Архив за етикет: апетит

Ефективна при лечението на диария и лечение на бъбречни проблеми

prunus-spinosa-trynkaТрънката цъфти преди разлистването през март и април. Тя вирее из храсталаци, по слогове и край пътища в зоната на дъбовите гори в низините и планините на цялата страна. Храстът се отглежда и като декоративен.
В действителност, трънката служи като растителна храна за гъсениците на много различни видове пеперуди. Храстът е също добър източник на храна за пчелите. Тъй като трънката расте свободно, създава отлични места за гнездене за различни птици, особено на славеят.
Цветовете на трънката съдържат флавоноиди, главно кемпферол и кверцитин, малко цианогенни гликозиди, захари и други.
Плодовете съдържат захари – глюкоза и захароза, пектинови и дъбилни вещества, антоцианови багрила, витамин С, органични киселини и други.
За лечение се употребяват плодовете, листата и цветовете на трънката. Цветовете се берат по време на цъфтежа от април до май. Сушенето на билките се осъществява в сушилни, проветриви сухи помещения или под навеси, като се разстилат на тънки пластове. Най-добри резултати се забелязват при сушене в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушените цветове са бели или кремави, със слаба характерна миризма и слабо горчив вкус.
Плодовете се берат наесен през октомври и ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 70 градуса. Изсушените плодове са тъмносини, без мирис и с кисело стипчив вкус.
При правилно сушене в билката се запазват действащите вещества, като тя не почернява и не ферментира. Освен това сушенето трябва да е съобразено и с характера на действащите съставки. Сушенето трябва да става бързо и при добра вентилация. Бавното сушене води до загниване на растенията, а бързото сушене без вентилация – до разпадане на съдържащите се в тях действащи вещества и до загуба на лечебния им ефект.
Почти всички части на трънката са полезни и могат да се използват за лечение. Листата, цветовете, плодовете и дори кората на този дървесен храст имат очистителни, затягащи, пречистващи, потогонни, слабителни, дезинфектиращи и диуретични свойства и са много полезни за стомаха. А чай, приготвен от цветовете на трънката е безопасно и сигурно очистително средство полезно за стомаха, а в същото време увеличава апетитът.
Знахари и практикуващи лекари предписват чай от трънка за лечение на дребни проблеми на жлъчния мехур, кожни оплаквания, катар, каменни образувания и спазми в стомаха. Той е изключително ефективен при лечението на диария сред децата, а също и за лечение на бъбречни проблеми.
Плодовете на трънката обикновено са по-приятни за ядене, когато се събират в замръзнало състояние. Сокът, извлечени от плодовете, а също и самите плодове на трънката са полезни при лечението на подуване и дразнене в устата, венците и гърлото. От друга страна, отвара, приготвена от кората на този храст, помага за понижаване на висока температура.
Цветовете на трънковият храст притежават голяма терапевтична и лечебна стойност. Билкари и специалисти приписват множество лечебни свойства, като отхрачващо, диуретично, нежно слабително и потогонно на трънковите цветове.
Трънката включва амигдалин, горчив цианогенен глюкозид, извличан обикновенно от кайсиeви и сливови костилки и пруназин, кристалният цианогенен глюкозид намиран в различни растения от рода Prunus, съставни вещества, които се разпадат във водата, за да образуват циановодородна киселина, наричана също цианид. Това е едно изключително отровно вещество, но когато се приема в малки дози, химически подобрява дишането, подобрява храносмилането, а също и предизвиква усещане за здраве и щастие.
Кората на трънката е също използваема за различни лечебни цели. Така например, тя не е само отличен ресурс за природен танин, но се използва широко в приготвянето на мастило. Когато кората на трънката се вари в алкална среда се получава жълт оцветител. Дори сокът, извлечен от неузрелите плодове на трънката, е използвано за маркират дрехите, тъй като е труден за изтриване.
Месеста част или каша от узрелите плодове се използват за козметични цели, като например приготвяне на стягащи лицеви маски. От друга страна, зелените листа на храста служат за приготвяне на зелен оцветител, докато плодът може да се използва за получаване на оцветител, който варира в нюанс от дълбоко сиво до зелено.
Стъблата на храстите на трънката са толкова здрави, че обикновено са използват в производството на стругарски материали, градински приспособления, зъби на гребла или мотики и други подобни елементи. Правите клони на трънката се използват за производство на бастуни и са изключително ценени за тази си употреба поради техните преплетени и атрактивни форми.
Запарката от цветовете на трънка действа слабително и пикочогонно. Употребява се при запек, стомашни и чревни болки, невралгия, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, албумин, хемороиди, левкорея и други.
Ето и някои рецепти за използване на трънката.
Две супени лъжици от цветовете се накисват 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене. Две супени лъжици от плодовете се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Плодовете на трънката се консумират като затягащо средство при диария, а също при стомашна язва, лошо храносмилане, задух.
Внимание!
Циановодородната киселина, наричана също цианид или циановодород, образувана от някои химикали, намиращи се в трънката, е много мощна отрова и лекарства, приготвени от храста, не трябва винаги да се приемат вътрешно.
Дори разтвор, който е полезен за стимулиране на дишането, може да съдържа цианид. За това трябва да бъдете особено предпазливи, когато употребявате лекарства, приготвени от трънка или нейни части. Това винаги трябва да става под надзора на квалифициран медицински специалист.

