За съжаление някои бащи се отказват от бащинството си и се превръщат нещо тайнствено и неосезаемо за дъщерите си.

Тогава мама поема всичко на раменете си. Празното място, което трябва да заеме бащата, малкото момиченце дорисува само.

На невидимият татко се добавят приказни черти, а мама се превръща в стабилна, здрава и непоклатима скала, в състояние да се справят с всякакви ежедневни проблеми.

Ролята на бащата за вече порасналата дъщеря така си остава неясна, а жената се превръща в сила, която гарантира сигурността, доставянето на необходимото и благополучието в семейството.

Така порасналата девойка приема подобно поведение. Продължава да чака приказния принц, но така си и остава сама, защото за обикновените мъже в нейния живот няма място.

Една бедна жена от малко семейство била религиозна. И един ден, когато парите не ѝ стигнали да нахрани децата си, тя позвънила в радиото и оставила съобщение към Бога за помощ.

През това време докато сътрудниците на радиото се отнесли с разбиране към вярващата жена, един от слушателите бил докоснат от нейните думи.

Той бил убеден атеист и решил да се подиграе на непознатата.

Мъжът научил адреса ѝ, позвънил на секретарката си и ѝ поръчал да купи много продукти. Момичето дошло при него с хубаво месо, сирене, сладкиши.

Тя била много удивена, когато шефът ѝ разпоредил:

– Достави продуктите на този адрес и ако жената иска да узнае, кой ѝ праща храната, кажи ѝ, че е от дявола.

Когато секретарката дала продуктите на непознатата, жената била толкова благодарна, че се разплакала. Тя благословила девойката. Най-накрая секретарката попитала:

– Искате ли да разберете, кой ви изпраща тези продукти?

Жената отговорила:

– Не. Това не е толкова важно, защото когато Бог дава заповед, даже и дяволът се подчинява.

Още от началото на годината Дамян каза на майка си:

– Мамо, моля те, давай ми по два сандвича.

Моника изобщо не попита сина си, защо иска това, а продължи всеки ден да му приготвя двойна порция.

Тя си мислеше:

„Хубаво е, че синът ми има такъв апетит“.

Но веднъж не се сдържа и го попита:

– Миличък, ще ти стигне ли това?

– Това е за едно друго момче. То нищо не си носи за обяд. Изглежда в къщи нямат пари.

Моника бе изненадана и трогната от отзивчивостта на Дамян.

Оказа се, че семейството на това момче има големи затруднения. Майка сама възпитаваше сина си, но бе останала без работа и двамата едва свързваха двата края.

Известно време им се наложило да спят в колата и да се мият в обществените тоалетни.

Моника повече не попита за нищо сина си. Тя всеки ден му приготвяше двоен обяд.

Веднъж директорът на сина ѝ позвъни на Моника и я извика в училището. Там тя се запозна с майката на момчето, за което приготвяше допълнителен обяд всеки ден. Тази жена бе узнала за постъпката на Дамян и със сълзи на очи бе дошла да каже:

– Зная, че сте хранили сина ми и съм ви много благодарна. Сега вече намерих работа.

Жената предложи пари на Моника, за тези многобройни безплатни обеди, но тя не ги взе.

Добрата постъпка на Дамян ѝ подсказа, че тя може да направи много повече. Заедно с други жени събра определена сума и с нея платиха обедите в училищния стол на ученици, които не можеха да си го позволят.

„Аз те обичам, сине, – бе написала Моника на една бележка, която бе пъхнала в обяда му, – Гордея се със теб! Продължавай да постъпваш така и за в бъдеще“.

За да промениш света, не е нужно да свеждаш планини, достатъчно е да помогнеш, на този, който е до теб.

Той беше изхвърлен на улицата след смъртта на стопанката си. Едва ли знаеше как да оцелее. Той бе домашен котарак.

Сивият котарак на баба Мима не бе привикнал към уличния живот, за това тичаше мяукаше и молеше за помощ всеки срещнат. Но никой нему обръщаше внимание.

Нещастният котарак се превърна в ходещ скелет. Катя, съседка на починалата баба Мима, не можа да издържи да го гледа така и го прибра при себе си, докато му намери нови стопани.

Но минаха две години, а никой не пожела да вземе вече застарелия сив котарак. Така, той заживя при Катя.

Малко котенце бе намерено на улицата. То имаше по-щастлива съдба. Неравнодушни хора го бяха прибрали, но мъжът в това семейство се оказа алергичен към котки и се наложи котенцето да бъде предложено за отглеждане другаде.

И отново на помощ се отзова Катя.

Така старият сив котарак и вече порасналото коте се сприятелиха и заживяха задружно в дома на състрадателната Катя.

Сега тя си имаше вече не един, а двама любимци.

Човек е източник на затрудненията и усложненията в живота си.

Хората се уморяват от „решаването“ на проблемите си. Не защото намерението им е трудно, а поради факта, че се използват същите методи, които са довели до създаването на самия проблем.

Ето, често можеш да наблюдаваме в семейството, как жената постоянно критикува мъжа си, не го уважава, а после се оплаква от пороците му.

Или пък мъж, който нищо не прави, лежи на дивана, а иска печалбата му значително да нараства.

За да решим, който и да е проблем, трябва да се изкачим на по-високо ниво, но за това ни е нужна помощ от човек, който вече е решил подобен случай.

Не можем да се научим да караме кола по инструкции записани на книга. Можем да пробваме това да направим самостоятелно, но рискуваме да загубим автомобила и живота си.

Животът е много по-сложен от една кола, но ние сме толкова самоуверени, че си мислим, че можем да преминем през всичко, без да се обръщаме за помощ към някого.

По този начин ставаме жертви на собственото си невежество. А при тези, които знаят и могат, отиваме едва тогава, когато нищо вече не може да се промени.