Традиция за отбелязване на този ден идва от Финландия. Легенда разказва, че през Средновековието седем християни скрити в една пещера, избягвайки гнева на римския император, проспали 200 години.
Според местните, същата съдба ще сполети всеки, който спи до късно през деня, повече от обичайното. Независимо от печалното събитие днес се организира празник с оригинални мероприятия.
Легендата е осъвременена в разказ за хора, които заспали и когато се събудили разбрали, че света около тях се е променил.
През 1652 година отец Хомине дал началото на този празник в памет на 7 -те заспали християни. Веселият карнавал посветен на сънливците е въведен много по-късно.
Този празник в Европа се празнува в различно време, а във Финландия на 27 юли.
Туристите почиващи във финладските курорти смятат, че древният обичай е отлична възможност да се забавляват.
Първи жителите на град Нантали са започнали да организират този празник.
По традиция героят на денят става най-ленивият и обичащ да си поспива до късно жител. За да го заредят с бодрост, жителите на града го хвърлят във водата на пристанището.
Сънливеца избират отрано, но името му не се знае до последния момент.
Рано сутрин, в 7 часа, покриват сънливеца с одеяло, за да скрият лицето му. Отвеждат го на пристана и едва тогава публиката вижда кой е избраният. След церемонията на хвърлянето във водата, празникът се премества на централния площад, където продължава до вечерта.
Любопитно е, че между избраните сънливци има и жени.
Posts Tagged ‘легенда’
Ден на сънливеца
понеделник, юли 26th, 2010Резервата на водопад Корбу
неделя, юли 11th, 2010
В Република Алтай много добре се развива туризма, особено в резервата на водопада Корбу. През летния сезон тук идват около 30 хиляди туристи.
За удобство на любителите на туризма е открит туристически център. Конструкцията му не нарушава природният ландшафт. Той представлява дървена сграда разкриваща традиционния стил на Алтай. От вън погледната прилича на юрта. Стената й, която е обърната към 20 метровия водопад, представлява голям прозорец. Част от покрива й също е изработен от стъкло.
Туристическият център е разположен в пресечната точка на туристическите маршрути. В него се предлагат цветни фотографии за историята на резервата. В центъра има хора, които могат да ви разкажат древната легенда за езерото и водопада. Не малка атракция е възможността да чуеш гласовете на местните птици и животни. В самата сграда е отделено място, където можеш да пийнеш билков чай и да опиташ различните балсами. Тук можеш да си купиш сувенири за спомен, да получиш информация за местната флора и фауна и не на последно място - да прегледаш местната преса.
Самият водопад Корбу се намира на река Велики Корби, която се влива в Телецкото езеро. Той е обявен за природна забележителност през 1978г. Водопада можеш да се достигне само с лодка, придвижвайки се по езерото.
Екскурзията до до този резерват е много популярна.
Дяволската крепост
четвъртък, април 29th, 2010
Дяволската крепост е разположена на североизток в щата Уайоминг САЩ. Висока е 386 метра. Предполага се, че е резултат от вулканична дейност. Необичайната форма на склоновете й се дължи на ерозията на окръжаващите я меки скали. Съществуват и други версии за произхода й.
Една индианска легенда разказва за седем момичета, които играейки си в гората, били нападнати от гигантска мечка. Децата се опитали да избягат и в отчаянието си се покатерили на един висок камък. Започнали да се молят за спасение. Тогава камъкът започнал да расте, издигайки момичетата високо, далеч от разярения звяр. В яростта си той се опитвал да се покатери по скалата, но това не му се отдало и по скалата останали само следите от неговите нокти. Скалата продължила да расте, докато момичетата стигнали до небето и се превърнали в звезди.
Според друга индианска легенда, скалата била създадена от зли сили, които на нейния връх извиквали гръм и мълния. Индианците наричали тази скала, кулата на лошия бог.Те избягвали да се заселват край нея и я обхождали отдалече. Може би това е причината изследователят Ричард Додге да я нарече през 1875 г. Дяволската крепост.
Различните индианските племена имали не еднаква представа за тази скала. Едни я смятали за дяволска и тя била табу за племената им. Други почитали мястото като свещено и там правели ритуалите си.
През 20 век мистичните теории са сменени от научно – фантастични. Според Дейв Тауър тази скала е площадка за приземяване на НЛО. Неговото твърдение се облягало на това, че около това място са засичани непознати летящи обекти. Тази версия била толкова популярна, че била заложена във филм на Спилбърг.
Дълго време дяволската скала била непристъпна. В края на 19 век местен жител се добрал до върха й. Подвига бил повторен от катерача Джек Дюранс през 1938 г. Третият покорител на дяволската скала станал парашутиста Джордж Хопкинс. Той скочил с парашут от самолет на това място. Приземяването било удачно, но да излезе от там се оказало много трудно. Въжетата, които му пускали падали или се удряли в камъните и се късали.
Използването на въртолет или дирижабъл било неудачно поради лошото време. Парашутистът станал пленник на скалата. Много скоро самолети започнали да спускат храна и оборудване на Джордж, но голяма част от тях отивала в пропастта.
Независимо от обилното снабдяване с продукти, под дъжда и пронизващия вятър пленникът губел сили. За нещастие напречната гладка стена била населена от плъхове, които всяка нощ ставали все по-нагли.
Опитният алпинист Еонест Филда опитал да помогне на парашутиста, но след 3 часа изкачване бил принуден да се върне. Самият той признава, че тази дяволска стена не била по зъбите му. Странно професионалист покорил 8000 метра, сега не може да изкачи 386.
По- късно бил извикан Джек Дюранс. Алпинисти под негово ръководство се добрали до върха и на алпинистка люлка спуснали долу останалия без сили парашутист. Хопкинс бил пленник на тази загадъчна скала около седмица.
През 1906 г. президентът Рузвелт обявил местността около скалата за национален парк, а нея за национален монумент. Всяка година това място се посещава от хиляди туристи. От тях около хиляда, и то само алпинисти, са стигали до върха.
