Веселин Григоров бе на седмото небе. Беше се сбъднала една от мечтите му.

– Най-после си имам свой собствен автомобил, – викаше възторжено Веселин.

Той толкова много искаше да го получи. Много пъти бе сядал мислено зад волана, бе натискал газта и потеглял. И това се превърна в реалност. Можеше да посети много места, които непременно искаше да види.

Сега той непременно ще си залепи на задното стъкло от онези стикери с формата на риба. Така щеше да подчертае, от където мине „Аз съм християнин“.

Постепенно Веселин осъзна, че този стикер го прави обект на по-специално наблюдение и изискваше по-голяма отговорност..

Постоянно се питаше: „Какво виждат другите в мен, пример за християнин или лицемер?“

Честно казано Веселин трудно показваше любовта си към хората, а и не умееше да сдържа езика си. Да той „не върши това, което иска, а онова, което мрази….“ По-лесно бе да нахока някой, отколкото да сдържи нервите си и да разреши проблема по мирен начин.

Следващите дни се развилня силна буря. Тя нанесе щети на колата и на стикера на задното стъкло. Рибата остана без опашка.

Но откакто стикерът си позагуби формата Веселин стана по-спокоен.

Всеки път, когато отваряше багажника и виждаше стикера си казваше;

– Колкото съм по-несъвършен, толкова повече усилия ще полагам, за да се уподобя на Христос.

А това не е ли най-голямата цел на всеки християнин.

Групата бавно вървеше в колона. Всички очакваха, че първите познават пътя. Но след като обиколиха мястото няколко пъти, един младеж от средата на колоната попита:

– Ей, вие отпред знаете ли накъде вървите?

Оказа се, че и те не знаели посоката, а другите вървели след тях, като си мислили обратното.

Понякога и ние така си мислим, щом хората следват даден човек, той е правилният. Много рядко проверяваме, дали той наистина води останалите в правилната посока.

Единственият водач, в Когото можем да бъдем сигурни е Исус Христос. Само Той може да ни отведе в правилната посока, към вечния живот.

Този продукт е един от най-богатите с аминокиселини в природата.

Дневната норма за възрастен човек леко се събира в една супена лъжица. Това са около 30 грама.

Аминокиселините са основният „фундамент“ за изграждане на структурата на протеините в тялото.

Поради това се препоръчва този продукт да се използва редовно, особено за малки деца, възрастни хора, спортисти и тези, които извършват тежка физическа работа.

Унгарски химик Джордж де Хевеши, бъдещ носител на Нобелова награда, през 1911 г. работил в Манчестър върху използването на радиоактивни изотопи.

Тъй като не разполагал с много средства, Хевеши живеел в общежитие и се хранел в столова.

Подозирайки, че работниците в кухнята са използвали остатъците от неизядената храна, за да приготвят нова, ученият добавил малко количество радиоактивни материали в своята чиния.

След няколко дни той взел образец от подобна храна и страховете му се потвърдили. Намерил радиоактивната храна в току що приготвената с помощта на електроскоп.

Биармия (ударението пада върху втората гласна) е известна от сагите и летописите на историческите области в северната част на Източна Европа.

Част от историците смятат, че тя се е разполагала на територията на съвременна Русия. Северна Карелия, региона Мурманск, както и в северната част на Архангелска област.

Има предположения, че Биармия  е била разположена на различни места в Северна и Източна Европа.

От там по басейна на Волга минава Заволоцкия търговски път.