Архив за етикет: болест

Поклонение в слабост

Нено се събуди със силна кихавица. Носът му течеше. Болеше го цялото тяло.

Кашлицата го държа буден цяла нощ. Явно бе хванал вируса, който действаше в града.

Не можеше да мисли ясно. Отхвърли всички срокове, които го притискаха и се строполи на дивана.

– Благодаря Ти, че си с мен, – прошепна Нено.

Трудно му бе да се моли, но Божието присъствие бе с него.

Въпреки, че се чувстваше слаб, той благодареше на Бога:

– Благодаря Ти, Боже, че ме обичаш и се грижиш за мен, независимо колко болен или слаб се чувствам. Благодаря Ти за Твоето утешително присъствие.

Възстановяваше се бавно, но не преставаше да хвали и да се покланя на Господа.

Може да страдаме от болка, болест или скръб, но когато се съсредоточим върху Божието присъствие и благодарим за Неговите благословения, ние можем да познаем мир, увереност и надежда в Неговите обещания.

Стремеж да постигне по-възвишена цел

Това бе ежедневието на Иван.

Около 8:00 ч. сутринта неговата млада съпруга Мартина му помагаше да се облече, защото поради немощта на старостта си, той не можеше да прави това сам.

Трудно се придвижваше. С мъка вдигаше ръцете се поради ревматоидния си артрит. Затрудненото му дишане подсказваше за емфизем.

Мартина го въвеждаше в хола, като го подпираше под мишниците.

Прегърбен гръб, отпусната глава, влачещи се стъпала …

И все пак, преди да седне за закуска, Иван се отправяше към пианото.

Той сядаше с големи усилия и с видима мъка повдигна подутите си, деформирани от артрита пръсти над клавишите.

И ставаше чудо.

Пръстите му бавно се разтваряха, протягайки се към клавишите
като цветни пъпки, които се обръщат към слънцето.

Гърбът му се изправяше. Дишането му ставаше леко и свободно.

Зазвучаваха началните тактове от „Добре темперираното пиано“ на Йохан Себастиан Бах.

Докато свиреше, той си тананикаше, а по-късно отбелязваше:

– В такива моменти сякаш ми говори Бах – и полагаше ръка върху сърцето си.

Пръстите му добили сила и гъвкавост, се плъзгаха по клавишите с голямо умение.
Изглеждаше сякаш се бе слял напълно с музиката.

Тялото му вече не изглеждаше сковано и прегърбено, беше гъвкаво и грациозно, без следа от артрита.

Когато приключеше със свиренето, Иван се изправяше изпънат и строен, дори изглеждаше, сякаш е станал по-висок.

Той отиваше до масата с лекота, без ни най-малък признак на влачене на краката и се наслаждаваше на закуската си, докато разговаряше оживено.

След това излизаше на разходка край брега.

Един човек, наближаващ деветдесетте и обременен от болести, успя да забрави страданието си поне за известно време, защото в живота му имаше нещо много по-важно.

Тук няма никаква голяма мистерия, това се случваше всеки Божи ден.

За Иван творческият акт беше източник на вътрешна сила.

Той бе изцяло погълнат от творческата си работа, от дълбокия стремеж да постигне възвишената цел, която си бе поставил.

И резултатите не закъсняха.

Иван притежаваше силен дух и остана творчески активен. Той бе жизнерадостен човек, който изпитваше естествена близост към другите.

Притежаваше дарбата бързо да вниква в проблемите, вълнуващи приятелите и гостите му, и реагираше на всичко, случващо се около него, с искрено и всеотдайно участие.

Утеха в обещанията му

Недялко бе озадачен, коментарите на съучениците му бяха обезкуражаващи.

Изглежда имаха много проблеми.

Недялко не се въздържа и попита:

– Ако сме християни, защо сме толкова унили? Не знаем ли как всъщност свършва всичко това?

Той имаше предвид обещанието за вечен живот в Христос, но също и многото обещания в Библията за Божията грижа на Неговия народ.

Преподавателят просто се усмихна и продължи нататък.

Един ден Недялко бе ударен в живота. Загуба на работа, скръб, болест и други неща го накараха да се чувства обезсърчен.

Да, Божите обещания са утешителни и истинни, но те не обещават лесен живот.

Когато срещаме други, които преминават през трудности, Светият Дух може да ни помогне да отвърнем с любов и състрадание, а когато изпитваме скръб, можем да си спомним утехата на Божите обещания.

Боледуването дава или взема

Иван се бе подпрял на оградата. Той гледаше приятелите си весели и здрави, а на него не му бе до смях.

– Не мислите ли, че болестта е доста нахална! – Иван се обърна към приятелите си. – Влиза рязко, спонтанно, непланирано в живота ни и размества всичко.

Другите го гледаха недоумяващо, а той продължи:

– Отчайваме се, сякаш не ние сме собственици на телата си. И се чувстваме незаслужили всичко това.

– Та кой иска да е болен, слаб и зависим от околните? – възкликна дебелият Мони.

– Напоследък започнах да разглеждам болестта не като нещо вземащо, а като нещо даващо, – заяви Симо.

– Какво ли ми дава боледуването?! – плесна го по рамото Огнян.

– Дава ми време за смирение, на доверие и време за искрено и силно общуване с Бог, – отговори Симо.

– Забележете, – размаха ръце Цветан, – даже Исус имаше рани! Той също преживя огромна физическа болка, но всъщност раните бяха цената, която Той плати за да можем ние да сме сега близо до Бог.

– И това ми дава сила да Му се доверя и да Му кажа, че макар и физически да съм немощен, сърцето ми е насърчено, – отсече Борис.

Не се връщай там, от където си бил спасен

Янко бе на двадесет и седем години. Той бе студент в университета. Хобито му бе да изкачва всички високи върхове.

От един такъв връх трябваше да спасяват Янко два пъти.

След като беше транспортиран с хеликоптер по време на първото си изкачване поради опасни условия, той се сети:

– Забравих си там телефона и някои други неща.

– Ще си купиш нови, – посъветваха го. – Не прави глупости и не се връщай там обратно.

Четири дни по-късно, игнорирайки предупрежденията, той се върна в планината.

Този път Янко пострада от височина болест и отново се нуждаеше от спасяване.

Историята му попадна в заглавията на вестниците заради рядкостта си, но и защото той съзнателно се беше върнал обратно, където бе опасно.

Ние често сме склонни да се връщаме към това, от което Бог ни е спасил.

Като следващи Исус, не можем просто да стоим безучастно и да гледаме как другите се провалят.

Днес Бог ни призовава да спасяваме другите и да се съпротивляваме на връщането там, откъдето сме били спасени.

Неговата благодат ще ни спаси повече от веднъж, но също така ни призовава да живеем така, сякаш вече сме били спасени.