Някой звъни по телефона. Димитър вдигна слушалката:
– Аз съм служител от ВиК. Трябва да ви предупредя, че днес до края на деня, няма да има вода, запасете се с необходимото ви количество.
След час звъни пак същия човек:
– Напълнихте ли всички съдове с вода? Очаквайте ни! Сега ще ви докараме един слон да се изкъпе.

На 1 април 2003 г. запонала операцията на американски войски в Ирак.
Посланикът на Ирак в Русия Абас Халаф Кунфут свикал прессконференция и прочел пред журналистите току що получена информация от Рoйтерс:
„Американците по грешка са поразили британските войски с ядрена ракета. Загинали са седем човека“.
Аудиторията била шокирана. След няколко секунди в настъпилата тишина посланикът казал:
– Честит първи април!

Нерешени емоционални проблеми на родителите се предават на децата и то в доста по-сгъстени краски. Това прехвърляне става чрез внушение от родител на дете в ранна детска възраст под формата на скрити поръчки, неявно формулирани думи или действия …
„Ти си толкова срамежлив и толкова тудно се общува с теб“. „Ти не си като останалите“. Чрез такива и подобни фрази родителите наблягат на детето: „Не принадлежи“.
Смисълът на всичко това може да се тълкува така: „Недей да принадлежиш на никой друг, освен на мен. Ти си изключителен“.
Причината за това поведение на родителите е, че те се страхуват да общуват с други хора. Човек, който се подчинява на този натиск, се чувства като чужденец сред хората и затова несправедливо го смятат за саможив и затворен.
Чувството „отделен от всички“ ще тегли човека към родителите му, тъй като сред другите хора му е „студено и самотно“.
Всеки може да се отърси от това, ако участва в група, пред която е възникнала някаква опасаност. В борбата на групата да оцелее, възниква чувството на солидарност и другарството ще заместви преживяванията в детството.

Християнин насърчен от службата излязъл от църквата. Пред него се изпречил мъж доста добре попийнал. Явно този човек почти не е изтрезнявал, алкохолната му зависимост била изписана на лицето и вида му. Загубил всичко в живота си, той се намирал на самото дъно на ямата.

Когато християнинът го срещнал, с мъжът можело все някак да се разговаря. Използвайки възможността, християнинът разказал на пияницата за Бога.

Мъжът започнал да проявява интерес, даже задавал въпроси.

Най-накрая възкликнал:

– И сега какво да правя?

Християнинът му предложил:

– Покай се!

Пияницата с досада махнал с ръка:

– Ето в това се състои целия проблем, няма за какво да се покая.

Днес науката потвърждава това, което Библията е учила много отдавна, че между съзнанието и тялото на човека съществува тясна връзка.
Но съществува тясна връзка между психическото и физическо здраве, от една страна, и нашето духовно здраве от друга.
Чувството за вина, страх, завист, огорчение, вътрешна празнота, бягство от реалността, тези и безбройно много други проблеми са болест на духа, пораждащи се от заразата на греха. Те подобно на отрова, унищожават нашата душа и тяло.
Когато Христос влезе в живота ни, Той ни избавя от вината, освобождава ни от страховете, дава ни любов към ближния, разкрива ни смисъла на живота.
Неговата радост и мир неутрализират отровата на греха, донасят ни емоционално и физическо изцеление.
Означава ли това, че нашите емоционални и физически разстройства ще изчезнат напълно? Не е задължително. Но подобно на чист източник, сърдечният мир от Бога очиства и освежава душата и тялото.