Мръсния въздух в затворени помещения е една от причините за болестите при хора. Нашите тухлени и бетонни къщи постоянно отделя токсични химикали, например формалдехид. Въздухът също трови бактерии, плесени, прах и въглероден двуокис, образуван в близост до работеща плоча.
За щастие, имаме стайни растения, които решават някои от проблемите, свързани с лошата вентилация на закрито.
Такава е стайната хризантема.
Това растение е един от любимците на NASA. Именно тези цветове се използват за пречистване на въздуха в офисите на космическата агенция. Те ефективно абсорбира амоняк, бензен и формалдехид от въздуха в стаята. В допълнение, това цвете не е много скъпо, което го прави идеално за цветни лехи в двора на частна къща.
Растение с подобни функции е хлорофитумът.
То е обикновенно и невзискателно растение, което не се нуждае от специални грижи. Широко е разпространено, така че можете да си вземете няколко стръка от съседите.
Освен това хлорофитумът ефективно поглъща всички химикали, които пръскате, когато почиствате апартамента си.

Сара беше обвила коленете си и безмълно се взираше в падащия мрак.  Петър седеше срещу нея и я съзерцаваше. За него тя бе най-хубавото момиче, които бе срещал през живота си. Дълги тъмни кичури коса покриваха част от ръцете ѝ, а очите ѝ блестяха като синевата на небето.

– Баща ми бе запечатал, някаква отвратителна екзекуция над месно африканско семейство с фотоапарата си, – наруши тишината Сара, – но това му струваше живота. Аз бях само да 13 години, на десетки хиляди километри от него.

– Навярно, си била разбита, – съчувствено каза Петър, – дошло ти е прекалено много.

– Баща ми беше станал легенда за това, което бе направил, – прошепна Сара.

– Нима славата може да бъде утеха за едно самотно дете? – въздъхна Петър.

– Не виждах баща си често, докато бях малка, – каза Сара, – но исках да го опозная. Нищо друго не ми оставаше, освен да тръгна по неговите стъпки. И така взех старият му апарат и започнах да правя снимки. Като резултат на това, ти видя, днес получих награда.

– Заслужаваш я напълно, – изрази подкрепата си Петър, – твоите снимки бяка най-актуални. Видя ли колко много хора се трупаха да ги разглеждат?

– Знаеш ли, – глъсът и звучеше тжно, – бих искала да е жив, да ме прегърне и да каже: „Браво! Добре си се справила!“ Спомням си, когато се връщаше в къщи, прегръщаше ме с големите си ръце. Тогава имах чувството, че ме закриля от целия свят.

– И моят баща ми липсва, той почина от рак на белите дробове, когато бях на 14 години, – наведе глава Петър.

– Остана ми само маслиненото дърво, което той посади, когато бях на 8 години, – продължи Сара.

– Странен подарък за рожден ден, – погледна я Петър.

– И аз тогава така си мислех, но след като си отиде, опойващият аромат, нахлуваше нощем през отворения прозорец. За мен беше нещо като духът му, който бдеше над мен.

– Ще ми покажеш ли това дърво? – попита Петър.

– Преместих се и много отдавна вече не спя под онзи прозорец, – махна с ръка Сара.

Петър мечтаеше да има семейство и деца. Като слушаше Сара си обещаваше, че той ще прекарва по-дълго време с децата си и те няма да страдат поради неговите отсъствия.

Семената на сминдуха са използвани като подправка и лечебно средство още в миналото от египтяни, гърци и римляни.

Заради антисептичното му действие сминдуха се употребява за третиране на рани и абцеси, ревматизъм, подагра, екзема, а вътрешно се приема за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт.

Китайски лечители го предлагат на мъже с репродуктивни проблеми.

Свежите листа и клонки на сминдуха са богати с етерични масла, витамини – витамин С и други ценни вещества.

Чубрицата и сминдухът в шарената сол имат способността да пробуждат сетивата. Със своето силно ухание в миналото сминдухът се е използвал за свестяване на хора, изпаднали в безсъзнание.

Сминдухът стумулира обмяната на веществата, снижава нивото на кръвната захар. Освен това подобрява апетитът и възстановява силите на организма.

Сминдухът е популярна подправка, която у нас вирее почти навсякъде, но най-често се среща в Североизточна България.

Освен като неделима  съставка на шарената сол, сминдухът се използва при приготвяне на суджуци, наденици, пъстърма и други деликатеси от месо и риба.