Не за радост, а за тъжни размишления

indexЗаваля обилно. Доскоро хората изнемогваха от жегата. Които можеха, се криеха на сянка и бяха добре, но не всички имаха такава възможност, работата на някои изискваше да бъдат на открито.

Сега благодатните струи се изливаха като балсам за изгорелите, изтормозени и измъчени тела.

Селската кръчма бе приютила редовните си посетители и хора, застигнати от дъжда.

Дядо Петър, едър мъж, все още запазил осанката си, тъжно каза:

– Една душа никога не е напълно изгубена. Трябва да ѝ се даде шанс, да ѝ се помогне да стъпи на правилния път.

Мислеше горкия за пропадналите си внуци, които бяха се забъркали с лоши хора и ги очакваше затвор.

– Прекомерния технически прогрес, напрегнатия живот, – изсумтя Димитър, – всичко това ни влачи не където трябва. Обществото се стреми единствено към нови технически изобретения и по-лек живот.

– У нас опитват всичко ново така, както се смучи бонбон, – засмя се Лальо, – дай им някоя нова джаджа и пощръкляват.

– Апетита за удобства нараства, – каза Димитър, – с него идва и решимостта да ги придобиеш.

– Техниката е хубаво нещо, не съм и против удобствата, но какво става с човека, – философски отсече Димо. – Няма вече време да се занимаваш с околните, всеки се е свил в черупката и мисли само за себе си.

– А кой ще отсее грешките на правосъдието, – обади се дядо Петър. – Там няма милост и не се предоставя възможност за поправление, а се навява само страх. Със страх се контролира всичко, но докога?

– Властите, които са отговорни за общественото спокойствие, рискуват да си навлекат неприятности, но гледат да спасят човека, – намеси се Димо.

– Ако това е така, би било прекрасно, – накак недоверчиво с полуусмивка каза дядо Петър.

Разговорът замря. Дъждът непрестанно барабанеше по стъклата, а всеки от присъстващите се се бе затворил в невеселите си мисли.

Уж за радост ливна този дъжд, да напои жадната земя. Но влажното време, светкавиците, които раздираха мрака и нестихващия порой вода , навяваха само тъжни размишления.

