Пазачът почука и зачака отговор. После отвори вратата и влязоха в стая облицована с груб камък.

Един мъж седеше с кръстосани крака в средата на стаята.  Четеше на бледата светлина Корана. Не вдигна поглед и не ги поздрави.

Тактиката му за надмощие не впечатли Ефросина.

– Знаеш ли кой съм? – попита той, след като почтително затвори книгата.

– Дяволчето Фют? – реши да го подразни Ефросина.

– Ще бъдеш ли моят Ян Бибиян?

– Без мене в тази игра.

– Това не е съвсем по вкуса ми, но съм сигурен, че може да се уреди нещо.

Ефросина нямаше желание да го остави да се преструва на нещо различно от чудовището, което всъщност бе.

– Никой не знае истинското ти име, но си известен като Джема. Искаш да унищожиш Израел и да създадеш ислямска държава, която ще се простира от Афганистан до Мароко. А ти ще си… султан ѝ?

– Не съм сигурен каква ще е титлата ми – отвърна  Джема. – Султан звучи добре. Хареми, дворцови интриги ….

Джема я изгледа предизвикателно:

– Вашият Христос е казал: „Блажени миротворците“. Знаеш ли, че той е и пророк на исляма? Не последният, разбира се. Последният е Мохамед, но вашият Спасител е признат за велик учител.

– И моята, и твоята религия боготворят Исаак и Авраам, – каза Ефросина.

– Но вие не вярвате в Неговите последни послания до последния му избран пророк, в святите му думи, написани чрез Мохамед и изложени в Корана.

– Моята вяра започва и свършва със смърт и възкресение.

Джема сдържа хапливия си отговор и каза:

– Вярваш ли, че си блажена? Че си благословена?

– Вярвам, че работата да се сложи край на насилието е благословена.

Той кимна.

– Добре казано. Но защо? Защо искаш мир?

– Нима не е очевидно?

Ефросина беше очаквала словоизлияния за злините на Запада, с които да оправдаят масовите убийства. Беше слушала записи на техни ръководители и бе гледала десетки видеозаписи с фанатизирани мъченици.

Тя искаше да разбере с какво  Джема се различава от тях, макар че разликата в случая бе без значение.

– Мирът означава застой и криза, – каза  Джема. – Когато човек живее в мир, душата му атрофира, а творческият му дух умира. Единствено в стълкновение ние сме съществата, за които Аллах ни е предназначил. Войната води до смелост и саможертва. А какво носи мирът? Нищо.

– Мирът носи процъфтяване, прогрес, благосъстояние, благоденствие и щастие.

– Това са плътски неща, а не духовни. Твоят мир иска само по-голям телевизор и по-лъскава кола.

– А твоята война носи страдание и отчаяние, – противопостави се Ефросина.

– Не удобството на луксозен дом, а опита от споделени трудности, ни сближава с Аллах. Не твоята демокрация, рок музика или порнографски филми. Те ни отвличат от истинската причина за съществуването ни. Единственото ни предназначение на земята е да служим на волята на Аллах.

– Кой знае каква е волята му? – попита тя. – Кой реши, че ти познаваш намеренията му по-добре от всеки друг? Коранът забранява самоубийството, а ти изпрати млад човек да разбие пълен с хора самолет.

– Той умря като мъченик.

– Не, – рязко възрази тя. – Ти си убедил едно хлапе, че умира като мъченик и че ще получи седемдесет и седемте девственици в рая. Не се опитвай да ме убедиш, че вярваш в това. Ти се опитваш да получи власт и да експлоатираш сляпата вяра на глупаци като този младеж, за да постигнеш целта си.

– Очевидно знаеш, че винаги е ставало дума за власт, – каза той. – Преди векове Англия е постигнала такава с помощта на флот си. ……. А с какво разполагат народите от Близкия изток, освен с готовността на някои от хората си да се самовзривят? Да, това оръжието е грубо. Но позволи ми да те попитам следното. Колко похарчихте за осигуряване на националната си безопасност, след няколко поредни нападение? Сто милиарда? Петстотин?

Числото бе по-близо до трилион, но Ефросина не отговори. Разговорът не вървеше, както очакваше.  Джема се разкриваше като човек, твърдо устремен към властта.

– Преди нападението срещу Световния търговски център един от петстотин хиляди мюсюлмани бе готов да стане мъченик. Оттогава броят им се е удвоил. Това са десет хиляди мъже и жени, готови да загинат в джихата срещу Запада. Наистина ли мислиш, че можете да спрете десет хиляди атаки?  В момента разполагаме с почти безграничен запас от доброволни мъченици и скоро ще започнем да ги използваме в нападения, които ще променят световните граници според моите представи.

Говореше не като фанатик, а като президент на корпорация, който излага плановете за разширяване на компанията си.

– Не прави това, – умолително каза Ефросина.

– Вече е прекалено късно да спрем.

Лицето му стана сурово и безжалостно. Ефросина едва не припадна.

– А твоята смърт ще е първият удар.

Китайците изобретяват, произвеждат и усъвършенствуват камбаните преди другите народи. Стигат до там , че хармонизират цялата си измервателна система, дължина, ширина, тегло и обем, съобразена с музикалните регистри на многогласните си камбани.

