Лицето на Драгомир бе помръкнало, усещаше се, че нещо го гнетеше. Той приближи до дядо си Драгой, седна в скута му и попита:
– Дядо, не ти ли се струва понякога, че някои думи на Исус сякаш са лишени от смисъл?
– Какво имаш предвид? – изненадано го погледна старецът.
– Например, думите: „окото е светило на тялото“. Не ти ли звучи малко объркващо? Не стига това, ами отгоре на всичко Исус добавя и следното: „ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено, но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено“.
– А ти какво мислиш по въпроса? – старецът предизвика внука си, за да го накара по-задълбочено да помисли върху въпроса си.
– Най-популярният начин за справяне с такива текстове е да се игнорират, – плесна с ръце Драгомир, все едно се освобождаваше от нещо.
– Това е много глупав способ, по който човек се отървава от това, което не разбира, – недоволно поклати глава дядо Драгой. – Първо нека поговорим за „окото е светило на тялото“.
Малкият зяпна с уста и се съсредоточи върху това, което говореше дядо му.
– Съвременните хора, – продължи старецът, – възприемат окото като прозорец, който позволява светлината да нахлуе в тялото, но древните евреи смятали, че окото е източник на светлина, нещо като твоето фенерче.
– Не разбирам, какво значение има това? – повдигна рамене недоумяващо Драгомир.
– С други думи, всичко в нашия живот зависи от това, как виждаме нещата, – уточни дядо Драгой. – Твоето отношение, а не способността ти определят на каква висота си.
– Когато започна да обясняваш, аз си помисли, че това засяга моята проницателност, – каза Драгомир.
– Проницателност се отнася до значението на „здравото око” срещу „злото око”, – отбеляза старецът.
– Как така? – бързо попита внукът.
– По-добър превод според мен би бил „целеустременото око“ срещу „похотливото око“. Исус използва тези термини в преносен смисъл, – поясни дядото.
– А какво означават наистина? – малкият любопитко веднага искаше да узнае всичко, нямаше търпение за това.
– Човек с „целеустременото око“ гледа само на дадения от Бога път. Писанието казва, че Божието Слово е водеща светлина, по-точно виделина на пътеката му. А този, който има „похотливо око“ се разсейва и става алчен, като гледа какво притежават другите. Когато завистта се вкорени в човека, щедростта умира и настава тъмнина.
– Не искам да имам „похотливо око“, – заяви категорично Драгомир.
– Тогава следвай Божието Слово, което ще бъде „светилник на нозете ти и виделина на пътеката ти“.
