Виктор разпалено размахваше ръце:

– Няма Бог! Не ми говори врелини кипелини.

Добромир го погледна кротко и топло му се усмихна:

– Наблюдавал ли си пламтящия залез, а мекият, сребрист блясък на лунната светлина върху океанските вълни? Чувал ли си плача на новороденото? Гледал ли си как птица гради гнездото си, излюпва и храни малките си? Кой е направил всичко това?

– Това е случайно стекли се обстоятелства, – самонадеяно обяви Виктор.

– Погледни заобикалящия ни свят, – посъветва го Добромир. – Инстинктивно знаем, че нашата среда не е някаква случайна космическа случайност, а дело на Майстор-дизайнер. Земята не е възникнала с щракване на гигантски пръсти, а е била съзнателно планирана и подготвена в подредена поредица от събития.

– И космоса ли не е случаен? – с присвити очи и лека ирония в гласа попита Виктор.

– Не е, – спокойно му отговори Добромир. – Виж нас хората. Ние сме съзнателно планирани да бъдем изпълнени с красотата на любовта, радостта и мира, изпълняващи целта поставена от самия Бог.

Виктор само махна нервно с ръка.

Цанко бе на шестдесет години, когато тръгна на поход в отдалечените от дома му планини.

Той не усети хлъзгавостта на скалата под краката си. Падна и счупи бедро.

Извади телефона си, но на това място нямаше връзка.

Започна да пълзи въпреки болката, за да достигне по-високо място, от където се надяваше да бъде спасен.

Не беше отчаян. Имаше мир в сърцето си.

– Искам да оцелея заради дъщеря си, която вече е пораснала, – каза си той.

Цанко усети силно Божие присъствие и бе готов да се изправи срещу смъртта.

Интересното е, че той оцеля след жестока зимна буря, която продължи две денонощия.

Накрая бе спасен.

И ние имаме обещанието за Божието присъствие завинаги, чрез Светият Дух, който обитава в нас.

Дори нощта не може да ни скрие от Бога, а смъртта, най-голямата тъмнина, ще ни приближи до Него.

Без значение в кой сезон или място се намираме, Бог е там.

Соня бе на пет години, смяташе се вече за голяма, но се страхуваше от гръмотевичните бури. Не толкова от дъжда и вятъра, а от звука на гръмотевицата.

Всеки път, когато имаше такава буря, Соня реагираше по един и същи начин.

Отиваше до малкото стерео в хола и включваше музика за поклонение на Бога.

Един ден баща ѝ я попита:

– Защо правиш така?

– Гръмотевиците ме плашат, но музиката ме кара да се чувствам добре.

Това бе нейния начин да реагира на бурята.

Гръмотевицата беше истинска, но и отговорът ѝ също.

Тя не можеше да контролира бурята, но можеше да избере това, което слушаше. Така увеличи обема на мира си.

Бурите са част от живота. Те се появяват в нашето здраве, нашите финанси, нашите взаимоотношения и нашите емоции. И страхът се опитва да се издигне с тях, но страхът не трябва да побеждава.

Въпросът е върху какво ще се фокусираме? На какво ще се настроим?

Изборът ѝ не успокои бурята, но успокои самата Соня.

Когато насочим вниманието си към Бога, сърцата ни могат да намерят мир дори в хаос.

Може да не успеем да спрем гръмотевиците, но можем да изберем гласа, който слушаме.

Андрей бе само на тридесет и две години, а вече умираше.

Лекарите бяха открили агресивния рак рано и той беше успокоен:

– 90% от пациентите реагират на химиотерапия.

Той не се повлия.

Последва по-агресивна химиотерапия със 70% шанс за успех.

Тя не проработи.

След това той получи имунотерапия, която имаше 99% успех.

Той беше в 1% от пациентите.

Несъгласен с нищо, Андрей се мъчеше да види Божията доброта.

Винаги е бил учен:

– Бог никога не може да бъде поставян под въпрос.

– Виждах Божия суверенитет като разумен, всевишен и могъщ, – обясняваше той.

Един ден той разсъждаваше на глас.

– Начинът, по който Бог изразява Своя суверенитет, е чрез любов, – осъзна Андрей, – Божият суверенитет се вижда в това как Той ме превежда през бурите на живота.

Като се съсредоточи върху Божията любов, Андрей умря с мир.

Душата ни жадува за справедливост и свят без рак или преждевременна смърт.

Във времена на страдание се моля да се придържаме към Божията любов, която превъзхожда всяко знание и да познаем мира.

Петър се възмущаваше:

– Колко е лошо да си неискрен.

– Взаимоотношения изградени на доверие се рушат от лъжи, – добави Симеон.

Мая се засмя:

– Любещите думи са като прекрасни подправки смесени с дните.

– Но лъжите са като земетресения в ума и отрова за душата, – тръсна глава Славчо. – Те създават хаос и човек вече не може да се довери на никого.

Данчо подскочи:

– Разпространяват се като чума от този, който не може да каже истината.

Рени повдигна вежди:

– Има много причини да бъдем изкушавани да лъжем или да изопачаваме истината. Понякога може да си мислим, че това е най-добрият начин да защитим себе си или другите.

– Но чрез Христовата любов, чрез Неговия Дух, който действа в сърцата ни, ние се учим на различен начин, който е преобразен от състрадание, благост, смирение, кротост и дълготърпение. Учим как прошката и любовта могат да създадат онзи вид доверие и мир, които носят покой на душите ни, – заключи Кольо.