Научете се да виждате във всичко Бога, тогава Той ще въдвори мир в душата ви и ще предаде окраска на всичко, което виждате.

Може би обстоятелствата и скръбта, която ни сполетява, ще останат същите; условията им няма да се променят, но Христос, като Господ и наш Учител, Който управлява живота ни, ще ни даде радост, преди да видим избавлението.

Виждайки Го, ставаме уверени, че мъдростта Му е безпогрешна. Силата Му е неизменна.  Любовта Му е непрестанна.

Когато видим във всичко Бога, ние можем търпеливо и с любов да се отнасяме към тези, които ни притесняват и огорчават.

Тогава гледаме на такива хора като инструментите, които Бог използва, за да изпълни Неговите нежни и мъдри намерения към нас. И най-сетне ще бъдем сърдечно благодарни за благословенията, получени чрез тях.

Само при такива условия можем завинаги да се отървем от мърморенето и чувството на възмущение.

Ставри имаше откровение:

– Господ три пъти  ще ти извести за предстоящата смърт.

Той се зарадва на това и започна да живее доставяйки си множество удоволствия, без да мисли за смъртта.

Минаха много години. Краката му отслабнаха. Гърбът му се приведе. И след всичко това той можеше да се придвижва само с патерици.

Малко след това загуби зрение, а после и слуха си.

Изгърбен, сляп и глух, той продължаваше да живее толкова безгрижно и безумно, както и от отнапред.

Един ден му се яви ангелът на смъртта, за да го отведе от този свят.

– О, Господи, ти обеща, че ще ме предупредиш за приближаващата смърт, а тя дойде внезапно, – извика недоволно Ставри.

– Как внезапно? – каза ангелът на смъртта. – Нима Господ не ти извести , че съм вече наблизо?

– Не, – възмутено реагира Ставри, – абсолютно нищо не ми е казал.

– Виж, – каза ангелът на смъртта, – Той те изгърби и лиши колените ти от стабилност, след което ти започна да ходиш с патерица. След това пак ти напомни за мен, като сложи пръста Си в очите ти и зрението ти се влоши. Накрая се докосна до ушите ти и ти загуби слуха си.

– Но аз мислех, …..

– Господ е изпълнил това, което е обещал, но ти не си обърнал внимание на Неговото откровение. Сега е време да дойдеш с мен.

Господ по един или друг начин предупреждава всички за наближаващата смърт, но много хора остават безразлични към тези предизвестия. Такива хора обикновено си казват:

– Има време, сега ще се забавлявам.

– Смъртта никого не подминава. Колкото повече живее човек, толкова тя е по-близо до него, – беше го предупредил приятелят му Пламен, когато Ставри се похвали с откровението, което имаше от Господа. – Смъртта взима млади и стари, готови и неподготвени, праведни и грешни.

– Това е страшно, – възкликна Ставри.

– От тук започва вечността, – продължи да разяснява на Пламен. – След смъртта се оттегляме към вечно блаженство, изпълнено с радост и веселие или непрестанно мъчение, където има само плач и „скърцане със зъби“.

– Това е страшно, – повтори Ставри, – но аз още не съм готов.

– Какво си правил до сега през целия си живот? – смъмри го Пламен. – Няма връщане назад. или ще царуваш с Христос и неговите светии, или ще страдаш вечно със сатана и падналите ангели.

„Ех да имах още малко време, – помисли си със съжаление Ставри“.

Но времето му бе изтекло между безотговорност, разхайтеност и незачитане на Бога.
Жалко, ….

При съвремения начин на живот се изпитва вярата и на най-твърдите християни. Но никога не трябва да се съмняваме, че Бог не ни дава достатъчно благодат, за да издържим на всички изпитания и трудности.

Християнинът е спокоен, осъзнавайки, че всичко е в ръцете на Бога. Той разумно се грижи за всичко и се придържа към Божия план.

Веднъж във Великобритания железопътни работници открили гнездо на дрозд надълбоко под железопътната линия. Птицата тихо седяла на яйцата, въпреки ужасният грохот на високоскоростните влакове, които се носели над нея.

Какъв пример за съвършенно доверие!

В Библията се казва: „Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава“.

Божията благодат е достатъчна, за да живеем и да поддържаме нашата духовност в това трудно време. Няма значение на колко сте години, всеки ден насочвайте мислите си към Христос.

Когато насочим мислите си към Христос, всичките ни мъки, печал и тревоги изчезват. И в сърцето няма нищо друго, освен „съвършен мир“.

Лодката няма да потъне, ако се спусне във водата, но ако водата попадне в нея, ще отиде на дъното.

По същия начин християнинът може да живее по християнски в света. Той може да падне само тогава, когато светът проникне в него.

Ние можем да принасяме плода на Духа, дори да живеем в развратно общество, но ставаме безплодни, когато покварата от този свят проникне в нас.

Това може да се случи почти незабелязано за нас. Да, ние сме напълно посветени на Христос и послушни на Божията воля. Но постепенно неусетният студ на секуларизма се влива в душите ни. И тогава започваме все повече да се интересуваме от реалностите на този свят, а не от Христос.

Повечето океански кораби имат постоянно действащи помпи, които изпомпват вода, която прониква през обшивката на плавателни съд.

Така и в нас винаги трябва да работят „помпите“ на покаяние. Трябва да закрием пробойните с истините от Божието Слово.

Не позволявайте на кораба ви да потъне.

Урагани, наводнения, земетресения, катастрофи, … и много жертви. Изведнъж осъзнаваме колко крехък е човешкия живот.

На какво иска Бог да ни научи по време на тези ужасни трагедии? Признавам и аз не винаги разбирам това.

Но зная, че много хора в тези ситуации за първи път осъзнават пустотата в своя живот и се обръщат към Бога. Вследствие на всичко това милиони хора се събират на молитва.

В крайна сметка от това можем да извлечем един съществен урок: Бог е нашата надежда.

Във всеки момент живота ти може да се преобърне. Към кого ще се обърнеш тогава за помощ?

Повери живота си на Христос, защото само Той ни предлага „царство, което не се колебае“.