Не забравяйте, че според научните данни малките победи имат голяма сила? Както пише Чарлз Дахиг, „влияние, което е непропорционално на самите постижения“. Малките победи служат като гориво за значителни промени, убеждавайки хората, че са възможни големи постижения.

За вас това означава, че трябва да започнете с малки стъпки, толкова малки, че да не е трудно да ги изпълнявате. Това ще ви помогне да създадете инерция на успеха.

Както професор Корнел написа през 1984 г: “ Малките победи са постоянно натрупване на малки предимства. Когато се постигне една малка победа, се появяват сили, които ви отвеждат към нова малка победа. Малките победи допринасят за възникването на големи промени, а малките постижения създават схема, която убеждава хората, че по-големи постижения също са съвсем реални“.

Очевидно мозъкът ни не прави разлика между големи и малки успехи. Така че вашите постижения не е задължително да бъдат мащабни, като почистване на цялата къща.

Дори ако просто почистите мивката в банята, това ще ви помогне да почувствате, че сте постигнали нещо.

Парламентарният комитет за изменение на Конституцията е излязъл с препоръка. Южна Африка да даде на жестомимичен език държавен статус.

Дискусията за признаването на жестомимичен език от държавата започнал в Южна Африка след съвместна петиция от няколко асоциации на глухите през 2007 г. Според документа милиони хора в страната са лишени от възможността да получават стоки и услуги поради „невъзможността за комуникация“.

Първата държава, която признава езика на жестовете като държавен език, е Уганда. Също така сред африканските страни този език, официално е признат от властите в Зимбабве. Освен това, принципа за „насърчаване“ използването на езика е залегнало в Конституцията на Кения.

В Китай, под натиска на цензурата в Интернет потребителите трябвало да се припомнят, така нареченият „марсиански език“ (huo xing wen), който е смесица от кодирани символи, японска писменост, пинин, английски и емотикони.

Зародил се в началото на 2000 г. „марсианският език“ бързо печели популярност сред младите хора. Според проучване, проведено през 2008 г., е било установено, че този език е използван от 80% от младите хора на възраст от 15 до 20 години.

После постепенно започнал да се забравя. Сега, обаче, популярността му е започнала да се връща отново, след като е публикувана в социална мрежа Weibo пост от социолога и сексолога Ли Ине, в която се обръща внимание на цензурата в Китай.

Постът на Ли Ине е написан на марсиански език, затова е заобиколил цензурата и е достигнал публиката. Независимо от това такива постове все още се премахват от хора, които работят като интернет цензори. Те правят това ръчно.

Марсианският език се оказал полезен, тъй като помагал да се отложи времето за премахване на съобщенията, които се четат от повече хора.

Сътрудниците на санитарната служба в Китай намерили дете, чийто родители просто го били изхвърлили на улицата, защото момчето било болно от церебрална парализа.

Добри хора решили да осиновят бебето, независимо, че всички познати ги уговаряли да не правят това и ги молели да не взимат такава тежест върху плещите си.

Приемната майка на момчето е казала, че то едва може да се обслужва, а говора му могат да разберат само тя и мъжът ѝ.

Въпреки всичко тези хора се отказали от доста неща, за да икономисат пари за рехабилитация на момчето.

И двамата мечтаят състоянието на момчето да се подобри и то да може да заеме своето място в обществото.

Момиче със зелени, наивни, широко отворени очи. С тяло налято от соковете на пролетта. Все още нежно и примамващи към себе си. Все още чисто и живо.

Тя развълнувано ви разказва за своята любов, за нещо смешно или за безпомощното момче в своя курс, което тя покровителства като майка и го угоява със супа и палачинки.

–  Вие смятате ли да сключите брак?

– Не, какъв брак… …. Първо трябва да се изуча, твърдо да стъпя на краката си, да започна да изкарвам пари, жилище да си намеря. Та ние сме още студенти ….

Програмата заложена в това момиче от родителите и обществото е по-силна от думите, които бих искала да ѝ кажа: „Целият свят сега е за теб“.

Какво да кажа, ако системата здраво я държи в ръцете си, пие младите ѝ сокове, които са предназначени за друг, а тя отдава всичко, дори безразсъдството на младостта си.

А за нейните родители, които вече са преминали през живота си, какво им предлага системата, да събират  реколта от червиви плодове свързани с проблеми, болести и чувство на опустошение.

Кои вече мисли за бъдещето на своите деца и търси други начини, други пътеки, които още не са отъпкани, превърнали се послушен път, а истински. .. живи … и естествени.

Възможно е да ме чуете.

Не е нужно да ви разказвам за жените, които са уморени, изтощени, изгубени, раздразнени, опустошени и с празни очи. Те са на повече от четиридесет години, въпреки че проблемите на жените се появяват още по-рано, когато са още на 30. Наблюдава се същата празнота и разочарование от живота. Тя вече е видяла всичко в него и не вижда причина да живее повече.

В девойката се насърчава отговорността, ангажираността, усърдието, интелигентността, готовността за усвояване и възпроизвеждане на мислите на другите хора, желанието да даде удоволствие на някой друг, които същевременно  нарушават собствената ѝ природа.

Не ви ли се струват, че много от тези качества са мъжки – дисциплината и прекомерното натоварване с отговорност убиват момиче в девойката и бъдещата жена.

Жена може да се възстанови, да преодолее всякакви трудности, да успокоява, да дава любов и майчинска топлина. Но тази способност се проявява, когато жената е жена, такава, каквато е създадена.

Не е нужно тя да се втурва към матрицата на изкуствената система, да получава дипломи, парчета хартия и да губи силата си, изтощавайки и опустошавайки живота си, докато достигне до разбитото дъно на собствените си надежди.

Има изход. Всеки може да го намери. Но всяка жената трябва да осъзнае, да се дръпне от матрицата и да заживее истинския си живот.