Когато срещнете проблем, трябва на първо място да помолим Бог за мъдрост. Не за пари, не за сили, не и за изцеление, а мъдрост.

Божията мъдрост е ключът, който ще отвори всяка врата в живота ви. Тя ще превърне всеки неуспех в победа.

Така че не губете време да казвате на Бог, какво мислите и от какво имате нужда. Вместо това отделете време, за да слушате това, което Той има да каже за вашата ситуация.

Ако никога досега не сте правили това, то е време да се заемете с нещата по този начин.

Първо, опишете проблема си пред Бога, не защото Той не знае пред какво сте изправени, но това ще ви помогне да погледнете на нещата от по-обективна гледна точка.

Второ, слушате съветите на Светия Дух. Обърнете внимание на това, което Той казва, чрез Божието Слово. Ако грижата по вашия проблем заглуши Божието Слово, трябва да вземете Библията и да започнете да изпълвате сърцето си със Словото от нея. И тогава Святият Дух ще започне да ви говори чрез Него.

Слушайки, уверете се, че оставате открити за инструкциите Му. Бъдете готови да поемат укор. Бъдете честни с Бога. Вижте в какво сте сгрешили и изповядайте тези неща пред Него. Вашите грехове няма да се окажат изненада за Бога. Той и без това знае за тях. Изповедта ви ще ви помогни да се освободите от тях.

Трето, действайте според мъдростта, която Бог ви дава. Откажете се от вашите методи и използвайте Неговите.

Бъдете послушни, в противен случай, от цялата тази чудесна мъдрост, няма да имате никаква полза.

Когато днес започнете да се молите, откажете се от собствените си идеи и започнете да търсите Божията мъдрост. Само тя може да ви помогне, да решите проблемите си.

Всичко ще премине и проблемите и тъгата, но главното е да не подивеем и да се отчуждим. Да не се удавим в собствените си грижи и тревоги, в предателства, загуби и банкноти.

Ние така бързаме да устроим живота си, сякаш най-малко седем живота ще изживеем.

Притичваме покрай щастието, преследвайки нещо, което не заслужава внимание. Колко жалко. Дори да живеем, както трябва, пак не успяваме.

Небето често ни прави намеци. Отваря ни врата, сваля ни маските, за да ни покаже пътя, искайки да станем по-мъдри и в сърцата си да възпитаме човечност .

А ние тичаме, въртим се в кръг, обикаляйки в някакъв банален график – дом, семейство, работа…..

А къде е любовта? Разходки с прегръдки, а душата ни остава неудовлетворена и празна. Тя иска, както преди да бъде крепена макар и от малка надежда, че е обичана. Душата ни е жива и иска да вярва в това ….

Трябва да спрем да бързаме и тичаме нанякъде, ….. за да забележим около нас искрените лица на хората …

Всичко ще премине … Слънцето ще продължава да свети и грее, но най-важното е, че сме станали по-мъдри …

Човек някога разбира, че има хора, които никога няма да те предадат, но за това трябва да се премине през прекалено много предателства.

Най-накрая осъзнаваш, че външния блясък е нищо в сравнение с вътрешната красота, защото всичко, което е отвън, е до първия дъжд. Това, което е вътре, гори за винаги. Но даже да угасне и да остане едва тлеещо въгленче, достаъчно е да докоснеш с устни тръбата и нежно да призовеш, огънят постепенно ще се разгори и ще те стопли.

Понякога ще разбереш, че многото формули и афоризми, които си събирал, са празни, макар и красиви, те са само съвкупност от думи. Важни са тези истини, до които сам си достигнал.

Все някога ще разбереш, че добротата, нежността, ласката и грижата са проявление на вътрешна сила, а не на слабост.

Модерната светска цивилизация изглежда нерелигиозна. Що се отнася до идолите, тя не приема старите религиозни форми на поклонение, ритуали и свещеници. Не създава свои собствени химни и молитви към идолите си.

Съвременната цивилизация си има свои идоли като съвременни мислители, светски и религиозни; желание за безопасност, удобство, успех, кариера, грижа за здравето, може би вечна младост. Какво ли не прави човек за да се подмлади!

Можем да изброим още много неща, които за съвремения човек са много важни. За тях той е готов да направи всичко.

Всички тези кумири държат човекът в постоянен страх от загуба. Затова Йоан Павел II, наречен съвременната цивилизация цивилизация на страх, в която липсва надежда.

Такава цивилизация убива човека.

За това Божието Слово ясно казва “ Дечица, пазете себе си от идоли“.

Детето осъзнава вината си, когато му обясните отношението си към дадена постъпка. Важното е, да го убедите, че е постъпил лошо и не забравяйте да изслушайте мнението му по този повод.

По време на сериозен разговор, не унижавайте детето си. То трябва да чувства вашата любов и грижа ви за него.

Децата направили пакост, искрено се срамуват, че не са оправдали надеждите на родителите си.

Да водиш разговор, в който да разясняваш нещата на едно дете, съвсем не е лесно нещо. Винаги има сълзи, но всичко трябва да завършва с думите:

– Аз те обичам.

Любовта трябва да победи, да помогне да се справим със всякакви трудности във възпитанието.