Кучето е символ на верност. Това е едно огромно любящо сърце, което искрено отдава любовта си, без да иска нищо в замяна.
Дори и да не храните кучето си, то пак ще ви обича. То е готово да чака, служи и върви след вас навсякъде.
Както хората, така и кучетата имат различни характери. Поведението на кучето зависи от възпитанието му и от това, на какво го е научил неговият стопанин.
Основната характерна черта на нашите четириноги приятели е безграничната им преданост към човека. Това качество е добре да се научи от много хора.
Любовта на кучетата е като чистата и безкористна любов на самия човек. Това е, когато се влюбваме доверчиво, без да се обръщаме назад, отдавайки се напълно на другия.
Когато виждам изоставени кучета, аз ги възприемам като измамени в любовта, излъгани и предадени. В очите на изоставените животни се чете болката от предателството спрямо тях. Те не са вече толкова доверчиви, помирисват всичко много внимателно и предпазливо. Такива животни се боят и не се доверват на никого.
Същите чувства изпитва и човек, когато го предадат или изоставят. Много трудно се възтановява доверието. Не е лесно да стоплиш студено и недоверчиво сърце. Но всичко е възможно с помощта на искрена любов и малко топлина.
Марк Твен е казал: „Ако вземете едно гладно куче и му устроите луксозен живот и то никога няма да ви ухапе. Това е главната разлика между кучето и човека“.
Това е и втората характеристика, която ние хората трябва да научим от кучетата, умението да бъдем благодарни.
Кучето винаги помни доброто и в замяна на човешката грижа, щедро отдава своята любов, верност и ласка.

Terra Motors предлага усъвършенствувано „зелено“ решение на проблема за транспорта в индийските градове. Електрорикшата е екологичен транспорт, който ще запази автентичността на азиатските градове.
Рикшата е неразделна част и запазена туристическа марка за много азиатски страни. Въпреки това, през последните години, все повече започват да се появяват бензинови версии на тези триколесни превозни средства, които създават смог и замърсяват  околната среда.
Японската компания Terra Motors е разработила иновативен модел електрорикша, която ще спомогне да се запази околната среда и да се спести от разходите за гориво. Тази кола може да бъде от голяма полза за стотици милиони хора в пренаселени и замърсени градове.
Според статистиката, в Индия рикшите осигуряват около 20% от всички пътувания. В допълнение към екологичните проблеми, този вид транспорт води до непрекъснато увеличаване броя на убитите в движението по пътищата. Ето защо на Индия е толкова необходим по-безопасен и екологично чист градски транспорт.
Електрорикшата R6 от Terra Motors е предназначена за индийския пазар и може да бъде първата лястовичка за развитието на устойчив градски транспорт.
Според компанията, на рикшата могат да се превозят шест души на разстояние от 100 километра с пълно зареждане на батерията. Максималната скорост на автомобила е 30 км / час, а това е напълно достатъчно, за претъпканите индийски градове.
Оловните акумулаторни батерии могат да се зареждат 80 % само за два часа, а пълното зареждане отнема седем часа. Като се има предвид тесните пътища на Делхи, японците правят възможно  завиването само на 3.2 m. В комплекта са прибавени чехли за дъжд, които могат да се обуят при неблагоприятни климатични условия.
Заслужава да се отбележи, че темата за създаването на модерни рикши не за първи път се разглежда от дизайнери и инженери. По-рано е създадена уникалната рикша Eclipse, създадени въз основа триколесен велосипед.

„Всеки, който някога е направил нещо добро за вас, ще бъде готови да го направим отново“ – Бенжамин Франклин.
Говори се, че Бенджамин Франклин решил по някакъв начин да спечели благоволението на един човек, на който бил несимпатичен.
Той се обърнал към него с молба да му даде временно една рядка книга. Когато я получил любезно благодарил.
В резултата на това, този човек, който по-рано избягвал да говори с Франклин, станал един от най-добрите му приятели.
Учените решили да проверят тази теория и забелязали, че хората са по-благосклонни към тези, на който са направили някаква услуга.

