Бе началото на двадесети век.

Един успешен бизнесмен реши:

– Ще построя най-пищното имение за всички времена.

И успя. Бизнесменът видя шедьовъра на своя замисъл.

Архитектурата на имението бе вдъхновена от френските замъци. То бе по-голямо от няколко жилищни блока. Имаше буйни градини, големи зали и разкошен интериор.

След смъртта на бизнесмена имението не можеше да бъде продадено. Бе твърде голямо, скъпо и не бе в крак с най-новите тенденции в недвижимите имоти.

Четиридесет и две години след построяването имението бе разрушено, а човекът, който го построи бе забравен.

Земните реалности като богатство, амбиция и имения са обречени на изчезване.

Но истината на Самият Бог ще надживее хората, именията, богатството, амбицията и почестите.

Колко слаб и крехък е човекът, но Божието Слово и Неговите обещания към нас са вечни.

Зимата е прекрасен сезон, въпреки че на повечето хора им е студено и нямат желание да покажат носа си навън,

Когато снегът падне, земята се превръща в невероятна снежна приказка, със едва доловими замъци, загадъчни фигури и тайнствени съкровища, само да имаш очи да ги съзреш.

Жалко е, че студат сковава мозъците ни и ние оставаме безчувствени и безучастни към тази бяла ферия, изпълнена с безмълвие и тишина.

Какквото и да си говорим, децата с най-голяма радост посрещат Снежко. Нищо, че студът щипе бузките им, инатливао зачервява нослетата им. Нищо не може да ги спре да се търкалят в снега, да се пързалят с шейни, да се замерят със снежни топки или да извайват незабравими снежи човеци, с усмивка от въгленчета, „зачервен“ нос от  морков, проскубана метла за ръка и пробита тенджера за калпак.

Въпреки студът, отвън не спираше детския смях, игри и забавления. Петър отвори вратата на балкона и пристъпи върху леката бяла пелена натрупала се през нощта. Вятърът засвири нежна снежна симфония, но от това му стана още по-студено и той сви глава зад високата яка на палтото си.

Едно от децата го забеляза и започна да вика отдолу:

– Чичко, пусни ни морковче за снежния човек, защото го изадохме.

Дружен смях заля групата от деца, зачервили бузкии и носове. Петър се засмя, а в сърцето му трепна нещо, далечно, забравено и потулене в детските му спомени.

Той бързо влезе обратно в стаята и се върна почти веднага. Замахна с ръка във въздуха. Радостен детски вик посрещна забилия се в снега червен морков.

След десетина минути отдолу се появи нов жител на квартала. Малък снежен господин с изкряща усмивка, черни топчести очи и голям червен нос.

Англия се счита за лидер по количеството на легенди за призраци живеещи в стари замъци. И въпреки, че много се отнасят скептично към това, всеки британец е готов подсъзнателно да се срещне с нещо необичайно.

Вик Тенди програмист от Ковънтри, неочаквано се срещнал с привидение в стаята си. Нещо безформено с пепеляв цвят се материaлизирало в помещението, след което безследно изчезнало.

Тенди започнал да търси причината за необикновеното явление. Той я намерил с помощта на своето хоби, фехтовката.

Един ден след тренировка, Тенди решил да почисти шпагата си и за целта я поставил в менгеме. Изведнъж оръжието започнало да вибрира. Програмистът веднага измерил фоновия шум в стаята. Оказало се, че е налице невъобразим нискочестотен звук.

Източник на инфразвука бил вентилаторът на климатика. След като го изключил, шпагата престанала да вибрира.

От тук дошло и обяснението на Вик Тенди за появата на паранормални явления. Според него тези явления са налице, когато инфразвук влияе на предмети и хора.