Симо се засмя и предизвика останалите:

– Ако сте перфектни, вдигнете ръка.

Момчетата бяха смутени и никой никой не посмя да вдигне ръка.

Симо продължи:

– О, чакайте! Не си мислете, че няма такъв между нас.

Гледаха го в недоумение.

– Всеки ден правим избори, които са извън най-доброто, което Бог може да ни даде. Този избор се нарича грях, – заяви Симо. – Някои грехове са разрушителни и имат много лоши последствия. Не е ли по-лесно да признаем, че всички сме грешни?

Последваха отговори изречени под носа:

– Зависи ….

– Е, може да не е чак толкова лошо …

Симо отново ги провокира:

– Ако не сте съгласни, попитайте някой, какво би направил ако е невидим? !

– Бих си взел нещо от магазина, нали няма да ме видят, – каза Николай.

– Бих устроил лоша шега на приятели, брат или сестра, – допълни Сашо.

– Ще предизвикам взлом, за да причиня хаос в училище, а после ще гледам от страни сеира им, – напери се Денчо.

– А знаете ли, че Божията любов е по-силна от греха? – попита Симо. – В Нейно присъствие няма място за страх. Тя е мощна сила, която ни дърпа към Бога и ни помага да осъзнаем нуждата от Божията прошка.

– Ние всеки ден грешим, – тъжно констатира Крум.

– Но ако обичаме другите, нещата се затварят, – каза Симо. – Така действа Божията любов, която Господ излива в сърцата ни чрез Светия Си Дух.

Боян явно негодуваше:

– Защо Бог ме свързва с човек, който направо ми досажда?

– Кого имаш в предвид? – попита го Тихомир.

– Сашо като се лепна за мен и постоянно намила, няма спиране. От него човек не може да вземе думата.

– А знаеш ли какво казва Исус за такива хора? – усмихна се Тихомир.

– Какво? – нетърпеливо реагира Боян.

– Вместо да избягваме онези, които не са съвместими със нас, просто трябва да ги обичаме.

– Да обичам бъбривецът Сашо? О, не! Той е голяма напаст, от него няма спасение. Лепне ли се за теб, няма отърване, – въздъхна тежко Боян.

Тихомир го посъветва:

– Ако обикнеш Сашо, Исус ще го използва, за да смекчи твоите остри и нетърпеливи ръбове.

– Е, може и аз да съм ръбат, но Сашо ….., – Боян вдигна отчаяно ръце.

– Исус е казал: „Обичайте се един друг, както Аз ви възлюбих“, – добави Тихомир.

– Да обичам някой, който не мога да понасям, е много трудно за мен, – призна си Боян.

– Бог може да ти помогне, стига да го поискаш от сърце, – каза Тихомир.

Боян само въздъхна.

Милен крещеше:

– Домашниии! Защо все ме питате за тях? Сякаш няма други важни неща под слънцето! Мразя да пиша домашни.

Милен предпочиташе да играе на компютъра си или с приятели навън.

Един ден дядо му като го слушаше, му каза:

– Твоите действия като дете определят резултатите, които ще имаш в бъдеще като възрастен.

– Знания, резултати и домашниииии, – размаха ръце възмутен Милен.

Дядо му го погледна спокойно и попита:

– Не си ли се замислял, че колкото по-рано започнеш да трупаш знания, толкова повече време ще имаш възможност да ги използваш и да натрупаш още по-нови?

Милен се замисли. До сега не бе гледал така на задълженията си в училище.

Изпухтя и тъжно поклати глава:

– Ако не съм натрупал достатъчно знания навреме, трудно ще наваксам с всичко, което ще ми предстои. Имаш право, дядо. Може да ми е неприятно сега, но ако се заловя, както трябва, ще имам успех за напред.

Всеки, който познаваше Филип можеше да каже за него:

– Той е добро момче. Работи повече от очакването и прави много повече без да сме го молили.

Само пастирът забеляза нещо нередно в поведението му.

– Ти се опитваш да спечелиш одобрението на другите и на Бога, за това толкова много се стараеш.

Филип се смути.

– Това са добри качества, когато ги даваш като дар на другите,– добави пастирът, – но никога не бива да ги използваш, за да спечелиш приемане и любов от хората или от Бога.

Филип още не бе убеден, че постъпва неправилно.

Тогава пастирът му го посъветва:

– Запитай се дали има някакъв дар, който можеш да дадеш на Бога, който Той да не притежава.

– Не, – в отговор Филип поклати глава.

Пастирът му се усмихна:

– Бог не може да бъде „купен“. Дарът на благодатта е безплатен. Щом това е вярно, какъв трябва да бъде нашият отклик? „Да вършиш правда, да обичаш милосърдие и да ходиш смирено с твоя Бог“.

Така Филип научи:

– Моите действия са израз на благодарност, а не начин за „купуване“ на Божията любов.

Благодатта е безплатна, а верният живот е нашият благодарствен отклик.

Огнян бе на почивка със семейството си.

Един ден получи обезпокоително съобщение от колегата си:

„Шефът търси заместник“.

Огнян се разстрои. Не можа да заспи, цяла нощ се въртя в кревата.

На разсъмване стана от леглото и се помоли.

– Къде си, Господи? – попита той.

Отиде до прозореца. Дръпна завесата и видя огромна, красива дъга над езерото.

Обля го утешителна топлина.

– Всичко е наред. Тук Съм, – сякаш Господ му проговори.

Бог не ни е обещал, че няма да страдаме, но ни дава утеха и усещаме Неговото присъствие в най-трудните моменти.

Може да не получим отговор чрез дъга, но имаме Неговата увереност, че независимо какво ни се случва в живота, Той винаги е до нас и можем да черпим от Неговата сила, утеха и присъствие.