Свежите листа и клонки на сминдуха служат като добра подправка на ястия от месо. Сминдухът отлично се комбинира и с други подправки като чубрица, черен и червен пипер, магданоз, копър, джоджен.

Сминдухът притежава свойството да поема лесно миризми, за това трябва да се съхранява отделно.

Ако се запекат, семената на сминдуха, те придобиват характерен аромат на ядки.

Малки количества чимен, другото име на сминдуха се съдържа в почти всяко индийско къри. Ароматните семена с горчив вкус са основната съставка на сместа „панч форон“ от Бенгал. Чименът присъства и в грузинския микс от подправки, наречен „кмели-сунели“.

Двама почиващи на австралийския остров Ротнем туристи от Франция били глобени 4 хиляди долара за тормоз на квока.
24-годишният Тибо Валет и 18-годишният Жан Батрикян плашели животното с огън за собствено забавление. Те поднесли огъня на запалката към квока, но то успяло да се укрие.
Французите станали обект на съдебно преследване за жестоко отношение с представители от Червената книга, след като публикували видиоклип как плашели животното.
Първоначално Валет и Батрикян били застрашени от пет години затвор и глоба от 50 хиляди долара. Въпреки това австралийският съд взел под внимание, че късоопашатото кенгуру не е пострадало и дали по-лека присъда. По време на процеса двамата французи твърдели, че изобщо не са искали да подпалят животното, а просто само да го сплашат.
Живеещите в Австралия представители от семейството на кенгуруто са станали популярни в мрежата преди 2015 г., благодарение на необичайните си мимики на лицето. Те умеят да се „усмихват“.
Мого от пътешестващите по тези места снимат животинчетата и ги пускат по Интернет. Този вид кенгуру са дружелюбни и не се боят от хората, но са беззащитни пред хищниците, за това са от видовете, застрашени от изчезване.

Разходиха се покрай оградата на малка нива, а след това седнаха на два камъка, които като че ли нарочно бяха сложени там за почивка. Младият бе висок, с широки рамене, здрави ръце, буйна черна коса и остри черни очи. С него бе слаб, с побелели коси, старец. Той бе видял много и помнеше още времето, когато със семействата си шепа хора дойдоха и се заселиха по тези места.

– Жени и деца, вървяха в колона през селото, – върна се в спомените си назад старецът, – лицата им бяха уморени и измъчени. В ръцете си носеха малки торби с пръст и тор. Притискаха ги към гърдите си, сякаш бяха драгоценно богатство.

– От къде са ги взели? – размърда се маладежът неспокойно на мястото си. – За какво са им били?

– Бяха ги събирали в далечни долини, давайки за тях овце, монети и кожи. Смятаха да посипят твърдите скали на това място със скъпоценната пръст, та земята да роди зърно и народът да има какво да яде.

– И сега е скалисто това място, – засмя се младежът, – а нивите висят над безната.

– Тогава хората се връзваха на верига и се спускаха към малката площ, – ръцете на старецът потрепераха при спомена. – Внимателно с ръце ръсеха пръстта върху скалната почва.

– Но нали един по-силен вятър би отвял всичко това? – младият човек учудено погледна старецът.

– Над бъдещите ниви, – кротко продължи старецът, – бе изградена груба ограда, която да ги пази от вятър и лавини. Така се раждаха нивите сред тези обрулени, озъбени скали.

– Навярно не са били много големи, – каза младежът.

– Три крачки широка и четири крачки бе почти всяка новообразувана нива, – протегна ръка старецът напред, сочейки малките участъци земя. –  Това бе най-ценото богатство на нашият народ.

Старецът погледна към мъжете надвесили се над малките ниви и каза:

– Призори мъжете излизаха на нивичките си. Селянинът дълго се моли преди да започне работа на придобитата земя.

– А когато духнеше вятър, оградите успяваха ли да запазят натрупаната по скалите пръст? – попита младежът.

– Задухаше ли силен вятър, жените донасяха одеяла и ги разстила върху скъпоценната пръст. Галеха семенцата с малките си длани и с мънички коси скъпернически отрязваха поникналите стръкове.

– И от това сте правели хляб? – изненада се младият човек.

– Мелехме зърната, а жените месеха и печаха плоски продълговати хлябове.

– А защо слагате паричка в първият хляб? – попита младежът, който бе видял как този, който печеше хляба, бе пъхнал монета, не в кой да е хляб, а точно в първия.

– Това беше за всеобща благодарност за чудото.

Старецът бе разказал историята на народа си на този младеж, който бе дошъл и бе решил да се засели по тези места.