Попитали една душа, която била достигнала зрялост и дълбочина в познаването на Господа.

– Каква е тайната на твоя успех?

Тя отговорила:

– Обръщайте внимание на предупрежденията.

Ние за това не разбираме Бога, защото не сме внимателни към Неговите нежни предупреждения, Неговата блага строгост, тактично Му принуждение и Неговия тих глас.

Духането на тихия вятър едва се чува, то трябва да се усети. Божият нежен натиск върху сърцето и мозъка е като докосване на утринния галещ бриз.

Тихият Му глас, почти срамежливо се обръща към сърцето ти и ако се вслуша в Него, ти ясно ще чуваш с ухото си какво ти говори.

Този глас е предназначен за любимият. Любовта винаги  внимателно слуша и най-малкият шепот. Но ако не вярвате на любовта и не отговаряте на нейния зов, тя си отива.

Бог е любов и ако искаш да Го познаваш, непрекъснато се вслушвай в нежните Му призиви.

В разговор, когато искате да изречете дума, вслушайте се в предупреждението на тихия глас и замълчете.

Димчо бе само на две години, но бе много любознателен. Това негово любопитство един ден едва не свърши  с лоши последствия.

Беше хубав есенен ден. Слънцето се опитваше да стопли хората, но безуспешно, защото студеният вятър свистеше неудържимо и караше минувачите по улицата да се загръщат още по-добре във все още леките си връхни дрехи.

Димчо заедно с майка си и сестра си Албена се отправи към магазина. Но там го очакваше най-голямото приключение в досегашния му живот. Той щеше да стане главен герой на малък инцидент.

Когато майка му купи нова седалка за кукото му, малкото момче бе във възторг. Това приспособление много му хареса и Димчо настоя:

– Нека аз да го нося. Нали е за мен?

– Е, добре, – съгласи се майка му, – само бъди внимателен с това.

Но белята стана за броени секунди. Майка му за миг се обърна за да вземе нещо от рафта, когато Димчо надена седалката на главата си. Въпреки опитите му да я махне,тя остана здраво закрепена.

Чу се детски писък и рев. Това бе израз на безпомощността на малкото момче, да се освободи от капана, в който само бе попаднало.

Майка та на Димчо и сестра му опитваха какво ли не, но седалката се бе заинатила и не мърдаше от главата на малкия любопитко.

Дойдоха и служители от магазина, за да помогнат.

– Благодаря ви, – каза майката на Димчо, – че проявявате разбиране и търпение в случая.

Отначало на разплаканото малко момче дадоха бисквити, за да го утешат. След това някой от персонала намаза седалката с масло и се опита да я измъкне от главата на нашия злополучен герой, но нищо не стана.

Тогава семейството се премести в сервизното помещение. Един от служителите в магазина се усмихна  на Димчо и каза:

– Няма страшно! Не се бой юначе! Сега ще те освободим от тази „натрапница“.

Той внимателно сряза пластмасовия капан и освободи главата на момчето. След няколко минути Димчо се успокои напълно.
Но не си мислете, че Димчо се отказа от по-нататъшните си проучвания в света, който го заобикаляше…

Както вероятно знаете, в Израел няма достатъчно вода. Но в средата на тази засуха се откроява известното свежо езеро – Галилейското.

През дългото горещо лято прохладната синя вода на това езеро е любимо място за къпане за всички израелци.

На иврит това езеро има друго наименование, чиито звуци лекуват.

Всяко лято изнервящата топлина кара много израелци да се къпят в освежаващата вода на Галилейското езеро.

На иврит името на Галилейско езеро е Ям Кинерет יָם-כִּנֶּרֶת. Това название произхожда думата на иврит за лира – кинор.

Това е музикален инструмент подобен на арфа. Неговите десет струни са опънати в овална рамка

Овалната форма на езерото напомня тази на кинора, а свежия вятър край бреговете наподобява на звуците издавани от този инструмент.

Така се е родило името Кинерет.

Във времената на Библията най-известният свирач на лира в земята Израел е бил цар Дейвид. С очарователните си мелодии той успокоил нервите на враждебния цар Саул.

Аречибо е астрономическа обсерватория, разположена в Пуерто Рико на 497 метра надморска височина. С нейна помощ Националният научен фонд на САЩ и Университетът Корнел провеждат различни проучвания.

