Ясно и студено утро. Стотици зрители бяха накацали по хълма, за да наблюдават състезанието. Много от тях бяха цели семейства, пропътували хиляди километри за подкрепят някой от децата си.

Лицата им бяха напрегнати. Очите им следяха само играчът, който ги интересуваше. Те крещяха и викаха, скъпоценните за тях имена.

Това бе изтощително съревнование, поради неравния и труден терен. При всяко бягане имаше по стотина конкуренти.

Наближаваше финала за момичетата до 10 годишна възраст, оставаха още около 500 метра.

Изведнъж 40 годишна майка облечена в костюм и лачени обувки, затича от страни на пътеката. Тя не виждаше другите бегачи, а само своята дъщеря. Жената тичаше неловко, косите ѝ се разпиляха, но тя не им обърна внимание. Трябваше да насърчи детето си. Започна да вика:

– Давай, Дидка, тичай!

Момичето нямаше никакви шансове за победа, а майка ѝ крещеше, разкъсвайки сърцето си от напрежение:

– Не спирай, давай! Победи, мила моя!

Момичето губеше сили. Получи спазми в мускулите си. Не ѝ стигаше дъх. Залиташе. Беше много уморена. Всеки момент можеше да се строполи.

Но когато чу гласът на майка си, момичето изведнъж се промени. Изправи се. Уравновеси стойката си, започна да тича в ритъм и пресече финала.

Майка ѝ я пресрещна със широко отворени ръце. Двете се прегърнаха и паднаха на тревата. След това викаха и се смяха. Това бе прекрасно време за двете.

Ние всички се уморяваме в състезанието на живота. Пред нас се изпречват предизвикателства и препятствия, но Бог ни вижда в нашата слабост и когато сме обезсърчени, за това ни съчувства.

Може да си мислите, че сте сами, но знайте, Той работи заедно с нас. Дава ни сила и насърчение, които получаваме, когато слушаме глас Му.

Джим Арингтън от Калифорния е роден през 1932 г., така че за своите 84 години той е не само дядо, но и прадядо.

Мъжът винаги е мечтаел да стане най-добрият в някаква сфера и увличайки се в културизма, осъзнал, че това занимание е истинската му любов във живота.

Сега той е записан в книгата на рекордите на Гинес като най-старият културист в света и цялото семейство е доволно от успехите му. Джим каза, че роднините се наредили на опашката, за да се снимани с него и сертификата му.

Културистът в кариерата си е участвал в 62 състезания, спечелвайки 16 от тях. Той все още не желае да спира и да се задоволява с постигнатото. За това активно се готви за следващите съревнования в Пенсилвания.

Джим призна, че бодибилдингът е трудна работа, защото трябва да се поддържа високо протеинова диета, да намали употребата  на въглехидрати и мазнини, а също и постоянно да тренира.

Според резултатите  от съревнованието проведено в Меделин, Колумбия, юношата е набрал най-много точки. По този начин Севян спечелил не само шампионската титлата, но и билет за Световното първенство по футбол 2017, което ще се проведе в Тбилиси.

Самвел Севян е най-младият гросмайстор в САЩ и един от най- младите майстори в световната история.

Самвел е роден 26-ти Декември 2000 в Ню Йорк в арменско семейството, което се премества в САЩ от Армения през 1996 г.

Бащата на Самвел, Армен Севян,  е доктор по физика и работи в Силиконовата долина.

Севян старши е научил сина си да играе шах, когато Самвел бил само на пет години. На 12 той е станал вече световен шампион, а на 13 е най-младият американец, завоювал титлата гросмайстор.

Първият професионален треньор на Самвел станал майсторът от световна класа Андраник Матикозян, който тренира Севян и до днес.

Когато се раждало дете в гръцка къща, домът се украсявал. По това какво украшение било сложено на вратата, можело да се разбере, каква рожба се е родила.

Имало само две възможности: маслинови клонки и вълнена прежда.

Защо са  били избрани точно тези предмети?

С маслинови клонки са кичели вратата, когато се е раждало момче, защото мъжете цял живот са работили, воювали и участвали в съревнование.

Нали победителите в Древна Гърция са били награждавани с венец от маслинови клонки.

Вълнената нишка се появявала над вратата в дом, където се раждало момиче, защото жените през целия си живот са ангажирани с домакинска работа.

Щерьо Присадашки вече десета година участваше в международния триатлон „Железният човек“.

На него се събират хора от цял свят. На това състезание трябва да преминат 200 километра. За 17 часа е необходимо да преплуват 3,86 км, да изминат с велосипед 180,25 км и да пробягат 42,2 км.

Въпреки голямата конкуренция състезанието не е само за професионални спортисти. В него може да участва всеки, който има смелост и воля да се подготви и да се яви.

Това състезание е съревнование, в което се проявява упорство, дисциплинираност и несломимост. Упоритостта и постоянството често са насърчавани чрез постъпките на Исус описани в Библията.

Неговото служение и жертвата Му на кръста са пример за съчетаване на милост и твърдост.

Христос знаеше какво го очаква, възседнал осле, пътувайки към Ерусалим. Той виждаше приветстващата Го тълпа, която не разбираше същността на идването Му, но в сърцето Му имаше болка, че тези заслепени хора, неосвободени от греха, погиваха в този свят.

Когато се изправим пред непреодолими препятствия на пръв поглед,нека насочим погледа си към Христос. Той знаеше какво е да поемеш по труден път, без да се предадеш.

Бог ще ни даде сили да издържим до край.

Примерът на Исус ще ни помогне да устоим на изпитанията, които ни предстоят. Само чрез Него ще имам смелост да се изправя срещу предизвикателствата.