Останал сам, Радостин се огледа. Стая бе обзаведена с разкош и вкус. А след това затаи дъх.

На една маса до стената лежеше роза. Нежна и крехка. Имаше четири пъпки на дългото стебло и едва забележими тръни между малките  листа. Четирите пъпки се  бяха едва забележимо разтворили, а петият цвят на върха беше напълно отворен. Всяко от тънките венчелистчета бе чудо, с рубин в средата, червен като огъня.

Красотата докосна сърцето му. Ако човек вземеше този дълъг стрък и го извиеше, той щеше да се огъне, пречупи и загине. Цветът на върха сякаш се полюшваше от полъх на ветрец, въпреки че в стаята не се долавяше никакво течение.
Такова съвършенство, а е толкова преходно и уязвимо. Радостин бе опиянен от майсторството, вложено в него, отчиташе времето, усърдието и умението, довели до това съвършенство. А едновременното с това усещаше, че този шедьовър, това изкуство е несигурно като ….. всяка радост в живота.

„Роза, повяхнала под ласките на вятъра в края на лятото“ – помисли си Радостин като си спомни за младото момиче, което го изпрати със страх и болка.

Светлината върху един от цветовете потрепна, но звук не се чу. Той бавно се обърна и погледна към вратата.

Жената, която беше влязла, не бе първа младост. Тя стъпваше съвсем тихо, с изяществото на танцьорка. Беше мъничка, крехка, тъмнокоса, с тъмни, топли очи, прелестна като розата. Напомняше му за тръни, капеща кръв и опасност, затаена във всяка красота.
Жената се засмя, пристъпи право към него и го подмина, а той бе затаил дъх. Застана до маса и се загледа в розата.

– Възхищаваш се на цветето ми, нали? — гласът й бе като коприна.

— Да. Изделие с изключителна красота и … тъга.

— Тъга? — тя извърна глава и го погледна.

Той се поколеба.

— Розите умират. Едно толкова нежно творение ни напомня за… нетрайността на всички неща. Всички красиви неща.

Какво щеше да стане със него, той не знаеше, но усещаше, че каквото и да твори през следващите месеци и години ще бъде разрушено и унищожено от времето. Само Творецът може да създава вечни неща.

Начинът, по който се държим у дома, може да служи като лакмус за всеки християнин.
Много е лесно да бъдеш примерен християнин сред приятели, когато се грижим за общественото мнение и представяме най-добрите си качества, отколкото да живеем християнски живот у дома.
Пред домашните си се представяме нелакирани и украсени. Те виждат как умората и стресът разстройват нервите ни. Знаят до колко в нас живее и се проявява Христос.
Ако съм истинска християнка, не трябва да допускам негативни проявления в дома си, като раздразнителност, придирчивост, злоба, подозрителност, егоизъм, мързел или да се вкисвам от най-малкото нещо.
Напротив, всеки ден ще се старая с помощта на Святия Дух и Божието Слово да изграждам плода на Духа „… любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“.
Как ли ще се измени атмосферата в дома ми, ако последователно въплащавам в живота си тези християнски добродетели?

Веднъж попитали Леонардо да Винчи:
– Как можете да създавате такива прекрасни картини?
Великият художник се замислил малко и казал:
– С боите.
Светът е такъв, какъвто вие искате да го видите!
И не е важно какъв художник сте, а какъв е цвета на боите, с които рисувате.
Ако нещо не ви устройва в този свят, сменете цвета на боите си и нарисувайте нова картина….
По-добре използвайте в живота си цветовете на щастието, любовта, процъфтяването, здравето и активното дълголетие!

Дръжте на фокус това, което ви сближава, а не това, което ви разделя
Мозъкът след раждане работи странно и ако няма главното, което отговаря за отношенията, двамата съпрузи могат да се разделят.
След раждането на детето всичко допринася за умора, недостиг на сън, нови отговорности, които се изливат върху вас, 24 часово безпокойство за детето, еднообразие, рутина ….
А като се прибави и фиксирането върху малките неща, които мъжът ви не прави, както трябва или изобщо не върши – вътре във вас се натрупва обида, недомлъвки, раздразнение. Чувства, които убиват любовта!
Веднъж прочетох нещо, която ми помогна да осъзная какво да правя. Не си спомням точно текста, но смисълът беше такъв:
“ …. Разбрах, че през последните години обръщах внимание само на това, което той прави погрешно или когато не ми помага. Всеки ден се готвех за това, че скоро ще остана сама да живея. И аз започнах да си правя „резерви“. Изграждах си броня, ставах безчувствена и равнодушна. Въпреки че бях омъжена, живеех сама. Цялата ми енергия отиваше не към това да запазя отношенията си, а да се подготвя за тяхното разрушение!“
Помислете, спомнете си вчерашния ден. Вашите действия спомогнаха ли за заздравяване на отношенията с мъжа ви или за тяхното разрушаване?
Ако си поставите като приоритет да съхраните любовта в семейството, то в периода, когато имате малки деца, това ще ви помогне в отношенията с мъжа ви.
Помислете и размишлявайте!

За да остане кожата дълго свежа и млада, първо, откажете се от пушенето. На второ място хранете се правилно и пълноценно. Трето избягвайте ярката слънчева светлина и разбира се, не забравяйте за някои козметични процедури.
За да остане кожата ви гладка и нежна, използвайте следната маска:
Пресен яйчен белтък разбъркайте с масло от морски зърнастец. Сместа дръжте на лицето си около 20 минути.
Хубавото е, че тази маска помага за суха старееща кожа.
Добре действа и маска от ситно нарязана маруля, половин чаена лъжичка масло от морски зърнастец и една чаена лъжичка лимонов сок. Тази смес задръжте на лицето си 20 минути, след това го изплакнете с топла, а после със студена вода.