Йото прекара днес в пламенна молитва с надеждата, че треската на жена му ще се изчезне, преди да дойде време да направи вечерята.

– Моля те, Господи, – викаше той към Бога, – мразя, че тя не се чувства добре, но аз, хм … не знам как да нахраня трите си деца.

Съпругата на Йото беше в леглото цяла сутрин с треска, болки и студени тръпки.

Той се грижи за нея, но каза:

– Наистина не зная какво да направя, ако времето за вечеря наближава, а трябва да направя храна за себе си и трите си малки деца …. Тя взе наскоро лекарството си, то би трябвало да ѝ помогне. Знам, че тя не се чувства добре, но вечерята наближава. О, стана вече от леглото.

– Вероятно можеш да събереш малко енергия, Йото, за да сложиш трите замразени порции в микровълновата печка за децата ни.

Йото я гледаше недоумяващо.

– Трябва само да махнеш обвивките им и да настроиш микровълновата на две минути, – допълни съпругата му, – но аз май съм по-добре и сама мога да го направя.

Малко по-късно Йото изпрати съпругата си в леглото и с гордост сервира храната на трите си деца.

Стоян тежко въздъхна:

– Мозъците ни са програмирани да запомнят болката.

– За това не докосваме нагорещена печка, защото ще последва изгаряне, – потвърди Таньо.

– Какво да кажем за грешките, които са по-дълбоки? – повдигна вежди Стоян.

– Имаш предвид, като думите, които бихме искали да върнем, обещанията, които сме нарушили, …… – започна да изброява Таньо. – Вината се появява отново и отново, когато най-малко я очакваме.

Тук се промъкна срамът, който се опитваше да ги убеждава:

– Вие завинаги се определяте от вашите провали.

– Чуй какво казва Словото, – закани се с пръст Таньо, – „Няма осъждане за онези, които са в Христос Исус“. Забележи, не по-малко, дори не и отложено, а в случая никакво осъждение.

Ако срамът ви тежи, поемете дълбоко въздух и приемете Истината.

Изговорете я на глас:

– Не се определям какъв съм от най-лошите си моменти. Аз съм ново творение, напълно простено, дълбоко обичано и истински свободно.

Днес Гено реши да направи пуканки. Той постави купеният пакет от магазина в микровълновата печка и я включи.

За съжаление пуканките не се получиха. Налице бе само изгоряла каша.

Не само, че пуканките бяха съсипани, но и цялата къща миришеше ужасно.

Гено реши да се справи със смрадта, като напръска с освежител за въздуха.

Двете миризми на изгоряло и цветя се смесиха и стана още по-зле. Освежителят за въздух се опита да прикрие лошата миризма, но вместо това я усили.

– Трябваше да използваш Елиминатор на миризми, – каза баща му. – Той напълно абсорбира миризмата и я премахва.

Гено само безпомощно повдигна рамене.

Много пъти се опитваме да използваме „освежител за въздух“ в живота си, за да прикрием миризмата на разочарование, болка, страх и гняв, вместо да ги елиминираме.

Преструваме се на щастливи. Отвън изглеждаме добре, но в нас цари хаос.

Не можем да продължаваме така дълго.

Ако не стигнем до корена на проблема, неприятните емоции ще ни обземат и погълнат.

За това трябва да позволим на Бог да поеме онези неща, за които се тревожим или безпокоим и онези чувства, които ни държат наранени или ядосани.

Божият мир елиминира негативните емоции в живота ни, дори и най-упоритите.

Студът си е студ, но когато си край печката, можеш да се събереш с приятели и да разговаряш с тях.

Така направи и Гошо. Приятелите му Мартин, Сашо и Добри не чакаха повторна покана.

– Сърцето не изразява само чувства, – започна Сашо.

– То е място на искрени надежди и любов, – добави Добри.

– Да, но днешното общество определя най-силните ни чувства като „истинското ни Аз“ и отгоре на всичко настоява да ги ги изразяваме, – опонира Гошо.

– Но нашите желания могат да ни хванат в капан, – отбеляза Мартин. – Съвременният потребителски манталитет създава желание за трупане на материални блага, които според света ни осигурят статус и идентичност.

– Днес лошо се възпитават децата, – намекна Добри. – те желаят одобрение и любов, а им се подхвърлят технически чудеса и така се злоупотребява с тях.

– А някои от тях по примера на родителите си, стават работохолици, – вметна Сашо.

– Проблемът на работохолика например не е в това, че обичаме работата твърде много, – подчерта дебело Добри, – а че обичаме Бога твърде малко в сравнение с кариерата си. Това, което праведните желаят, е самият Бог, да видят лицето Му. Единствено ако търсим връзката си с Бога и копнеем за Него, другите ни мечти и интереси няма да ни хванат в капана.

– Само ако обичаме Бог повече от всичко, правилно ще приемаме и всичко останало, – заключи Мартин.

Нощта бе заела мястото си, а приятелите не бяха усетили това.

Разделиха се и си обещаха утре, да се съберат у Мартин.

Студът яко хапеше, но Андрей си играеше навън в снега.

Дрехите му се намокриха и замръзнаха. Краката и ръцете му изтръпнаха от студа, но той не обръщаше внимание, играта го бе завладяла.

По едно време се усети и изтича у дома.

Майка му премахна замръзналите пластове по него. Уви го в топло одеяло и го постави до печката, като му подаде чаша с горещ шоколад.

– Толкова е хубаво, – възкликна Андрей. – Истински комфорт.

– Какво според теб означава думата комфорт? – попита го майка му.

– Удобство, – Андрей изстреля първото, която му хрумна.

– Не съвсем, – поклати глава майка му.

– А какво още? – попита нетърпеливо Андрей.

– Думата комфорт означава „да дадеш сила или издръжливост“ или „да успокоиш по време на страдание или стрес“.

– Интересно, не знаех, – каза замислено Андрей.

– Запомни, – започна да го наставлява майка му, – Бог може да бъде твоята утеха в студеното и хапливо време на живота. Божията любов, изпратена чрез обещанията Му, е покривало от надежда. Подобно на топъл юрган, има парче от Божието Слово, в което можеш да увиеш сърцето си, когато днешните ветрове станат много студени.

– Не е ли чудесно, – плесна с ръце Андрей. – Божията светлина ме заобикаля. Божията любов ме обгръща. Божията сила ме пази. Божието присъствие бди над мен. Където и да съм, Бог е с мен.