Радиотелескопът Arecibo е един от най-големите в света, диаметърът на огледалото на рефлектора му е 305 метра. Неотдавнашният ураган „Мария“ извади телескопа от строя. Счупи радарната антена и разруши огледалото на парчета. Учените все още оценяват мащаба на трагедията, но вече е ясно, че възстановяването на скъпото оборудване ще отнеме много време и пари.

Ураганът счупи 29-метровата радарна антена на телескопа наполовина, а падналите от 150 метра височина парчета разбили основното огледало на рефлектора и са повредили спомагателното огледало. За щастие, останалите сгради на радиотелескопа не са били сериозно засегнати.

Работата в Аречибо била напълно спряна преди урагана, но всички подготвителни процедури, насочени към защита на скъпата структура от неблагоприятните стихии, не  са я спасили.

На 20 септември ураганът се стоварил с пълна сила върху Пуерто Рико. Скоростта на вятъра е достигала до 250 километра в час. Островът остана без електричество, а чинията на телескопа се напълнила с 64 сантиметра седименти.

Този месец работата на радиотелескопа вече е била спирана поради друг ураган – Ирма. Но всичко преминало благополучно и той заработил отново на 9 септември.

Но с новия ураган на „Аречибо“ не му провървяло и специалистите не могат да кажат, кога отново ще заработи.

Сега трябва да оценят напълно щетите, както и да разбере какъв вид ремонтна работа ще трябва да се направи, така че обсерваторията да може да възобнови наблюденията си в космоса.

На острова, между другото, все още няма електричество, което допълнително усложнява настоящата ситуация.

Жегата не беше много голяма, но вятърът докара от някъде облаци и се изля ситен дъждец.

Асен щеше да ходи за силаж. Преди да тръгне каза на Мария, неговата съпруга, с която вече 15 година работеше на фермата:

– Ако дойдат за Дени, не им я давай. Кравата е бременна.

– Добре, – каза Мария. – Ти кога се връщаш?

– Няма много да се бавя, – отговори Асен. – Знам, че трябва да доим.

През всичките тези години не им бе леко, но си помагаха и работата им спореше. Бяха най-добрите във фермата. Отговаряха за 100 крави. Даваха най-много мляко, с голям процент масленост.

След половин час, дойде бригадира и ветеринара. Двамата слязоха от голям камион и се упътиха към Мария, която почистваше помещението.

– Здравей, – поздрави бригадира. – Къде е Асен?

– Отиде за силаж.

– Ще караме Дени на кланицата, – каза бригадирът.

– Асен каза, че е бременна, – строго каза Мария.

– Глупости, – засмя се ветеринарът, – Нали я бърках, няма плод. Пък и не съм я осеменявал.

Вече бяха натоварили добичето в камиона, когато пристигна Асен.

Той застана пред камиона и викна на бригадира:

– Не пипайте Дени! Докторе, работата ли искаш да си изгубиш?

Имаше такова правило, че ако се заколи бременна крава, ветеринарът се прощаваше с професията си за винаги.

– Асене, ти по-добре ли знаеш от мен, – сопна се ветеринарът. – Ще си изям дипломата, ако ми докажеш, че кравата носи плод. Нали я бърках, нищо няма в нея. И от къде ще има, нали не съм я осеменявал?

Асен се ядоса сериозно:

– Какъв ветеринар си ти? Не знаеш ли, че след петия месец плода е тежък и пада долу ниско. Не бъркай горе, а по-надолу.

Ветеринарът надена ръкавиците си и бръкна в кравата.

– По-надолу, – извика му Асен.

– Вярно е има теле, даже рита, – стреснато каза ветеринарът. – Какво щях да направя?

След това се обърна към Асен и го попита:

– Ти от къде знаеш това?

– Баща ми и аз сме ветеринари и без да сме учили медицина, – засмя се Асен. – От малък му помагам за животните. Той ми е предал всичко, което знаеше за тях. Не мога да сбъркам.

Ветеринарът не си изяде дипломата, но дълго след това вървеше и си приказваше уплашено:

– Какво щях да направя? Какво щях да направя?….

По-късно се разбра, че по време на паша бяха пускали един малък бик временно да пасе с кравите, та той скачал Дени, но пастирите не му обърнали сериозно внимание.