Семейство Минчеви получиха тази зима дългоочаквания подарък. В дома им се роди момиченце. То бе красиво и нежно създание. Кръстиха я Виктория.

Скоро забелязаха, че очите на детето не са добре. Започнаха незабавно лечение. Някаква стара леля от рода им ги посъветва да слагат горещи компреси на очите на детето, но това доведе до лоши последствия. И Вики, така наричаха всички малкото момиченце, ослепя.

Въпреки недъга си, момиченцето не капризничеше, не изразяваше гласно недоволство от съдбата си. Това дете имаше борбен дух и много силна воля.

Бог бе предвидил жизнения ѝ път макар и с такъв дефект. Той бе решил да я използва за свое оръдие.

На 19 години Виктория постъпи в университета. Наравно със зрящите тя усвои преподавания материал и завърши с най-висок успех във випуска. Завиждаха ѝ, но същевременно я съжаляваха.

Но това не ѝ попречи да постъпи в един център, където обучаваше слепи хора, деца и възрастни. Там тя срещна много съкрушени сърца, които искаха единствено да се разделят с живота си, но тя ги приканваше към нов път с Исус Христос, влагайки цялата си любов, търпение и разбиране.

Без страх Виктория с една група християни посещаваше местния затвор. Тя говореше на загрубелите мъже и изпадналите в немилост жени.

– Всеки от вас е направил нещо грозно в живота си, затова е попаднал на това мрачно място, но Бог ви обича. Затова изпрати Сина си, за да бъдете спасени.

Веднъж по време на молитва  един от затворниците извика:

– Не ме отминавай, Исусе.

Бог чу молитвата му и го направи нов човек, а после той стана добър работник на Божията нивата и сееше Божието Слово сред недостигнатите.

Този молитвен зов на затворника дълбоко докосна сърцето на Виктория и тя написа прекрасна песен:

„Не ме отминавай, Исусе! Осени с Духа Си падналата ми душа. Чуй молбата ми, не ме отминавай! …..

Страданията не са напразни. Те ни възпитават, облагородяват душата ни, дисциплинират ни. Всяка болка и мъка прояснява целта на живота ни, закалява ни и изработва у нас стабилен и силен характер.

Виктория се превърна в ярък поет. И от своите страдания, болки и мъки тя извлече много радост, любов и съпричасност, с които възпяваше Господа в стихове и песни.

Много хора бяха докоснати от песните ѝ и те отвориха сърцата си за Бога.

Семейство Томови загуби своя любимец Лъки. Това бе трудно за възрастните, но смъртта на кучето малкият 4-ри годишен Сава не можеше лесно да преживее. Та той беше най-добрият му четирикрак приятел.

Сава не оставаше родителите си след случилото се, постоянно им задаваше въпроси:

– Къде е Лъки? Какво точно е станало с него?

Баща му казваше:

– Не се притеснявай! Лъки сега е на небето за кучета.

Но Сава продължаваше да задава много въпроси, за съдбата на четирикракия си приятел.

Един ден Сава предложи на майка си:

– Мамо, хайде да напишем писмо на Лъки.

Майка му го погледна съчувствено, но не отказа на молбата му. Приготви лист и химикалка, и старателно записа всички думи на сина си, които той ѝ продиктува.

На мястото на адреса, тя написа: „Лъки, небето на кучетата, първи облак“.

Майката на Сава бе решила да прибере писмото , когато синът ѝ заспи, но забрави да го направи.

На следващия ден в пощенската кутия писмото го нямаше, но майка и син намериха писмо, на което пишеше: „От Лъки“.

А ето какво пишеше и в самото писмо:

„Аз съм на небето за кучета. Всеки ден си играя доволен и щастлив съм. Благодаря ти, Сава, че беше мой приятел. Обичам те, Сава!“

Малкото момче бе удивено, защото бе получило отговор от Лъки, но още по-силно бяха изненадани родителите му. Те разбираха, че някое добро сърце се бе смилило над мъката на сина им.

По-късно установиха, че отговорът бе написала пощальонката Марта, която работеше в пощата от 27 години.

– Това писмо трогна сърцето ми, – разказваше по-късно Марта на родителите на Сава. – Разбрах, че това е малко момче, което тъгува за четириногия си приятел. Когато загубиш любимо същество, няма значение на колко си години, всеки страда и изпитва болка.. Това писмо направи работният ми ден незабравим и за това реших да успокоя и зарадвам малкия ви син.

Това бе незабравим жест на любов и съпричасност. Малкият Сава и родителите му няма да забравят това писмо.

Малко хора знаят, че Марк Твен пише стихове и разкази за деца. По-скоро той е известен като автор на остроумни отговори на читателите относно тяхното писане за излезли книги.

Писателят е известен с афоризма си, които красноречиво показват отношението му към работата:

„Нека бъдем благодарни на Адам, нашия благодетел. Отне ни „благословията“ за безделието и спечели за нас „проклятието“ на труда „.

Твен влиза в офиса си сутрин, след обилна закуска и там остава до 5 часа вечерта. След вечеря той чете, написаното на цялото семейство.

В неделя, не работи, а със своята съпруга и децата си, чете и прекарва деня някъде на сенчесто място в дома си. Независимо дали работи или не, Твен постоянно пушел.

Идвайки от богато семейство, Николай Мартинов от ранната си младост пишел поезия. Отишъл като доброволец в Кавказ, където се запознава с Лермонтов.

Някои от неговите произведения са били полемизирани с тези на известният поет. Мартинов и Лермонтов са общували още в Москва, заедно са ходели на ресторант.

Даже Лермонтов е посещавал дома на семейство Мартинови.

В Пятигорск Лермонтов иронизирал негови стихове в свои импровизации. Подигравките и насмешките станали взаимни и Мартинов извикал Лермонтов на дуел, където вторият бил ранен смъртоносно.

Обстоятелствата около дуела и до сега не са много ясни, поради много фантастични и „конспиративни“ версии.

Мартинов бил задържан в ареста няколко месеца, след това още няколко години се отделил на покаяние. Самият той доживял до 60 годишна възраст.

От гледна точка на ботаниката плодът краставица е със сочен вътрешен слой и твърд отвън, характерно качество за тиква, диня, пъпеш и други от семейство тиквени. Т.е. е плод, но в кулинарията краставицата се смята за зеленчук.

Интересното е, че в Иран краставицата се смята за плод и се сервира на масата със сладки неща.

Смята се, че родината на краставицата е Индия. А човек я употребява за храна повече от 6000 години.

Думата „краставица“ е взаимствана от дума в гръцки език, която може да се преведе като „незрял“. Причина за това е, че краставицата се употребява за храна недоузряла.

Най-тежката краставица 12,9 кг е отгледал британецът Дейвид Томас. Този рекорд е въведен в Книгата на Гинес на 26 септември 2015 г.

Най-дългата краставица отново е отгледана от британец. Краставицата рекордьорка е била дълга 107 см. Това постижение принадлежи на фермера Иен Нил от Уелс. Рекорда е записан на  26-ти септември 2011.

В Япония, може да опитате пепси-кола с вкус краставица.

На  магистрала М-5 „Урал“ се намира паметник на краставицата. Той е създаден в чест на високото качество на краставиците отглеждани в Луховитский район.