Лекува изгаряния, елиминира възпаления, рани и язви

file2931Целината има стимулиращо действие върху централната нервна система и има антиревматично действие.
Семената на целината се използват като болкоуспокояващо средство и за понижаване на кръвното налягане.
Коренището и листата на целината се използват за стимулиране на апетита.
Друго от основните действия на целината е диуретичното и се дължи на етеричните масла в нея – 0,1% в корена и 2-3% в плодовете. Тя се използва като тонизиращо средство, при запек, при отоци, вследствие на бъбречни, сърдечни и др. заболявания.
Етеричните масла от корени и стъбла на целина, имат свойствата на дезинфектанти.
Диета с целина се препоръчва при алергии, възпаления, настинки, болести на щитовидната жлеза и пикочната система.
Целината намалява кръвното налягане, повишава имунитета. Помага да се справим с нервното и физическо претоварване, укрепва сърдечния мускул.
Сок от целина се използва в народната медицина като средство за подобряване на кръвотворната система и храносмилането.
Целината  нормализира обмяната на веществата. Тя е ефективна за ревматизъм, бъбреци, панкреас и черва.
Зелената целина лекува изгаряния, елиминира възпаления, рани и язви.
Пресен сок от целина нормализира телесната температура и помага да се понася сухото и горещо време. Сок от моркови и целина осигурява необходимите витамини и минерали.
Листата целина се използва като подправка със силен, свеж мирис.
Семената от целина са богати на етерични масла и имат пикантен дъх, което ги прави изискана подправка за ястия, най-вече за салати, гулаш, сосове и заливки.
Чай от целина: 3 – 4 листа от целина се варят около 30 минути в половин литър вода. Помага за стимулиране на апетита и при отпадналост.
Сокът от свежи корени се приема по 1-2 лъжички, 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене. Помага за храносмилането, нормализира телесната температура.
Запарка : 1-2 чаени лъжички свежи корени се заливат с 250 мл вряща вода.  Помага при оттоци, запек и др.
Корените на целината съдържат киселини, тирозин, холин, амини, аспарагин, глутамин, скорбяла, манит, пентозан, етерични масла. Плодовете съдържат апиин, седанолид, селенин, лимонен.
Целината е източник на витамин C, фолат, молибден, витамин А, желязо, фосфор, манган, магнезий, витамин B6, калций, витамин В1, витамин В2. Целината съдържа около 35 милиграма натрий.
В природата целината расте по влажни, заблатени места, както и във влажни пясъци. В България е естествено разпространена по поречията на Дунав, по цялото Черноморие, по поречията на Марица и Струма.

