Бащата на Борко умираше от рак, а беше едва на петдесет години.

Борко убеди родителите си да се преместят при него, за да може да им помага.

Баща му харесваше тропиците, но вече не можеше да пътува. За това Борко прояви креативност.

Той оформи езеро зад къщата си, напълни го с риба и направи водопад, който се стичаше по скалите. Донесе три фургона с плажен пясък, добави лампи и факли и построи пластмасов навес за сянка.

Баща му прекара последните си дни, наслаждавайки се на райски остров в задния двор.

Действията на Борко отразяват хармонията между родители и деца.

Почитането на родителите може да е лесно за някои. За други е изключително трудно.

Има твърде много болка и недоверие. Стари рани отказват да заздравеят.

Можем да ги поверим на Бог, нашия Отец, който разбира тази болка. Той ни дава възможност да живеем в Неговата любов.

Трифон попита баща си:

– Ако главната ни целта е любов, тогава няма ли да искаме да знаем какво представлява тя и как можем да я придобием?

– За истинската любов ли става въпрос? – поиска да уточни бащата.

Трифон само кимна с глава.

– Бог е любов, – започна да обяснява бащата. – И ние трябва да Го обичаме. Освен това Той по благодат е излял любовта Си в сърцата ни, след като сме приели Христос за Спасител.

– Как да разпозная истинската любов? – продължи с въпросите си Трифон.

– Ако Бог е любов, Той е нашият пример, стандарт и източник на любов, – дообясни бащата.

– Има ли нещо, което би попречило да се наслаждавам на тази любов, да живея в нея и да я раздавам на другите? – смръщи вежди Трифон.

– О, има, – възкликна бащата. – Врагът ни няма да допусне толкова лесно да се потопим в нея, защото тя е сериозно предизвикателство за него. Неверието, болката, предателството, недоверието, апатията, кариерата, славата, страхът, провалът, …. врагът е изобретателен в пречките, но не е вездесъщ като Бога.

– В момента нямам нещо, което да ми пречи? – Трифон повдигна рамене.

– Това е добре, но ако чувстваш, че ни си толкова близо до Бога, колкото би искал, по-добре поискай да се доближиш повече до Него, Той с радост ще ти помогне, ако няма причина за това, – посъветва го баща му. – Ако е налице такава, не се колебай, поискай да узнаеш, каква е и как можеш да я премахнеш.

Атанаска се взираше в числата на хартията с недоверие. Предстоеше сватба на дъщеря ѝ. Тя бе първата от петте ѝ деца.

Цветни аранжировки, теми и разнообразни идеи се въртяха в главата ѝ, докато се готвеше да се срещне с координатора на сватбата.

Прогнозираната цена за тържеството я смая.

Цял ден след това обмисляше:

– Къде трябва да намалим разходите?

Атанаска се молеше усилено за помощ от Бога.

Предстоящите месеци включваха лудост от сватбени дейности.

Една вечер Марин, съпругът на Атанаска, се прибра от работа с усмивка на лице. Той ѝ подаде сгънато писмо.

Атанаска нетърпеливо го отвори.

Прочете го и се разплака.

Компанията, за която работеше Марин, бе продадена на друг собственик.
Заради упоритият труд на онези, които бяха допринесли за печалбата през минали години, бяха наградени с бонуси.

Марин бе получил чек с точната сума, от която се нуждаеха, за да покрият извънредните сватбени разходи.

Не можем да контролираме приливите и отливите на промените в издръжката на дете, неочакваните медицински сметки , извънредни разходи и множество други, които често се появяват, но можем да се доверим на Бог, че знае от какво се нуждаем и Той ще ни го осигури.

Господи, помогни ни да Ти се доверяваме повече и да се тревожим по-малко.

Янко вилнееше. Гняв бе изпълнил сърцето му.

– Сега бушуваш, – скастри о Стефан, – но това вреди на хората около теб.

– А по-добре ли е да го подтискам? – скръцна със зъби Янко.

– Ако го подтиснеш, ще бъдеш изправен пред огромни рискове за здравето си.

