Пожарникарите в Иркутск винаги пристигали с голямо закъснение да гасят пожар. Генерал губернаторът Муравьов назначил нов шеф на пожарната.

След известно време скоростта на излизане на пожарния екип предизвикала изненада.

– Как успяхте да постигнете това? – удивил се генерал губернаторът.

– Много просто. Нощно време давах тревога. Първата пожарна кола отзовала се на сигнала получаваше по рубла, а последната по десет пръчки.

Денят бе хубав. Слънцето грееше приятно. Полъхваше лек ветрец. Сранимира бе свършила часовете си в училище и весела се прибра в къщи.

Когато влезе в хола, усети, че нещо не е наред. Майка ѝ бе пребледняла, а братчето ѝ не можеше да диша.

Те бяха в чужда страна, баща ѝ беше на работа, а майка ѝ още не бе усвоила езика.

Нямаше много време за размишления и Станимира взе инициативата в свои ръце. Тя бързо позвъни в службата за спешна помощ:

– Моя брат се задушава.Той умира, – каза тя малко припряно по телефона, но отсреща я разбраха.

Веднага за броени минути пристигна един от дежурните екипи, Вратите в къщата бяха широко отворени.
Майката стоеше все още объркана и уплашена.

– На брат ти му оставаха броени минути, – каза един от групата. – Ако не беше се обадила, той щеше да умре.

– Погледнете я , колко е малка, а бързо е реагирала, – каза една от жените пристигнала с другите на помощ. – На колко си година момиченце?

– На осем, – наведе срамежливо глава Станимира.

Един от мъжете бе направил изкуствено дишане на бебето, но малкото момченце още не даваше признаци на живот. То лежеше неподвижно.

Една от жените го обърна и тогава ……. чуха най-хувавия звук в този свят – бебешки плач.

Момченцето започна да диша и всички въздъхнаха облекчено. Майка му го прегърна и лицето ѝ засия.

– Браво, – поздравиха малката героиня, малко преди да си тръгнат хората от екипа дошъл в дома им. – Цял юнак, не се уплаши. Всяка минута бе ценна. Трябваше да се реагира точно така.

Станимира не осъзна колко много бе направила, за нея бе важно, че братчето ѝ е живо и здраво, а майка ѝ е спокойна и усмихната.

Международен екип от океанографи от САЩ, Норвегия, Швеция и Великобритания са открили същества, непознати на науката при изследването на дълбоководни равнини на дъното на Тихия океан.

Бил проучван района от Тихия океан известен като Clarion-Clipperton Zone или CCZ. Той се намира на 75 километра на юг от остров Хавай.

Там има дълбоководна равнина, в която обитават загадъчни същества. Образците били изведени на повърхността по време на експедицията през 2013 г. осъществена в рамките на проекта ABYSSLINE. От тогава учените ги изследват в лабораторни условия и едва сега са решили да разкажат за направените открития.

От 12 изследвани многоклетъчни организма 7 са били неизвестни на науката. Освен това два от тях представят нов род и семейство. Останалите се отнасят към новите видове.

Учените смятат, че биологичното разнообразие в района е поради високото съдържание на желязо-манганови сферични, понякога неправилно закръглени минерални агрегати с плътна скритокристална, зърнеста или радиално лъчиста структура. Фактът е, че районът е богат на редки земни метали.

Научната експедиция била организирана от една от минните компании, които са решили да се разгледат равнината преди старта за добиване на полезни изкопаеми. Учените отбелязват трудните условия на живот в района. По-специално, температурата на водата в него е няколко градуса над нулата по Целзий, а на дълбочина 4000 м почти няма светлина.

Астрономите от Колежа по литература, наука и изкуствата в Мичиганският университет, първи забелязали, че горящия газ вътре в галактическия ореол на Млечния път, се върти в такава посока, в който и се върти и галактическия диск. Освен това скоростта на въртене  е сравнима с тази на диска.

Тези открития ще помогнат да се хвърли светлина върху процесите на „сглобяване“ на отделните атоми в звезди, планети и галактики, както и на нашата собствена галактика, ще може да се прозре бъдещето на тези галактики.

В това ново изследване, екип от учени, водени от Едмънд Ходжис-Клак, младши изследовател в Мичиганския държавен университет с помощта на архивираните данни от наблюденията, събрани от космическия телескоп XMM-Newton на Европейската космическа агенция, са установили, че за кислородните атоми на ореола на Млечния път се наблюдава Доплерово смущение.

Спектралните линии на силно горящия кислород, показват движението на масата на газа, което е в същата посока, в която се върти диска на Млечния път.

Изчисленията на групата, са показали, че скоростта на това движение е сравнима със скоростта на въртящия се диск на Млечния път, равна примерно на 640 хиляди километра в час.

Откриване на въртенето на гореща ореол е ценно наблюдение, което ще помогне за разкриването на механизмите на образуване на Млечния път.

Американският художник Уес Моудс се отправил на пътешествие по Тенеси с лодка хижа, построена в стила на 40-те години, от материали намерени в депо.

Лодката на Moудс повтаря къщите лодки, които в големи количества обикаляли реките на САЩ в средата на миналия век.

Моудс и неговият екип събират данни за историята на жителите на Алабама, чийто живот е свързан с реката. На първо място пътешествениците се интересуват от по-старото поколение, което е могло да види как се изменя месната общност.

Художникът отбелязва, че на брега на реката се появяват все повече по-богати селища, които изместват бедните.

Moудс опитват да документира „духа на реката“, докато тя не изчезне окончателно.