Има диуретично действие, възбужда апетита и подобрява храносмилането

file2365Като лечебно средство хмелът се използва за лечението на различни заболявания: анемия, пречиства кръвта; сърдечни заболявания, гръдна жаба; има успокояващо действие, използва се при климактерични нервни оплаквания, при алкохолен делириум, хистерия, безсъние, нервна възбуда, чувство на безпокойство, нервно разстройство, невралгия, намалява чувствителността при болка; подобрява апетита, лошото храносмилане, чревни спазми, колит, синдром на раздразненото черво и глисти.
Растението има диуретично действие, възбужда апетита и подобрява храносмилането.  Хмелът пречиства кръвта. Отвара, която се прави от хмел, се препоръчва при възпаление на жлъчните пътища, жлъчния мехур, при безсъние, климатерични нервни оплаквания, нервна възбуда.
При артритни и ревматични болки се използва под формата на намазка. Като мехлем може да се ползва при оплешивяване.
Хмелът понижава високата температура, облекчава болките, възпаление, елиминира отровите, които се натрупват в тялото.
Под формата на компрес той се използва за лечението на възпаления, синини, отоци, изгаряния, ревматични болки.
Помага при лечение на жълтеница, понижава функцията на черния дроб.  Има изключително благоприятно действие за лечение на камъни в бъбреците, заболявания на пикочния мехур, задържане на вода в организма, прекомерно производство  на пикочна киселина.
Хмелът помага при заболявания на дихателната система – кашлица. Ползва се за обуздаване на прекомерната сексуална активност и при сперматория.
Растението има антисептично действие, понижава високата температура, нервоуспокоително е, има сънотворно действие, екстрактите от хмелови шишарки имат естрогенно действие.
Хмелът се използва и като козметично средство. Масло от хмел се използва за направата на кремове и други продукти за подхранване и омекотяване на кожата. В СПА центровете се правят бирени бани с цел  регулиране на потоотделянето.
Хмел не трябва да се приема при инсулт, инфаркт на миокарда, стенокардия. Също така не се препоръчва приемане на големи дози или продължителна употреба на билката. По време на кърмене е възможно да намали лактацията и не е препоръчително да се използва.
Разнообразието на сортове на хмела е изключително, но главно те се разделят на ароматични и горчиви. Основният качествен показател при производството на хмел е съдържанието на алфа-горчиви киселини.
От хмела се използват шишарковите съцветия, които съдържат етерични масла.
Начин на употреба:
1-2 чаени лъжици сухи шишарки се накисват за 2 часа в 300 мл вряла вода. След като се изцеди, отварата се приема 3 пъти дневно по 100 мл.
При силно потене и загрубяла кожасе във вана с топла вода се излива 1 литър бира. Потапя се цялото тяло във ваната и се стой до половин час. Потенето се намалява и кожата става гладка и мека.
Отвара от хмелови шишарки:
Хмеловите шишарки се намачкват и се поставят в 300 мл вода, след което се варят около 15 минути. След като се прецеди отварата, трябва да се постави на тъмно и хладно мято. Използва се като лосион за омекотяване и почистване на кожата.
При тромбофлибит в кипяща вода се поставят 2 супени лъжици смлени шишарки от хмел, вари се около 15 мин и след това трябва да кисне 1-2 часа. Приема се по 4 пъти дневно по 1 чаша. Може да се използва и във вид на компрес.
При оплешевяване и косопад се прави смес от хмелови шишарки –около 25 грама, корени от репей – около 30гр, коприва – около 25 гр, цвят от невен – 25 грама, сместа се смила и се поставя в половин литър вряла вода. Вари се 20 минути, след което трябва да престой 4 часа.
При проблемна менструация в половин литър кипяща вода се добавят 2 супени лъжици шишарки от хмел, вари се около 6 миниту и после трябва да кисне около час. Приема се половин чаша 3 пъти на ден.
При екземи се смесват изшушени шишарки -50 гр от хмел и бутрак – 50 гр, след това се смилат. Две супени лъжици от получената смес се прибавят към половин литър вряла вода, като се оставя да ври 5 мин. След това запарката се оставя да престой 2 часа. Приема се по половин чаша, четири пъти дневно. Под вид на компреси може да се използва и външно.
Активните съставки на хмела включват флавоноиди, херниарин, дикумарин, умбелиферон. Той има болкоуспокояващо, антисептично, диуретично и успокоително действие.
Хмелът расте по влажни места из храсталаци и широколистни гори, предимно край реките из цялата страна до 1000 м надморска височина. Цъфти през месец май – август.

Салата от листа на глухарче

IMG_1828За такава салата са ви необходими: 150 грама листа от глухарче, две краставици, 50 грама фъстъци, зехтин, лимонов сок и сол.
А ето и как се приготвя.
Листата на глухарчето добре се измиват. В купа се налива 500 мл вода и се слагат 10 грама сол. В тази подсолена вода се оставят листата на глухарчето да постоят около половин час. Това се прави, за да се премахне горчивината им.
Листата на глухарчето ситно се нарязват. Краставиците се измиват, разделят се наполовинки се режат на тънки филийки. Краставиците могат да се заменят и с млади тиквички. А можете да прибавите една краставица и една тиквичка.
За салатата е необходимо да се вземат солени фъстъци, но ако не са солени, досолете я по ваш вкус. По желание фъстъците могат да бъдат заменени от гръцки орехи.
Листата от глухарчетата, краставиците и фъстъците добре добре разбъркайте. Към сместа добавете зехтина и лимоновия сок или оцет.
Нашата супер полезна салата от листа на глухарче вече е готова.
Добър апетит.