Към края на 4 в. пр.н. е. в Китай се създават безупречно акордирани многогласни камбани, които при удар пресъздават точно определен тон.

Камбаната произлиза от металните измервателни съдове за зърно и ориз. Те имали две основни форми: камбана изправена нагоре и такава, която гледа надолу, като вторите се превръщат в база за китайските измервателни единици.

Древните царе приемат за свой стандарт съда чун, като издават декрет, че обема на неговия регистър не трябва да надвишава онзи, произвеждан от струната дзюн и че неговата тежест не трябва да надвишава 120 кати. Мерките за височина, дължина, обем и тегло произхождат именно от този стандартен съд.

Едва ли друга цивилизация се е сетила да базира измервателните си единици върху музикалните регистри на камбаните.

От друга страна системата се превръща в стимул за развитие и усъвършенстване на многогласните камбани в Китай. Отсъствието на перфектно акордирани камбани би довела до тотален хаос в измервателните единици.

Загубата на метричен стандарт би предизвикала измами, корупция и търговски  недоразумения, което ще доведе до упадък в търговията, бунтове и въстания с неизлечими последствия за държавата.

Тембърът на камбаните се превръща в стандартна  мярка за дължина посредством  инструмента „дзюн“ – струнен камертон дълъг 2 метра.

Регистърът на камбаната се определя с дръпване на струната и измерване на дължината на съответната звукова вълна.

Историята за циклопите се е появила благодарение на народите от островите в Средиземно море.

Там са били открити останки от изчезнали слонове джуджета.

Черепите на слоновете били два пъти по-големи от тези на човека.

Централната носова кухина често погрешно се е възприемала за отвор на око.

Марта и Мария не разбираха действията на Господа. И двете се бяха обърнали по един и същи начин към него:

– Господи, ако беше тук, нямаше да умре брат ми.

Ето как бих изтълкувала мислите им, изхождайки от техните думи. Навярно всяка е искали да каже:

– Господи, защо толкова дълго отсъства. Не мога да разбера, как допусна смъртта на човек, когото обичаш. Не проумявам, защо допусна мъката и страданието да опустошат живота ни. Твоето присъствие щеше да ни избави от всичко това. Защо не дойде, когато Лазар беше още на легло? Сега вече е късно, той вече четири дни лежи в гроба.

За всичко това Исус имаше само един отговор:

– Може и да не разбираш, но Аз ти казах, че ако повярваш, ще видиш Божието царство.

Авраам не разбра защо Бог поиска от него да принесе в жертва единствения си син, но Му се довери. И видя Божията слава при завръщането на любимото си дете.

Моисей не знаеше, защо Бог го държа в пустинята 40 години, но прие изгнанието и Бог го призова да изведе народа на Израел от робството.

Йосиф не можеше да проумее жестокостта на своите братя, клеветата на невярната жена и дългите години незаслужено прекарани в затвора, но той се доверяваше на Бога и накрая видя как Бог го въздигна, за да бъде прославено името Му.

Яков не можеше да си обясни, защо беше лишен от бащината си любов, но той видя Божията слава, когато в лицето на Йосиф, като представител на царя, видя избавление, както на своя живот, така и на народа си.

Може и в твоя живот да се случват подобни неща. Ти си казваш:

– Защо Бог ми отне любимия човек? Трябваше ли да понеса такъв тежък удар? Не разбирам пътя по който Бог ме води. Защо в плановете и намеренията, които ми изглеждаха добри, претърпях неуспех? Не разбирам, защо благословенията, от които се нуждаех, толкова много се забавиха?

Не е нужно да разбираш всичките пътища на Бога, по които Той те води. Бог не очаква това от теб. Ти не задължаваш детето си да разбира, защо го караш да направи това или онова, а искаш да ти се довери.

Ще дойде ден, когато ще видиш Божията слава във всички неща, които не разбираш.

Има едно нещо, което ще ви помогне да се ускори вашия духовен растеж повече от всичко друго. Научете се да приемате корекция от Духа на Бога и Неговия народ.

Много малко вярващи са в състояние да го направят.

Когато пасторът проповядва за това, което вече хората знаят или за този аспект от живота им, който са предали на Господа, те го смятат за най-добрия проповедник.

Вярващите обичат този човек, защото много добре се чувстват след неговите проповеди.

Но ако започне да говори за техните грешки или за това, в което не са прави, хората се обиждат.

Бог казва, че глупавият презира наставление и поправление.

За това не бъдете глупави. За това, когато ви поправя, благодарете. Ценете тези, които споделят със вас Божията мъдрост.

Когато някой ви покаже грешките ви, вместо да спорите, разгледайте как точно стоят нещата с вас.

Кажете си:

– Това така ли е? Съгласува ли се то с Божието Слово? Трябва ли наистина да поправя нещо в себе си?

Ако отговорът ви е „да“, тогава поправете нужното и приведете живота си в ред.

Това съвсем не е лесно. На никой от нас не му харесва, когато му правят забележки. Но ако сте решили да се вслуша в тях и сте отворени за обучение, вие ще бъдете в състояние да растете духовно много по-бързо.

Някой беше казал: „Ако мислите, че сте пристигнали, вие няма да отидете далече“. Припомнете си това следващия път, когато някой се опитва да ви поправи. Обичайте този човек и му благодарете. Ако постъпвате така, ще вървите напред.