Архив за етикет: Нептун

Децата

indexДецата се бяха сбрали на куп и с интерес очакваха какво ще им разкаже Живко. Много от тях не бяха ходили много далече от селото си, за това жадуваха да чуят нещо ново и чудновато.

– Бате Живко, нали щеше да ни разкажеш за Меркурий, – обади се русо главата Гацка.

– А, да, ….забравих, …..Меркурий или както гърците са го наричали Хермес, изпълнявал поръчките на боговете. Летял с крилатите си сандали, насам натам, но всъщност бил много хитър. Лошото било, че обичал да покрадва.

– Като наш Даньо, – намеси се Калин.

– Тихо, – изшъткаха му другите деца.

– Той откраднал скиптъра на баща си Зевс, – продължи разказа си Живко.

– Какво е това скиптър? – попита малкият Кольо.

– Тояга като на дядо Нешо, – намеси се Ради.

– Тояга, но специално изработена, – уточни Живко, – украсена със скъпоценни камъни и злато, тя е символ на власт. Та тоя вироглав бог откраднал тризъбеца на Нептун, лъка и златните стрели на Аполон, меча на Марс……

– Бате Живко, той да не е бил бог на циганите? Те също обичат да крадат, – обади се тънкото гласче на Донка.

– Не е на циганите, Донке, – засмя се Живко, – а на търговците, те крадат много повече.

– Е, само те да са, – въздъхна и добави Добри като някой възрастен човек. – Я погледни всички по-нагоре във властта, ами адвокатите, дори и най-дребните чиновници, чакат все някой да им даде пари, за да му свършат работа.

В това време от двора на леля Гена се чу грубият ѝ глас:

– Петрано, усмири отрочето си. Така е ревнало, сякаш го колят, ….. спиране няма, чак ушите ми приглуши.

– Ти деца не си ли гледала ма, – скастри я Петрана, – ако не реват кой ще им обърне внимание. Пък ако искаш тишина иди в гората.

– Пак се почна, – плесна с ръце Кольо.

– Нека да не вървим по акъла на свадливите си майки, – умиротворяващо каза Живко. – Те могат да се карат и чумосват, но да не правим като тях.

Децата наведоха глави. Всеки ден те бяха неволни свидетели не на една свада. Помълчаха натъжени, а после се разотидоха.

Откриването на Нептун и досега повдига доста въпроси

s46759753Първият човек видял Нептун  е бил Галилей. Но той го е отбелязал като звезда в своите записки, а не като планета, на него не му се приписва откритието.

Тази заслуга е призната на френския математик Юрбен Льоверие и английски математик Джон Коуч Адамс, които предсказали, че новата планета, някоя си планета Х, ще бъде забелязана в определена област на небето.

Когато астрономът Йохан Готфрид Гал наистина намерил планетата през 1846 г., математиката записала откритието на своя сметка.

Дълго след това се водели борби, за изясняването на това, кой пръв е направил необичайното откритие. Досега този спор не е решен.

Астрономите решили по равно да поделят заслугите между първооткривателите Льоверие и Адамс.

От къде е дошло това, че жената носи нещастие на кораба

В какво ли не обвиняват жените.
Всички урагани урагани и тайфуни се кръщават с женски имена. Кой може, освен една жена, от малка вълна да сътвори ураган или тайфун?
Всичко започнало много отдавна. Още, когато мореплавателите се покланяли на Нептун и Посейдон. Моряците смятали, че силни и грозни богове няма. И се оказало, че имало кои да завърти и обърка боговете, както си иска. И най-ужасното било, че това били обикновенни богини. Те само с едно движение на китката можели да разгорещят Нептун и Посейдон.
И защо? Просто защото им е скучно и по този начин се развличат.
Имало е периоди в христианската църква, когато са смятали жената е вместилище на злото. А как можеш да се отправиш на такъв дълъг път с подобен бяс облечен в пола. На жените не се разрешавало да се качват на кораба, след като свещеника го е благословил и поръсил със светена вода. Жената се е възприемала като съблазнителка, вечно усмихваща се и показваща своите прелести.
Има и друга версия относно поставения въпрос.
Смятало се е, че в кораба живее душа и то женска. Моряците давали клетва да защитават кораба, да го пазят и да се грижат за него. А ако на кораба се появи друга жена, то душата на кораба започва да ревнува и се ядосва. А всеки от вас знае как се гневи една жена?
Общо казано, за моряците е било закон, да бъдат по-далеч от греха, а който не съумявал да се опази, по-добре да остане на брега. Всяко пристанище позволява на „морските вълци“ да се отпуснат от напрежението в морето и да се почувстват по-свободни.