Бомбардировачът имаше екипаж, който се състоеше от опитен летателен екип, група интелигентни и бойно готови летци.

След успешна бомбардировъчна мисия, те се връщаха в базата късно една нощ.

Пред първият и втория пилот имаше панел с инструменти и радарно оборудване, на които трябваше да разчитат, за да достигнат крайната си дестинация.

Те бяха правили полета много пъти преди, така че знаеха колко време отнема връщането.

Но този полет беше различен.

Неосъзнавайки силния попътен вятър, който тласкаше бомбардировача много по-бързо от обикновено през нощния въздух, мъжете в пилотската кабина погледнаха с удивление приборите си, които сигнализираха:

– Време е за кацане.

Екипажът отказа да повярва на уредите.

Уверени, че все още са на километри от дома, те продължаваха да летят, търсейки внимателно познатите светлини долу.

Запасите от гориво най-накрая се изчерпаха.

Бомбардировачът така и не се върна.

Той беше намерен в пустинята на много километри по-нататък и много дни по-късно.

Целият му добър екипаж беше загинал, защото бяха последвали подтиците на собствените си чувства, които „изглеждаха правилни“, но се оказаха грешни.

Абсолютно грешни.

Това, което се случи във въздуха в началото на 40-те години на миналия век, по принцип се случва всеки ден на земята.

Има добри, искрени, добронамерени, интелигентни хора, пътуващи към сблъсъка със смъртта, но напълно несъзнаващи съдбата си.

Исус дойде да потърси и спаси изгубеното.

Това бе Божията мисия за търсене и спасяване, предназначена да помогне на изгубените да намерят правилния път към дома.

Библията е надежден инструментален панел, предназначен да насочва хората по правилния път.

Няма да се объркаме, ако вярваме на нейните сигнали и откликваме на указанията ѝ, дори понякога да не се „чувстваме“ съгласни с нея.

Концертът бе на открито. Когато започна Кремена усети една дъждовна капка на бузата си.

Тя погледна нагоре.

– О, не, – изтръпна Кремена. – Не и тези тъмни облаци. Доста платих за билета. Няма да си тръгна заради лошото време.

Край нея започнаха да се отварят чадъри. Една жена дори сложи найлонова торбичка за пазаруване върху косата си.

Чу се оглушителен гръм.

Изпълнителката каза по микрофона:

– Моля ви, скрийте се някъде.

Дъждът бе пороен.

Хората газеха в кални локви.

Всички се втурнаха към близката училищна спортна зала, бяха мокри, но се надяваха:

– Дано до половин час да спре.

Но дъждът дори не намали.

Когато все пак хората се осмелиха да излязат, видяха групата стегната и готова да тръгне.

Когато дойдат бурите на живота, къде можем да избягаме?

Скръбта, тревогата, болестта и объркването могат да ни направят страхливи и да ни накарат да търсим убежище.

В такива случаи се нуждаем от здрав подслон, който ще ни защити.

Бог е обещал да ни спаси и да бъде с нас в беда.

Когато имаме нужда от помощ, можем да призовем Неговото име и Той „ще ни отговори“.

Когато смелостта ни напусне, можем да се облегнем на Неговата сила.

Той е нашият подслон във всяка буря.

Мая подскачаше около майка си:

– Обратното на любовта не е ли омразата? – попита момиченцето.

– Не е, – усмихна се майка ѝ. – Обратното на любовта е егоизма.

– Как така? – Мая смръщи вежди.

– Погледни, за да покаже любовта си към нас, Бог даде Своя Син Исус да умре за всички нас. Истинската любов не търси своето си. Тя дава приоритет на интересите на хората пред индивидуалните.

– Това е много трудно, – сбърчи нос Мая. – Не всекиго го може.

– Да, така е, – съгласи се майка ѝ. – Тази черта е една от най-редките, които се срещат в характера на хората.

Ако гледате само на собствените си интереси за сметка на исканията на хората, това ще породи много проблеми във взаимоотношенията ви с другите.

Всеки път, когато трябвате да направите избор, винаги питайте Бог какво да направите от любов.

Дичо се възмущаваше:

– Държа се толкова грубо с мен. А аз и дума не бях казал още.

Страхил потупа приятеля Дичо си по рамото:

– Такива хора обикновено имат вътрешни проблеми, които изобщо могат и да не те засягат, но те не знаят как да ги контролират.

– Но нали истинската любов почита другите независимо от проблема, – поклати глава Дичо.

– Това означава, че в този процес участва и самоконтрол, – поясни Страхил.

– При какви обстоятелства хората могат да бъдат груби с теб? – попита Дичо.

– Възможно е да не са получили достатъчно любов в семейството си или нещо, което се е случило в миналото им, да е оставило трайно негативно впечатление за хората.

– Ако това е така, те трябва да осъзнаят, че имат нужда от изцеление, – възкликна Дичо.

– Получаването на терапия от християнски съветник може да помогне много, но опознаването на Бог по-интимно е дългосрочното решение на такъв проблем, – отсече Страхил.

Хората са ценни. Така че се отнасяйте с достойнство към тях и не говорете зло на друг.

Тодор много обичаше децата. Още от малък мечтаеше, какъв баща ще бъде.

Един ден жена му сподели:

– Бременна съм.

Тодор бе щастлив. От него бликаше радост.

Скоро след това загубиха бебето.

Тодор седеше в стаята до жена си, бе я хванал за ръка и с увереност ѝ каза:

– Нищо няма да открадне радостта ни.

Дори и в най-тежките моменти на живота си Тодор и съпругата му имаха неопределимо чувство на радост.

Тодор бе приет на престижна работа. Беше щастлив, но скоро бе разочарован от мястото, което заемаше.

Щастието на този свят се колебае, но в Христос радостта не избледнява и не се проваля. Тя не се влияе от обстоятелствата или преживяванията, просто си остава.

Тодор освен, че загуби детето си, във фирмата спряха да му плащат. Той бе обиден, разочарован и ядосан.

Въпреки това един от колегите му каза за него:

– Едно нещо мога да кажа за Тодор, виждам само радост в него.

Можем да бъдем ядосани, но хората все още виждат радост в нас. Това е, защото ние не сме източника на тази радост.

Светият Дух прави нещо в нас и чрез нас отвъд нашите емоции, нещо свръхестествено. Този Дух, тази радост, свети чрез нас, независимо от това, което преживяваме.