Повечето хора са свикнали със зоологически градини, в които има малки клетки, в който гният обидени от живота животни. Точно обратното на този стереотип във Валенсия е основан Биопарк. Изобретателните испанци на малка площ от 25 дка са успели да пресъздадат истинска африканска зона.
В един от най-оригиналните зоопаркове Лухан в Буенос Айрес посетителите могат, ако желаят, да влязат в клетката на хищника и да го хранят, като му подават храната с ръце.
В Биопарка във Валенсия приближаването към животните не се препоръчва, но можете да ги наблюдавате в реално време.
Обитателите на парка живеят в естествена среда, а посетителите са отделени от тях не с решетки, а реки, скали и живописни водопади.
За разходка в такъв парк трябва да имаш железни нерви. Между хората и животните има незначителни бариери, които животните могат да прекрачат без никакво усилие.
Повечето посетители признават, че изпитват страх, имат огромен прилив на адреналин, тък като това е среща направо с дивата природа.
В Биопарка, както и в джунглата, могат да живеят различни животни едно до друго. Например в една от зоните живеят горили, ему и зебри. Някои от тях, особено по-любопитните, приближават до хората. Истинските любимци на публиката са лемурите.

Този човек имаше само един бъбрек, а в медицинският му картон не беше отбелязана бъбречна операция. Докато умиваха какво да правят телефона извъня:

– Казвам се Ралица Петрова и работя като хирург в санаториум високо в планината. Бих искала да поговорим за Сашо и това, което ви е изненадало.

Тихомиров се уговори с жената, как да стигне до санаториума и тръгна.

Когато пристигна дърветата бяха изгубили сенките си и тъмнината напредваше с бавна крачка.  На вратата го срещна слаба, средна на ръст жена, с прошарени коси и усмихнато лице.

– Преди три години Сашо дойде тук. Беше извървял пеша целият път до тук. Изглеждал уморен и сестрите решили, че е за спешното, но той им казал:

„Аз се чувствам добре и съм напълно здрав. Мога ли да поговоря с някой лекар от отделението за трансплантация?“

Поискал да даде единия си бъбрек.

Попитали го: „На кого искате да го дадете? На болно дете, роднина или приятел?“

Той казал, че няма значение, искал да даде бъбрека си на някой, който имал нужда от такъв.

Тогава ме извикаха от отделението. Пред мен стоеше клошар на средна възраст, с започваща да побелява коса. Така се запознах със Сашо.

– Вие приехте ли „спонтания“ му дар? – попита Тихомиров.

– Отпратихме го веднага, – каза Ралица. – Казах му, че не можем да направим това.

– После е идвал пак? – бързо се досети Тихомиров.

– Да, идва още два пъти. На третия път ме попита: „Какво означава думата филантропия?“

– А, ….любов към ближния, – смотолеви набързо Тихомиров.

– Тогава тои ми каза: „Защо само на богатите е позволено да обичат ближния си? И аз искам да съм филантроп“. Беше решил по този начин да помага на хората. Убедих се, че говори искрено. Направихме му изследвания и всичко беше наред.

– А той как се държеше, не забелязахте ли нещо нередно в държанието му? – попита Тихомиров.

– Направихме му и психологически тестове, – каза Ралица. – Беше напълно нормален и способен сам да вземе такова решение. Но постави едно условие.

– Условие? – Тихомиров погледна косо жената.

– Трябваше да му се закълна, че това ще остане тайна и на никого няма да кажа. Не искаше пациентът да се чувства задължен към него. „Никаква слава“, така ми каза.

– На кого присадихте бъбрека? – попита Тихомиров.

– На една жена и всичко мина много добре.

– А, той разбра ли? По-късно видяхте ли го?

– Потърсихме го за да му благодарим, това беше един прекрасен жест от негова страна, но той си беше тръгнал без да се обади на никого.

Това беше направо невероятно, за напълно непознат човек да жертваш бъбрека си. И все пак някой го беше направил, безплатно.