Снегът бавно се стелеше по земята, а всичко наоколо тънеше в тишина. Безброй звезди искряха на небето.
В малкото село сгушило се в диплите на планината издайнически си проправяха път нагоре димни къдели, които сочеха, че тук има работливи стопани, греещи се край запалените в къщи печки.
Дядо Живко и внука му Милен се грееха край камината и тихо разговаряха.
– Търсенето на истината не е почасова работа, – каза старецът. – За да я откриеш ти трябва всичко, с което разполагаш.
– Как всичко? Колко пъти в детската градина, а и сега в училище са ми казвали: „Това е истината“. И аз съм я възприемал веднага.
– Мъдреците от изток, които пристигнаха в Ерусалим, ни учат точно на това, – каза дядо Живко. – Те са изминали дълъг път, за да намерят Истината.
– Истината? – поклати глава учудено Милен. – Че каква е тази толкова важна истина?
– Исус се е родил във Витлеем, – започна разказа си старецът. – Малко селище, което се е намирало на 10 км от Ерусалим. По онова време Ерусалим е бил духовният център на света. Всеки един от главните религиозни лидери е бил в него, но никой от тях не е търсел Исус. Само хора от много далече, мъдреци от напълно различна култура, са дошли да Го видят.
– Исус ли е истината, която са търсели? – попита внукът.
– Правилно каза, – старецът потупа с ръка рамото на Милен. – Исус е пътя, истината и живота.
– Дядо, но тогава всички останали са пренебрегнали нещо много важно!
– Така е, – съгласи се дядо Живко. – Цар Ирод е пропуснал бебето Исус. Същото са направили и търговците, които са минавали от там. Ти също би могъл да пропуснеш Исус, дори и да стои пред теб, ако не Го търсиш.
– Но мъдреците са Го дирили.
– Те са пътували четири-пет месеца сред палещата горещина на пустинята, за да намерят Исус. Били са готови да направят всичко, което е необходимо, за да Го открият.
– Това е било много мъдро от тяхна страна, – подчерта Милен.
– Така и ние трябва да правим, – усмихна се дядо Живко. – Необходимо е да загърбим всичко, което имаме, за да Му се поклоним.
– Когато имаш правилните подбуди да търсиш Исус, – възкликна възторжено Милен, – нима ще ни спрат удобствата или примамливите прищявки и влечения?!
Дядо Живко присви очи и изпитателно погледна внука си, след което го попита:
– Ти какво би загърбил, за да се поклониш на Исус?
Слаба червенина се разля по лицето на момчето. Милен наведе глава и забоде погледът си в пода.
– Би ли се отказал от компютърните си игри или да чатиш с приятелите си? Ще можеш ли поне един ден да не сърфираш с компютъра си из любимите си сайтове? ….
– Ще го направя, – закани се Милен.
– Заслужава си, – каза насърчително дядо Живко.
