Стоил израстна в семейство, в което се говореше за Божията любов, но повече се наблягаше на гнева.

Още от ранните си детски години той чуваше:

– Какво правиш? Бог ще те накаже за това!

Някои от тези забрани му изглеждаха необосновани, но той уважаваше родителите си и по-възрастните хора и не смееше да им противоречи.

В църквата в която ходеше, на Стоил му бе трудно да приеме Бога като любящ баща.

Един ден, когато четеше от Библията си, на Стоил му направи силно впечатление в Софония 3:17 изразът „ще се развесели“.

Стоил вдигна глава и закрачи нервно напред назад.

– Какво излиза? – попита той. – Бог се весели за мен.

Стоил си спомни радостта на баба си и дядо си, когато виждаха тях, техните внуци.

– Тази спираща дъха радост, – каза си Стоил, – извира от една безусловна любов. Ако аз, който съм човек, мога да изпитвам подобна любов, колко по-силна е Божията любов към нас! Нали ние сме неговите деца.

Стоил изведнъж смръщи вежди, вдигна показалеца си тавана и продължи размишленията си.

– Ами ако човек се почувства необичан и нежелан?…… Само човеците могат така грозно да отблъснат и отхвърлят някого, но Бог ни обича и се радва за нас. Това е истинска утеха.

Мислите в главата на младежа течаха много бурно.  той бе открил нещо ново, което силно го бе развълнувало.

– Не бива да съгрешавам, – каза си Стоил, – но не за това, че ще бъда наказан, а защото ще се наруши общението ми с Бога. Божията любов е нещо реално, което не бива да се отхвърля и пренебрегва.

Циркът в сегашния си вид се е появил през 18 век.

За негов „баща“ се смята англичанинът Филип Астли.

Чрез опитване, той установил, че за кон, който се движат в галоп, най-удобен е кръг с диаметър 13 метра.

Такъв е диаметърът на арените днес във всички циркове в света.

Мартин влезе в един ресторант с майка си. От един час той си мечтаеше за един хубав обяд.  Скоро към тях се присъедини и баща му.

Седнаха на една маса и сервитьорката донесе менюта. След няколко минути майката на Мартин го хвана за ръката и тримата тръгнаха да излизат от ресторанта.

– Мамо, защо си тръгнахме без да обядваме? – попита Мартин.

Майка му само мълчаливо му посочи една табела. Мартин все още не ходеше на училище и не знаеше да чете, за това попита плахо:

– А там какво пише?

– „Заведението не сервира на чернокожи“, – прочете набързо майката.

– Това не е правилно, – каза бащата. – Никога не бих се хранил в ресторант, в който се сервира само на определени хора.

Когато прочетоха горната история Младен и Радко се натъжиха.

– Ако днес расизма спрямо чернокожи е незаконна в нашата страна, това не означава, че той не съществува под други форми на дискриминация, – каза още по-печално Младен.

– Какво искаш да кажеш? – погледна го изненадан Радко.

Младен погледна приятеля си в очите и обясни:

– Всеки път, когато показваме различно отношение към определени хора, било заради облеклото им, техните доходи, националността или по друга някаква причина, ние проявяваме дискриминация към тях. Това е грях.

– Вярно е, че като християни, ние трябва да се ръководим от закона за любовта към ближните, – съгласи се Радко.

– За съжаление не спираме да разделяме хората по различни критерии, – добави с болка Младен.

– Чувах баща ми да казва, че това не е правилно. – каза Радко. – Нали всички сме равни пред Бога?

– Дори различните от нас хора са Божии деца.

– Нека Бог да ни помогне да гледаме и се отнасяме към хората така както Той го прави.

Баща буди сина си много рано сутринта:

– Ставай, сине! Отиваме в градината да копаем картофи.

– Татко, – сънено мърмори синът, – но сега е 4 часа сутринта.

– Ставай, синко, – настоява бащата. – трябва да копаем картофите.

– Татко, но ние нямаме градина.

– Това не означава, че не се нуждаем от картофи ….

Господ отхвърли Саул като цар на Израел и изпрати пророк Самуил при семейството на Есей, за да избере нов цар.

Есеевите синове бяха повикани един след друг, но нито един не бе избран. Най-малкият от тях пасеше овцете на баща си, а Есей изобщо не пожела да го повика, защото го смяташе за неподходящ.

Но когато Давид се появи пред Самуил, Бог го одобри и той бе помазан за цар.

Божиите решения не зависят от семейно положение, физически данни, социален статус или политическа сила. Давид не притежаваше много от чертите, които хората вероятно очакваха, но именно него избра Бог.

Много хора могат да имат по-добро образование и успешен бизнес, но Бог нарочно избира други , по неговото сърце и им поверява  да водят Божиите овце.

Бог не гледа на лице, а на сърце.