Вечерта бавно настъпи и слънцето потъна зад облаците, като остави само светла диря след себе си. Стела обичаше тези мигове.

В ръце държеше книга, в която се разказваше за хората влюбени в познанието. Както за тях, така и за нея да учиш, означаваше да живееш.

Когато беше малка, си мислеше, че е сиво безинтересно създание. Картината, в която виждаше себе си, бе нарекла: “ Момичето с вечно вдигнатата ръка в клас“.

Научи се да чете още много малка и не спря. Все учеше нещо, пресмяташе, проучваше ….

Сега тя бе дребна набита жена, облечена предимно спортно. Годините не ѝ личаха.

Със сегашните си работодатели се срещна съвсем случайно. Говориха за много неща и разбраха, че Стела има богати познания и търсачески дух. Тогава ѝ предложиха:

– Трябва ни човек, който да ни помага в проучванията.

– Какви проучвания? – попита Стела.

– Всякави. История, археология, езици, океанография, метеоролигия, компютър, биология, медицина, физика, разгадаване на пъзели …….искаме човек, който щом чуе въпроса, да направи всичко възможно, за да даде отговор.

– Изучавала съм повечето от тези дисциплини, – каза Стела, – а някои от тях дори съм преподавала. Бях известно време библиотекар и направих добри каталози на някои източници, познавам мнозина експерти. Това би било чудесна работа за мен.

– Но ти дори не попита за заплатата!?

– Но и вие не знаете какво мога, – засмя се Стела. – За това ви предлагам първо да ми плащате минимална работна заплата, а след като поработя при вас  и разберете на какво съм способна, сами ще определите колко да ми давате.

Сега Стела не съжаляваше за взетото решение. Работеше това, което обичаше, а ѝ плащаха щедро за труда.

Един човек дълго време страдал от тежко заболяване. Никой не можел да му помогне. Но веднъж в селото, където живеел, дошъл прочут доктор.
Той дал на стадащия 4 хапчете, две по две еднакви. За да се излекува таблетките трябвало да се вземат сутрин и вечер, по една от всеки вид. Докторът му обещал, че ако спазва инструкциите му, обезателно ще оздравее, но го предупредил, че ако изпие две еднакви хапчета в един и същи ден ще умре.
След тези думи лекарят отишъл в неизвестна посока.
Но се появил проблем, хапчетата изглеждали външно абсолютно еднакви. Как да се излекува човекът, без да сбърка и да умре.
Време е да помислите, как най-безопасно човекът да изпие и 4-те таблетки, без да ги обърка. Е, можете да погледнете направо отговора, но няма да е честно.
Отговор:
Хапчетата се разделят наполовина, а парчетата се разделят в две различни купчинки. Сутрин се пие една половинка от едната купчинка, а вечерта половинката от втората. Дори и да са две еднакви, като цяло те съставляват са едно хапче. Така човекът не може да изпие две еднакви хапчета на ден, но ще изпие и 4-те, независимо, че това ще му отнеме по-дълго време.

Един езичник писал на един мисионер: „Ти не си толкова добър, колкото е твоята Книга. Ако беше толкова добър, колкото е вашата Библия, то цяла Индия щеше да приеме Христос“.
Това е много тежък укор. Животът на мисионера не съответствал на това, което говорел.
Този укор е и за нас. Нашият живот в противоречие ли е с волята на Бога?
Когато хората слушат за учението на Христос, те са привлечени от светлината. Не без основание, те очакват да видят тази светлина в живота на тези, от които слушат за Него. Но както често се случва те претърпяват горчиво разочарование.
Светът се е изморил да слуша мъртви учения. Хората не искат да знаят за Спасителят, за Когото само се говори, но искат да знаят за Исус Христос, силата на Когото се проявява в живота на говорящия за Него проповедник.
Един слуга на Бога разказал за следния случай от мисионерската си дейност.
Невярващо момиче за първи път дошло на богослужение. Чуло от Евангелието на Йоан свидетелството за Исус Христос и за Неговото отношение към хората. Тогава то възкликнало:
– Аз познавам този човек.
– От къде го познаваш? – попитали я другите
– Този странен човек, – казало то, – е мисионер, който е дошъл да ни посети.
Това е чудно свидетелство за живота на човека.
Когато момичето чуло описанието на Господа, то помислило, че Христос е мисионера, когото тя е знаела.
В живота на Божия служител се проявява силата на Христос и той се оприличава на Него.
Нека да помолим Господа, да ни направи способни не само да свидетелстваме за Него с думи, но и с целия си живот!

Разбраха се заедно да изкарат празника. Николета пожела да поканят майка ѝ и родителите на Тодор. Той смяташе, че възрасните хора не умеят да се веселят на празник и ще бъде много скучно, но се съгласи.

Николета бе очарователна, мила и съобразителна. Купи подаръци за всички. Украси стаята с цветя. Помогна на майката на Тодор в готвенето и подреждането на масата. Шегуваше се с баща му.

Николета обръщаше специално внимание към майка си. Беше нежна и внимателна към нея. Наскоро двете бяха загубили много скъп човек и за двете – баща и съпруг.

Когато Николета остана насаме с Тодор, тя каза:

– Благодаря ти за всичко, което направи за мен и майка ми. Не говоря само за днес, а за всеки ден, откакто почина татко. Нямаше да издържа без теб, едва ли щях да преодолея болката и мъката, майка също.

– Няма защо, да ми благодариш, – каза смутено Тодор. – Ти знаеш колко много те обичам, а майка ти винаги съм уважавал. Тя е прекрасна жена. Възхищавам се на твърдостта ѝ в такъв труден момент.

Бяха се запознали преди три години, но смъртта на бащата на Николета, ги сближи още повече.

Сега Николета знаеше, че може винаги да разчита на Тодор и той никога няма да я предаде.

Една ревностна и богобоязлива християнка пътувала с кораб. И както обикновенно тя раздавала на пътниците Библии и духовни книги. На кораба бил и един католически свещеник. Когато жената му предложили книги, той вежливо отказал:
– Благодаря ви, но аз си имам своя религия.
– А аз имам Исус Христос, – казала жената и се отдалечила.
След две години тази жена отново срещнала същия свещеник. Той я познал и ѝ казал:
– Не можах да забравя думите ви. Те поразиха сърцето ми. Чрез Божията благодат сега мога да кажа: „Аз имам Господа Исус Христос!“
И наистина, той имал мир с Бога, който преди не можел да достигне, чрез равнодушно изпълнение на заповедите на своята религия.
Какво има всеки от нас религия, догма, доктрина, известни знание за Бога или Исус Христос?
Като хора, ние се нуждаем Исус Христос в нашето ежедневие. В Исус Христос християнина поличава отговор на всички житейски въпроси. Лесно можем да минем без човешките учения и знания, но не бихме могли без Исус Христос.
Исус Христос дойде да се установят нови взаимоотношения между човека и Бога. В Него имаме цялото богатство, което Бог има. Божият Син стана Човешкия Син, за да станат човешките синове Божии.