Думата „любов“ може да означава много различни чувства.
Ние казваме, че обичаме новия си дом, обичаме да ходим на почивка край морето, обичаме сандвичи с мармалад, шоколад, ….., обичаме някои телевизионни предавания, но и че мъжът и жената се обичат.
Да обичаш съпруга си или съпругата си, не е същото като да обичаш сандвич със шунка.
Но най-голямата любов е любовта, с която ни обича Бог. Любов, която Той я е доказал на дело.
Не сте ли забелязали, че може да не забележите за любов, за която само са ви казали, но няма да се усъмните в любов, която е показана на дело.
В Библията е написано: „Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“.
Това е истинската любов! Ще откликнете ли на нея?

25-я си рожден ден Тинка празнува с приятелите си в едно заведение. Прекараха си много добре, гуляха до три часа през нощта. Накрая повикаха няколко таксита, за да се приберат по домовете си.
Тинка с две от приятелките си се настаниха в таксито на Димитър, така се представи младият и симпатичен шофьор на колата. Решиха първо да закарат Пепи, защото тя живееше накрая на града.
Димитър беше сънен, а момичетата искаха да продължат празника и в таксито. Те се смееха, пееха песни и тормозеха шофьора под предлог, че искаха да го развеселят.
Стигнаха до дома на Пепи. Тя слезе и си казаха довиждане. Шофьорът изглежда се бе нагледал на много неща, за това не каза нищо, беше привикнал.
Тинка започна да разговаря с Димитър, а другата ѝ приятелката от време на време се обаждаше и той подържаше разговора, за да не изглежда неучтив.
Изведнъж шофьорът удари спирачките. Тинка се уплаши, помисли си: „Дошло му е до гуша от нас и сега ще ни свали от колата“.
Димитър слезе и взе от пътя едно малко котенце, погали го и го внесе в колата. Тинка за първи път виждаше мъж, който толкова грижовно да се отнася към животните.
Димитър повдигна с ръка малката пухкава топчица и предложи на момичетата:
– Ако иска някоя от вас, може да се погрижи за него.
Рени махна с ръка:
– Не ме привличат такива неща, – после се оправда, – нямам много време за тях.
Но Тинка нямаше нищо против и го взе. След това покани Димитър и Рени в квартирата си.
– Заповядайте у дома. Стаята ми е малка и не можех да събера цялата компания, – извиняваше се тя, – но можете да дойдете двамата, да изпием по нещо, а и на котенцето трябва да дам нещо да хапне.
Те се съгласиха и тримата отидоха на гости у Тинка. Поговориха си, настаниха котенцето в импровизирана къщичка от картон, а след това си тръгнаха.
Котенцето се оказа много умно и ласкаво, Тинка го кръсти Мър. Преди да си тръгне Димитър бе оставил телефона си на Тинка, ако има нужда от превоз да му се обади. Той също взе номера на нейния телефон.
На другия ден се обадиха от таксиметровата служба на Тинка:
– Поръчаното такси, след 10 минути ще бъде пред вас.
– Извинете, станала е някаква грешка, – смутено каза Тинка. – Аз не съм поръчвала никакво такси.
Но момичето отсреща настояваше:
– Нали това е вашият телефон? Точно на него е поръчано такси. Долу ще ви чака колата…
Тинка слезе по стълбите и отиде пред блока, за да се разбере с шофьора. Таксито беше вече пристигнало. Тя отвори вратата на колата, готова да обясни, но …. зад волана ѝ се усмихна Димитър.
– Извинете, но не можах да забравя среднощната ни среща и ви донесох това.
И той ѝ подаде кутийка. Тя помисли, че е някакъв подарък за нея и размаха ръце.
– Не моля ви, нищо не искам.
Той умолително я погледна в очите. Тя взе кутийката и я отвори. Там лежеше малък нашийник, на който беше написано: „Мър“.
Тинка му се усмихна топло. Димитър я покани на кафе и тя не му отказа. Така започнаха техните срещи.
След месец Димитър ѝ направи предложение и те се ожениха.
И досега на годишнините от сватбата им си спомняха щастливия случай, който ги събра….

Този мобилен дом е добро съчетание на малка жилищна площ и оптимална организацоя на пространството. На 37 кв.м се помества абсолютно всичко, за пълноценно прибиваване в нея. Той е много добър за пътуване и за вила.
Архитектурната фирма Wheelhaus, специализирана в създаването на малки подвижни къщи, е представила нов жилищен проект, с ширина само от 3,5 м и дължина – 10 метра. Wedge Cabin – е малка, но напълно функционална къща, които е оборудвана с всички необходимо за живеене: хол, спалня, баня с тоалетна и място за готвене.
Къщата е построена в стил рустик, така че можете вътре да видите дебели дървени дъски, камъни, допълващи умишлената простотата в интериора.
Обстановката в гостната е украсена с декоративна камина, която придава уют. В малка кухня са вградени миялна машина, мивка, котлон и мини-хладилник. Към стената са прикрепени микровълнова и шкафове.
Такъв модел може да бъде използвана като подслон за един или двама души, вила или временна сграда на почивка. С компактните си размери, Wedge Cabin може да се поставя върху ремарке и да св премести на всяко друго място.

Ако в някой шкаф все още се въргалят любимите ви дънки, но не желаете да ги изхвърлите, можете да им подарите втори живот.
Те могат да се превърнат в красиви, оригинални и полезни вещи, които ще послужат повече от една година.
Вземете ножицата и започвайте, не се колебайте!
Ако трябва да обновите интериора си, от дънките може да се получи оригинален абажур за лампа.
За да подвържете някоя книга не са ви необходими картон, хартия или вестници, за това могат да ви послужат старите ви дънки. Такава корица ще се запази за много по-дълго време, освен това, тя може и да се изпере.
Старите ви дънки могат да се превърнат и в невероятни обувки. За такова превръщане ще са ви необходими повече умения и усилия, но при наличие на златни ръце, резултатът ще ви зарадва.
Ако дънките във ваши дом са прекалено много, от тях можете да си направите килим. Работата със сигурност е сложна, трудна и продължителна, но за това пък от килима не можеш да откъснеш очи.
Ако ви трябва спортна чанта, не е нужно да си я купувате. Можете да си я ушиете от старите си дънки.
Този, който реши дънките си да превърне в диван, заслужава уважение. Не само, че на стари неща е подарил нов живот, а защото това, което е направил изглежда страхотно.

В тази епоха на таблети, смартфони и електронни устройства, много хора все още предпочитат да четат книги на хартия. Това е един вид ритуал. Пробягват с поглед по рафтовете на книжарниците, избират подходящата книга, откриват я и вдишват аромата ѝ .
Следователно, определено количество хартиени книги ще останат в нашите домове повече от едно поколение. А правилно ли ги съхраняваме?
Враг на всяка книга е прахът, който прониква навсякъде. За това няма по-добро място за съхраняване на книги от остъклени рафтове. Всичките ценни и стари издания, трябва да се съхраняват в тях.
Книгите трябва да се пазят от прека слънчева светлина, защото цвета им избледнява с времето. Добре е книгите да се съхраняват на подходящо тъмно място.
Приблизително веднъж годишно, а ако книгите са много стари на всеки 2-3 години, е необходимо да се организира почистване на рафтовете.
Това се прави по този начин: Освобождаваме всички рафтовете от книгите, избърсваме ги, заедно с всички ниши, леко с влажна гъба, оставяме ги така за няколко часа. По това време, всички книги е добре да се изнесат на чист въздух и да се отупа леко праха от тях. След това можете спокойно да сложите книгите обратно по чистите и проветрени рафтовете.