Картините направени от талантливия художник в стил хиперреализъм ни карат „да не вярваме на очите си“. Така фотографически ясно са прерисувани и най-малките детайли и отенъци.

Робин Елей е роден в Лондон през 1978 година. Когато той е на около три години семейството му се преселва в Австралия, а през 1997 г. се премества в Съединените щати, в Калифорния.

Учи в колеж във Вестмонт, където получава степен „бакалавър“ на изобразителното изкуство.

През 2002 г. се връща в Австралия, където живее със съпругата си Рейчъл.

За своите работи Робин Елей  е награден в Австралия с престижната Националната портретна премия Doug Moran.

Проучване доказва два начина за постигане на удоволствие.

Първият вид се постига чрез хубава храна, секс, изпиване на питие, което утолява жаждата ни. В случая можем да кажем, че по-скоро е удовлетворена някаква нужда на тялото ни.

Вторият вид удоволствие е свързан с преследването на нещо, желание за преживяване на въодушевление, прелъстяване или усещане за власт. Това удоволствие бихме нарекли увлечение.

Когато сме увлечение от такова удоволствие сме способни да извършим поредната глупост. Дори и да знаем, че няма да получим удовлетворение от това преследване, а по-късно ще съжаляваме за това, което сме извършили, все пак го правим.

Ето ви и примери за увлечения, които водят до пагубни последствия за индивида: безобидните на глед цигари; чаша алкохол, която не остава сама, а я следват цели бутилки; използването на наркотици във всичките му разновидности, сексуална пристрастеност, хазарт ….

Всичко това води до разболяване на индивида, влошаване на отношенията в семейството му, дори загуба на работата.
Не трябва да позволяваме на увлечението в тези случаи да стане по-силно от нас.

Зимата пееше проклетата си и гибелна песен. Вятърът гонеше сухи клони и потъмнял треволяк наоколо. Всичко бе сковано от студ и мраз. Хората се бяха увили в дрехите си. В сърцата им имаше болка. Бяха загубили всякаква надежда.

Беше пазарен ден в София. Още два часа и щеше да се зазори. В двора на конака стана необикновено раздвижване на сеймените на пашата.

Мазхар паша изпрати да се обадят на поп Тодор Митов да се приготви. Той стана готов за половин час.

Зададе се губернаторът с каляска и свита, която се състоеше от десетина души.

В средата на пазара доведоха, току що изведеният от затвора Васил Иванов Кунчев, с прозвището Левски. Той бе конвоиран от взвод заптии и четири взвода аскери. Облечен бе с костюма, с който бе хванат при ханчето. На нозете му имаше тежки окови. Бе слаб и бледен, но очите му искряха пронизващо.

– Папаз ефенди – каза мютесарифинът, – иди при него и според вярата ви извършете необходимото.

Поп Тодор Митов започна да чете за случая молитва. И когато попът каза:

– … раба Божия Василия….

Левски го прекъсна тихо и му каза:

– Моли се, отче, не за мен, а за отечеството ни България.

След като свърши обредът, Левски бе качен на едно буре. Сложиха му въжето. Преди да бъде избутано бурето, Левски извика:

– Боже, избави България!

Черните врани не обичали бялата си посестрима.

И защо ли?

Защото тя не била като тях.

Нацапали я със сажди и се зарадвали на своята победа над нея, но ….

само до първия дъжд.

По-голямата сестра е в последния месец от бременността си. По-малката сестра се срамуваше от продавача в аптеката и помоли сестра си:

– Како, моля те купи ми един тест за бременност.

Бремената сестра приближи към аптекаря и каза:

– Дайте ми един тест за бременност.

– Момиче, вие още ли се съмнявате в това, – попита озадачен аптекарят.