– Тогава как да преодолея този гигант, наречен гняв? – скептично попита Янко.

– Както приемеш победата, която Исус вече е спечелил над него, – посъветва го Стефан. – Но внимавай трайната промяна не настъпва мигновено.

– И Бог малко по-малко ще промени живота ми? – недоверие искреше в очите на Янко.

– Ключът към истинската промяна в твоя духовен живот е постоянно да се изпълваш с вяра.

– Вяра?! – възкликна Янко.

– Чети Писанието и замени гнева си с истините, които са там, а гневните разговори, които водиш в ума си, замени с молитва за тези, които са ти съгрешили.

– Не, не …. това е трудно за мен, – възрази Янко.

– Покани Исус да царува изцяло в сърцето ти и се покори на Божията воля.

Янко само поклати глава, а Стефан продължи:

– Не сме съвършени, но Бог ни е простил, така че и ти можеш да простиш на другите. Бог е сключил мир с теб чрез Исус на кръста. Той е твоя отмъстител и те е освободил да сключиш мир с останалите хора.

Янко мълчеше навел глава.

– Признай, – подкани го Стефан, – че това, което Бог е направил за теб, е много по-голямо от това, което някой би могъл да направи срещу теб. Само чрез Христовата сила е възможно да простиш на онези, на които си ядосан. Така ще освободиш болката, която е отравяла живота ти.

Може да сте били отхвърлени от другите и сте се чувствали незначителни, но в Божите очи вие сте обичани, сигурни и значими.

Съсредоточете се върху Бога, а не върху хората, които са ви онеправдали.

Ако го направите, ще бъдете освободени, ще продължите напред с Божията сила и ще правите това, към което Той ви е призовал.

Крум бе отчаян. Съмнения го гнетяха.

– Какъв вярващ съм, щом се пораждат в мен подозрение, опасение, страх, мнителност, недоверие, недоверчивост …..?

Страхил го потупа по рамото:

– Може би това е момент, в който вярата ни има най-добрата възможност?

– За каква възможност говориш? – тръсна глава Крум.

– Нима не трябва да бъдем предизвикани, така че нашите мнения и вярвания да бъдат прегледани и подновени?

Крум само изпухтя.

– Натиска, който усещаме като последователи на Исус, – продължи спокойно Страхил, – довежда до благодат за тези, на които им е трудно да вярват. Така се създава пространство за израстването на една по-ангажирана вяра.

Крум сбърчи нос, но нищо не каза.

Затова пък Страхил имаше още много неща да му разкрие:

– Божият народ откри своя глас когато беше в изгнание. Така бе написана по-голяма част от Библията. По този начин започват революциите. Идентичността се ражда в агонията на изгнанието. И когато тя бъде открита, ще бъде уникална и различна в своите противоречия, връщайки един невярващ свят обратно към Бога.

– Ако това е вярно …, – смънка Крум.

– Това означава, – продължи мисълта му Страхил, – че трябва да изпадаме в паника, когато светът ни подхвърли съмнение. Няма причина за страх.

– Лесно е да се каже, – махна с ръка Крум.

– Независимо дали е културен натиск, трагични житейски събития, емоционални колебания, нарастващите тревоги в духовното изграждане или някакъв скрит вътрешен гняв, – продължи настървено Страхил, – трябва да си благодарен за потенциала, който получаваш, за да се придвижиш напред по начин, който не си имал преди.

Крум крачеше напред назад, но все още не бе убеден в думите на приятеля си.

Страхил се усмихна окуражаващо:

– Съмнението не е краят на историята, то е интригата в нея и се явява като неразрешен и постоянстващ въпрос. Съмнението те кара да преоцениш историята на живота си. Какви са твоите ценности? В какво наистина вярваш? В каква посока искаш да поемеш?

В погледа на Крум загоря пламъче:

– Аха – плесна с ръце той.

А Страхил това и чакаше:

– Съмнението може да даде различни резултати. Изборът е твой. Съмнението, в основата си, е неутрално, от значение е само това, което правиш с него.