Хубаво е да си преуспяващ, особено в шоу бизнеса.
Юри Василев водеше не едно телевизионно предаване и можеше да се каже, че имаше успех сред зрителите.
Харесваха го заради артистичността и ерудицията му. Всички смятаха, че какъвто и въпрос да му зададеш, той е компетентен да му отговори.
Юри минаваше за скромен човек, но не бе безразличен към похвалите.
Веднъж Василев посети един малък манастир, закътан в диплите на планината.
Сред природата и на чист въздух, човек се отпуска и забравя за всякакви изяви или предстоящи срещи.
Игуменката на манастира бе възрастна жена с проницателни тъмни очи. Тя видя новодошлия и внимателно се вгледа в него.
Юри смело се приближи към нея и я попита:
– Нещо смущава ли ви?
„Навярно се мъчи да си спомни къде е виждала лицето ми, – помисли си Василев. – Може би трябва да ѝ подскажа заглавие от някое мое предаване. Сигурно ще ахне ….“
Но тя напрегнато съсредоточена продължи да го проучва.
Изведнъж игуменката наруши мълчанието си и каза с болка:
– Да, смущава ме вашата гордост
Юри остана изненадан и се стъписа.
„Добре ме е разгледала тази игуменката, – въздъхна в себе си Василев. – Тя е видяла не само моето „популярно лице“, но е проникнала дълбоко в мен, откривайки нещо, за което другите край мен са били слепи – моята гордост“.
