или проснати по цялата си дължина.

Жалка картина на изхвърлените от обществото. Никому не нужни.

Край тях имаше водоем пълен с вода.

Всеки от страдащите бе съсредоточил цялото си внимание във водата.

Устните им безмълвно мълвяха:

– Само да видя раздвижването на водата, със всичка сила ще скоча. Дано успея да съм първият в нея.

Ако успееше да го направи щеше да получи обратно крака си, който отдавна не му служеше вече. Щеше да прогледне или да се освободи от парализата на тялото си.

Всеки бе зает със собствената си болка, вкоренена в него поради недъга му.

Нещастниците гледаха в басейна. Погледа им бе вперен във водата. За тях това бе източникът, единствената надежда, за да бъдат освободени.

А Бог беше сред тях и никой не Го забеляза.

Проблема, болката и бедата не винаги се отстраняват чрез избраният „източник на помощ“, защото може някой да ви изпревари, докато стигнете до него.

А Бог е сред вас. Погледнете към Него. Той не ще откаже, да ви помогне!

Крум негодуваше поради случая, който бе наблюдавал:

– Нараняват хората, нима не разбират това?

Пламен се опита да успокои приятеля си:

– Ако човек не е добър спрямо друг, причина за това е някаква дълбока рана, която няма нищо общо с онзи, който той нагрубява. Просто потърпевшия се е оказал на грешно място и в неблагоприятно време. Ние не знаем скритите вътрешни битки, през които са минали такива хора.

– И какво да ги търпя и само да гледам? – Крум все още не се бе успокоил.

– Нашите действия и думи имат значение, – кротко поясни Пламен. – Животът на всеки от нас може да бъде труден, самотен и тежък.

Крум само вдигна рамене.

– Една топла усмивка може да помогне много на някой, който се чувства самотен. Един акт на доброта може да направи нечий ден по-светъл, – добави Пламен.

– Трудно ми е да бъда добър, когато наблюдавам такива неща, особено спрямо грубияна, – Крум вдигна двете си ръце.

Пламен се усмихна:

– Избери добротата днес. Тя е безплатна. Нищо не ни струва да бъдем мили, но добротата има силата да променя другите.

Ема погледна Галя и каза:

– Твоята вяра остава следа, не само когато учиш децата си на стихове от Библията, но и когато ….

– Да, да знам, – прекъсна я Галя. – Дали чета Божието Слово? Моля ли се, дори когато съм уморена? Прощавам ли, когато ме наранят? Дали хваля Бога само в неделя, а и у дома? ….

– Не е достатъчно да учиш децата си на добри неща, – смръщи вежди Ема, – защото те те наблюдават какво правиш.

– Е, да, – въздъхна предизвикателно Галя. – Начинът, по който живея, потвърждава или отрича думите ми.

– Ако по цял ден седиш пред телевизора – сбърчи нос Ема – или чатиш по телефона. В дома ти се чуват викове и обиди. Всичко това се запаметява много по-добре от това, което им казваш.

– Нали ги водя в неделя на църква. Посещават неделното училище, – Галя повдигна ръце недоумяващо.

– Църквата е добавка към основното ястие, а не заместител, – тръсна глава Ема. – Възпитанието на децата е твоя задача.

– Вече е твърде късно да поправям нещата, – Галя примирено повдигна рамене.

– Никога не е късно да започнеш, – думите на Ема прозвучаха назидателно. – Започни като се молиш с детето си поне десет минути. Прочети му един стих от Библията и говорете по него. По това време нека телевизорът, компютърът и телефона бъдат изключени. Това е инвестиция с вечна стойност.

– Искам децата ми да познават Бога, – Галя направи голяма пауза, след което продължи. – Не желая да бъда погълната от материалното. Нужно е да се фокусирам към духовното. Искам така да живея, че децата ми да следват Господа.

– Всичко, което изброи е добро, – Ема топло се усмихна на Галя. – Действай и не се отказвай, когато не успееш.