Преходът към зряла възраст е най-важният етап в живота на всеки. През този период, човек губи безгрижното си детство, преминава през много съществени физически промени, както умствени, така емоционални и духовни.
В много племена отбелязването на този преход е свързан с най-различни ритуали, символизиращи етапа на съзряване.
Когато момчетата от племето сатаре-маве в района на Амазонка навършат 13 години, те трябва да преминат ритуала на посвещението, на който се прави изпитание с мравки.
Като начало е необходимо да се потърсят насекомите и да се поставят в ръкавица, оплетени от растения.
Всяко момче трябва да заспи с ръка пъхната в такава ръкавица и да се опита да издържи така 10 минути.
Ухапването от такива мравки е болезнено и се сравнява с болката от рана причинена от куршум.
Момчето няма право да вика, тъй като всеки вик е проява на слабост.
Но това не е всичко.
До завършване на ритуала момчето трябва да нахлузва ръкавицата 20 пъти в рамките на няколко месеца.
След всеки ритуал ръката на този, когото изпитват, за известно време е парализирана. На него самият му става лошо и се гърчи от болка.

Някой звъни по телефона. Димитър вдигна слушалката:
– Аз съм служител от ВиК. Трябва да ви предупредя, че днес до края на деня, няма да има вода, запасете се с необходимото ви количество.
След час звъни пак същия човек:
– Напълнихте ли всички съдове с вода? Очаквайте ни! Сега ще ви докараме един слон да се изкъпе.

На 1 април 2003 г. запонала операцията на американски войски в Ирак.
Посланикът на Ирак в Русия Абас Халаф Кунфут свикал прессконференция и прочел пред журналистите току що получена информация от Рoйтерс:
„Американците по грешка са поразили британските войски с ядрена ракета. Загинали са седем човека“.
Аудиторията била шокирана. След няколко секунди в настъпилата тишина посланикът казал:
– Честит първи април!

Нерешени емоционални проблеми на родителите се предават на децата и то в доста по-сгъстени краски. Това прехвърляне става чрез внушение от родител на дете в ранна детска възраст под формата на скрити поръчки, неявно формулирани думи или действия …
„Ти си толкова срамежлив и толкова тудно се общува с теб“. „Ти не си като останалите“. Чрез такива и подобни фрази родителите наблягат на детето: „Не принадлежи“.
Смисълът на всичко това може да се тълкува така: „Недей да принадлежиш на никой друг, освен на мен. Ти си изключителен“.
Причината за това поведение на родителите е, че те се страхуват да общуват с други хора. Човек, който се подчинява на този натиск, се чувства като чужденец сред хората и затова несправедливо го смятат за саможив и затворен.
Чувството „отделен от всички“ ще тегли човека към родителите му, тъй като сред другите хора му е „студено и самотно“.
Всеки може да се отърси от това, ако участва в група, пред която е възникнала някаква опасаност. В борбата на групата да оцелее, възниква чувството на солидарност и другарството ще заместви преживяванията в детството.

Християнин насърчен от службата излязъл от църквата. Пред него се изпречил мъж доста добре попийнал. Явно този човек почти не е изтрезнявал, алкохолната му зависимост била изписана на лицето и вида му. Загубил всичко в живота си, той се намирал на самото дъно на ямата.

Когато християнинът го срещнал, с мъжът можело все някак да се разговаря. Използвайки възможността, християнинът разказал на пияницата за Бога.

Мъжът започнал да проявява интерес, даже задавал въпроси.

Най-накрая възкликнал:

– И сега какво да правя?

Християнинът му предложил:

– Покай се!

Пияницата с досада махнал с ръка:

– Ето в това се състои целия проблем, няма за какво да се покая.