Архив за етикет: време

За тревожността

Ставри не се стърпя и плесна с ръце:

– Гледай Нено пак се тревожи за нещо. Всичко му е изписано на лицето.

– Е, – въздъхна Никола, – тревожността е като метеоритен дъжд от „ами ако“, сякаш, небето пада върху теб.

– Да се тревожи човек, никак не е забавно, – отбеляза Асен.

– Другите смятат, че като сме християни не се тревожим за нищо, – измърмори Краси.

– Нали обикновено цитираме апостол Павел: „Не се тревожете за нищо“, – махна с ръка Слави.

– Да, но тази фраза е написана в сегашно деятелно време, внушавайки продължаващо състояние, – вдигна вежди Петко. – Това може да се възприема като: „Не позволявайте на нищо в живота да ви оставя постоянно без дъх и в тревога“.

Станимир се засмя:

– Наличието на тревожност е неизбежно, но затворът предизвикан от нея е по избор.

– Можем ли да не се тревожим? – въздъхна тежко Стефан. – Разбира се, че бихме могли.

– Всички имаме нужда от утеха и Бог е готов да ни я даде, – добави Миладин.

Всички се съгласиха.

Служението

Наско потупа Сашо по рамото:

– Много си добър в свиренето на китара.

Сашо кротко каза:

– Благодаря. Това е моето служение.

– Служение, какво е това? – попита Наско.

– Просто използвам музикалните си способности, за да служа на другите, – обясни Сашо.

Малко след това Наско се запита:

– А какви са моите дарби?

Скоро откри, че това са увещание или окуражаване.

Бе много разочарован:

– Звучи твърде обикновено.

Но мина известно време, когато той откри:

– Като грижовен лидер на малка група се наслаждавам да пиша насърчителни бележки или да се обаждам на другите от групата. Използвам съм един от духовните дарове, без да го осъзнавам.

Като вярващи в Исус, на всеки от нас са дадени духовни дарби, за да служим в църквата. Понякога не знаем какви са те, затова просто служим там, където има нужда.

Светият Дух ще направи останалото.

Каквито и духовни дарби да ни е поверил Светият Дух, нека ги използваме, за да служим на другите в тялото Христово.

Иди при Великия лекар

Дядо Стойко отглеждаше животни и се грижеше за земята останала още от баща му. Той от нищо не се оплакваше. Не му бяха нужни нито лекари, нито лекарства.

Една студена сутрин стареца се почувства малко недобре.

Жена му го посъветва:

– Иди на лекар.

Той поклати упорито глава и отговори:

– По-добре да си купя малко змийско мляко от търговците.

Старецът отиде в плевнята, за да нахрани животните си. Той бе поставил електрическа жица, за да не бяга добитъкът надалече.

Случайно се спъна и докосна електрическия проводник. Ток премина през цялото му тяло и той падна на земята. Когато стана забеляза нещо интересно:

– Чувствам се обновен, пълен с енергия.

Дядо Стойко завърши цялата си работа в стопанството си и забрави за изпитанието.

Мина време.

Една сутрин се задъха.

За пореден път се спъна и докосна електрическия проводник. Тока го разтърси и той отново се почувства добре.

Шокът му даде енергия. Помогна му да диша нормално и дядо Стойко се почувства с двадесет години по-млад.

Тази странна практика продължи доста време, докато старецът не бе хоспитализиран за първи път в живота си.

Кардиологът погледна невярващо електрокардиограмата му:

– Чувствали ли сте се уморен? Изпитвали ли сте задух?

Дядо Стойко разказа всичко на лекаря за самопредписаните си шокови терапии и обновеното му чувство за енергия.

– Имате нарушен сърдечен ритъм, т.е. болното ви сърце изкача от ритъм.

Самолечението на старецът с електрически шок бе въвеждало сърцето му отново в ритъм.

Но натискането на бутона за нулиране на електрическата система на сърцето може да бъде опасно. Понякога шокът може да накара сърцето да спре да тиктака завинаги.

Ако сме честни със себе си, трябва да признаем, че много приличаме на дядо Стойко.

Усещаме, че нещо не е наред, но не можем да определим проблема.

Докато ние си самопредписваме собствени средства, нашите болни сърца изкачат от ритъм.

Нека поставим сърцата си в компетентните ръце на Този, Който може да ни направи цялостни.

Бог е нашият велик лекар.

Той познава нашите нужди. Има отговорите и вижда най-добрия начин да излекува заболяванията ни.

Приготви се за битка

На Георги за първи път ми предстоеше операция.

Той бе уплашен. Страхуваше се, че няма да оцелее.

В този момент Георги погледна към майка си и я попита:

– Ще умра ли?

Тя отговори:

– Хвани се за Божията ръка и се бий, както никога досега.

Насърчението ѝ не свърши до тук.

Тя увери сина си:

– Аз и баща ти ще бъдем тук през цялото време.

Тази жена бе като фар на вярата за сина си в един от най-мрачните му моменти.

Тя го насочи към единствения Източник на светлина и утеха и това бе Бог.

Майка, която насърчава сина си не само да се моли, но му казва, че му предстои битка, в която няма да бъде сам. Освен това той трябва да се бие и да почива на раменете на Този, Който се бие заедно с него.

Блестящото лице

Ветеринарът прегледа кучето и възкликна:

– Той има захарно лице.

– Захарно лице? – изненада се собственика на кучето Стоян.

Ветеринарът се усмихна:

– Това е термин, използван за ретривъри, чиито лица преждевременно побеляват. Това е просто знак за вътрешната сладост.

По-късно размишлявайки върху този момент, Стоян се запита:

– Какво изразява лицето ми, когато другите ме погледнат? Дали забелязват преобразяващата сила на любовта на Исус в сърцето и живота ми?

Божието присъствие в нас може да бъде привлекателно за другите, което е дело на Божията любов.

Лицата ни може да не блестят като Моисеевото, но като прекарваме време в Неговото присъствие, Той ще става все по-очевиден в нас.

Нека лицата ни блестят поради Божията любов, за да могат и другите да пожелаят и обикнат Господа.