За да остане кожата дълго свежа и млада, първо, откажете се от пушенето. На второ място хранете се правилно и пълноценно. Трето избягвайте ярката слънчева светлина и разбира се, не забравяйте за някои козметични процедури.
За да остане кожата ви гладка и нежна, използвайте следната маска:
Пресен яйчен белтък разбъркайте с масло от морски зърнастец. Сместа дръжте на лицето си около 20 минути.
Хубавото е, че тази маска помага за суха старееща кожа.
Добре действа и маска от ситно нарязана маруля, половин чаена лъжичка масло от морски зърнастец и една чаена лъжичка лимонов сок. Тази смес задръжте на лицето си 20 минути, след това го изплакнете с топла, а после със студена вода.

Тази фраза е пословица и съвсем не е лишена от смисъл.
Представете си човек, който ви засипва с лицемерни фрази. Мошеникът се опитва да постигне нещо за своя изгода, но за сметка на вашата доверчивост. За да постигне целта си, той ви убеждава да изпълните редици необходими комбинации, в които според него няма никакъв риск.
Това е и значението на „меко постилане“.
Но не всичко върви „по вода“ и вие се сблъсквате с трудности, за които вашият подбудител не ви е предупредил. На вашата доверчивост се обръща гръб и резултатът не отговаря на очакванията.
За това на меко послана постеля, трудно се спи.
Ето как можем да перефразираме тази пословица днес:
Ако някой натрапчиво ви убеждава да изпълните искането му, бъдете внимателен, има вероятност да се натъкнете на неприятности.
Ако слушате красива реч за висока заплата и отлични условия за работа, не забравяйте, че „хубаво място никога не остава празно“.
Когато отивате да пазарувате, избягвайте продавач, който ви „догонва“ с фразата „купете си от най-свежото“. 99 процента е сигурно, че някой се опитвате да ви продаде стока с изтекъл срок.
Значението на фразата „Меко ако си постелеш, трудно ще спиш“ може да се тълкува и като лошо гостоприемство, което не се усеща, когато стоиш на прага на вратата.

Атмосферата е газовата обвивка на нашата планета. Това не е ново, защото всеки го е учил в училище.
Но какво знаем за нея в действителност?
Знаете ли, например, че на височина 5 километра над повърхността на земята човек започва трудно да диша? А на 9 километра спира потокът на кислород в белите дробове.
Факт е, че на 20 километра водата, намираща се в тъканите на човека закипява и при разхерметизиране на кабината на самолета човек мигновенно умира.
На височина 36 километра човешкият организъм  попада под интензивното въздействие на йонизирано лъчение, това са първите космически лъчи, от които преди това човек е бил защитен от плътния слой на въздуха.
На височина 40 километра човешкото тяло изпитва опасните ултравиолетови лъчи на слънчевия спектър.
На височина 90 километра постепенно изчезват толкова обикновенните за нас свойства на атмосферата, като разпространението на звука и възникване на аеродинамична подемна сила и съпротивление.
На височина 100-130 километра управлението на аеродинамичния полет става невъзможно, летателните апарати могат да се управляват, само ако се използват реактивни двигатели.
Над 100 километра изчезва способността на атмосферата да провежда топлина, т.е. изчезва явлението конвекция, характеризиращо се с предаване на топлина чрез преместване на въздуха. На тази височина, топлината се предава само чрез топлинно излъчване.

На улицата властва все още зимата. Студ, сняг и леден вятър. Това са последноте опити на леденото царство да отвоюва позиции, но атмосферата  наоколо неуловимо се изменя .
– За какво говориш, мразът все още се усеща?!
– Иди по улиците, влез в кафенетата и навсякъде ще видиш влюбени двойки, който не забелязват околните, вперили очи един в друг.
Усещаш нещо трогателно в това как се гледат, как се докосват и мълчат, но се разбират.
Тук не са нужни думи, в случая биха изглеждали безжизнени и празни, за да изразят нежността, които двамата изпитват един към друг. Тук разумът не действа, това е неуловимо и приказно …
Удивително е, щастието на тези двама, в уединението им, сред човешкия океан. Светът бушива, беснее и безвъзвратно се променя. Земетресения, катаклизми, политически вълнения, …. завърта се спиралата на времето и се извива.
Но за всяка двойка влюбени това няма значение, времето за тях е спряло. Те сега се като Ромео и Жулиета. Тяхната любов не е помрачена от жизнения опит, болката от предателство, грешките и така наречения „здрав разум“.
Те не знаят, но може би в бъдеще ще узнаят, че любовта се изгражда и расте с годините, а не умира с мимолетното желание.
Гледаме ги и се връщаме към … нещо отдавна отминало.
– Обичайте се, наслаждавайте се на момента, в който сте заедно и не мислете за нищо друго. Любовта е ценен дар и не трябва да се пропилява.

Ема изобщо не сваляще поглед от съпруга си. Болезнено желаеше да привлече вниманието му, но не притежаваше умението да го увлича и запленява. Ема не знаеше как да го прикани да разкаже за нещата, които не знаеше. Тя присвиваше леко устни, щом той започнеше да говори за някоя жена. Неодобрително свеждаше поглед, когато той  споменаваше името на съседката. Не изгаряше от желание да чуе някоя новина за нея.

Може би съпругът ѝ при първата им среща е бил привлечен от непокварената свежест на Ема. Била е младо момиче, което не се бе сблъсквало с интриги, клюки, издигане в кариерата, …. Тя имаше големи сини очи и нещо, което другите нямаха – искреност и вярност. Но сега всичките ѝ добродетели бяха недостатъци за Борис.

Той се нуждаеше от съпруга, която може да долявя посоката на промените, да пригажда стила си към господстващата мода, да бди над него и да го предпазва. Искаше съпругата му да разбира бързо и да умее да се приспособява към всяка компания.

Вместо това, Ема беше обременена жена, която в суетата си, беше готова да обиди всеки, който не ѝ допадаше.

А съседките клюкарстваха зад гърба ѝ:

– Никога няма да има дете, ако не се постарае поне малко пред него, – усмихваше се предизвикателно Кера.

– Какво иска от него; – тръсваше русата си грива Елеонора.-  Той е толкова чаровен и красив мъж.

– Не може да му прости, че го е видяла с Дора под ръка, – отбеляза Милка. – Нали е прекалено амбициозен, подмазвал се е, за да се издигне, а тя не го разбра.

– Познавах баща му и дядо му, – подзе баба Мара. – Те бяха много амбициозни и алчни. За тях желанието да притежават много и да имат неограничена власт, е стимул за издигане.

– Понякога я съжалявам, – каза тъжно Надя. – Тя иска да живее по-скромен живот, но лошото е, че изисква от него да харесва същото.

– Тогава е трябвало да вземе по-скромен и не толкова амбициозен мъж, – подскочи Кера.

– Той няма да се примири с незначително бъдеще, – каза баба Мара. –  Никога няма да допусне, тя да застане на пътя му

– Тя ще го принизи ако може, – с въздишка каза Елеонора.

– Не и тя, – поклати глава Ангелина.

Каквото и да говореха за нея, Ема се чувстваше нещастна. Тя обичаше, но беше отхвърлена. Бе станала жертва на амбициите на един мъж. На Борис му трябваха много пари, а баща ѝ ги имаше….. Жалко за бляновете и мечтите ѝ. Щастието, семейството и децата се бяха превърнали в химера ……