Вашият дом, не винаги ще бъде подреден и организиран.

Децата разхвърлят играчки, разливат сок, калят, оставят раници на врати и по някакъв начин създават безпорядък във всяка стая, в която влизат. Те се учат да работят, да гладят, да сгъват дрехи, да прибират вещи, да чистят бани и да се справят със задълженията си.

Междувременно вие запълвате празнините, като почиствате след тях, довършвате започнатите задачи и преподавате едни и същи уроци многократно.

Шумът никога не спира. Финансовият стрес нараства с всеки скок в растежа, медицинска сметка, разходи за училище и такса за дейност.

Дезорганизацията се превръща във вашата нова нормалност. Детските стаи остава разхвърляни година след година, но изберете да видите Господ да действа в Неговата любов.

Идва време, когато тишината ще замени смеха. Когато спалните ще останат вечно чисти, защото никой не живее в тях. Когато сметките за хранителни стоки намалеят, а купчините пране се свият. Когато шумът, хаосът, лепкавите пръстови отпечатъци по стените, безкрайните въпроси, прекъсванията посред нощ – всичко това изчезва.

Къщата става безупречно чиста. Организирана. Тиха.

Само че сега би дал всичко за още една разхвърляна сутрин, още един силен спор на масата за вечеря, още едно сълзливо лягане, когато отчаяно се нуждаят от теб. Не си пожелавай да пропуснеш Божите дарове за днес.

Затова се насладете сега. Насладете се на смеха им, който ехти по коридорите. Насладете се на бъркотията им, която доказва, че са тук и растат. Насладете се на виковете им, които ви напомнят, че все още се нуждаят от вас.

Насладете се на финансовия стрес, защото това означава, че инвестирате в тяхното бъдеще.

Насладете се на неорганизираността, защото това означава, че животът се случва, не просто съществува.

Децата ви нарушават перфектно подредения ви живот, но те също така създават нещо много по-ценно от чиста къща. Те се превръщат във възрастни, които знаят, че са били обичани, желани и на които са се радвали, дори когато са били разхвърляни. Вашата любов ги подготвя.

Един ден ще се събудите в тишина и безупречно чисти стаи, копнеейки отчаяно за още една хаотична сутрин с вашите красиви, разхвърляни деца.

Не чакайте детските стаи да се изпразни, за да осъзнаете какво сте имали. Насладете им се сега: разливи, шум, стрес и всичко останало.

Намерете Исус и радост в бъркотията от смислени моменти с детето си.

Симеон се прибра от училище уморен и гладен.

Родителите му задаваха куп въпроси, но той си мислеше само за яденето, което щеше да бъде сложено на масата пред него. За това отговаряше разсеяно и едносрично.

Симеон седна на масата, бързо каза молитвата си и веднага се захвана с паницата пред него.

Изведнъж той осъзна следващия въпрос и се почувства виновен.

– Хареса ли ти, зная, че това обичаш най-много? – попита майка му.

Симеон бе гребал бързо с лъжицата и дори не разбра какво яде, а сега не знаеше какво да отговори на майка си.

„Тя е приготвила всичко с такава любов, а аз не можах да се насладя на труда ѝ, – помисли си лакомникът. – Дори не усетих подправките. За съжаление всичко пропуснах ….“

Помислете си, не пропускаме ли понякога да се наслаждаваме на това, което Бог е приготвил за нас?

Нима делата Му останаха незабелязани за нас?

Тогава как ще осъзнаем, колко велики са били те?

Ирина имаше две големи котки. Един ден се смили над две малки котенца, които жално мяучеха и ги прибра в дома си.

Когато започна да им приготвя храната, котетата бяха неспокойни.

И четирите животни не откъсваха поглед от Ирина.

Едно от малките котенца се опита да скочи на масата. Ирина два – три пъти го събори от масата.

Тя видя, че котето се готви отново да скочи.

Ирина се ядоса и се обърна към най-голямата котка:

– Докато това малкото скача на масата, няма да ви раздам храната.

И тя продължи работата си. Повече никой не я смущаваше.

Когато погледна към животните Ирина разбра, че е имало опит за скок, но е бил неуспешен.

Опашката на малкото коте бе притисната към пода от лапата на голямата котка.

Малката все пак успяваше за малко да се отлепи, но не стигаше много далече.

След няколко такива проби да избяга, последва:

– Р-р-р-р

И оголване на зъбите срещу малкото коте.

Ирина се засмя, погали голямата котка и добави:

– Благодаря за помощта.

Таня отново бе изправена пред куп пране. Тя въздъхна и си каза:

– Пак голямо пране. Като дойде това време настръхвам, едва издържам.

Майка ѝ, която ѝ бе дошла на гости се усмихна:

– Вместо да мърмориш, по-добре бъди благодарна.

– Ти подиграваш ли ми се? – възмутено възкликна Таня. – За какво да благодаря?

Майката спокойно отговори:

– Благодари, че семейството ти има много дрехи, които носи.

Малко след това едно от децата разля млякото си върху масата и част от дрехите си.

Таня бе готова да се скара на детето, но изведнъж спря:

– Мама беше правя, глупаво е да му се карам.

Тя се обърна към детето и му се усмихна:

– Няма нищо! Ще го почистим!

Първоначално детето гледаше уплашено, но когато я чу, изтича при нея и я прегърна.

Всичко е въпрос на избори, а те зависят от нас.

Пробвайте и ще видите, че когато имате благодарно сърце, не можете да се оплаквате.

Нашите отговорности не са бреме, а благословения.

„Не щастливите хора са благодарни; щастливи са благодарните хора!“

Ема имаше рожден ден. Приятелката ѝ Катя предложи:

– Хайде да отидем в салона за красота. Наскоро го откриха, много е хубав. Сама ще се убедиш.

Ема бързо се съгласи и двете отидоха в салона.

Успокояваща музика и личен придружител ги посрещнаха в спокойния, слабо осветен спа център. Цялото преживяване беше тихо и отпускащо.

Двете девойки не можаха да сдържат смеха си, когато прочетоха надписа поставен на масата:

„Тази органична грижа за косата ви дава повече от това, което търсите. Тя ви дава спокойствие“.

Ема прошепна на приятелката си:

– Продуктите за коса не носят траен мир, но често се задоволяваме с временно облекчение, когато светът ни стресира.

– В действителност истинският мир не идва от нещо, а от Някого, – подчерта Катя. – И това е Исус, Който ни предлага мир за днес и за вечността.

– Мирът с Бога е повече от просто чувство, – добави Ема, – това е дар, който получаваме чрез вяра в Исус. Независимо дали се чувстваме близо до Бога или не, Неговият мир е достъпен за нас в салон или болница, във времена на спокойствие и времена на хаос.