Сутринта йеромонах Филип вървеше, както обикновено към храма. Той пристигаше първи там.

Изведнъж забеляза закачен лист хартия на вратата. А там с разкривен почерк беше написано:

„Готви се, отче, дойде последният ден!“

Посланието не го зарадва, но не го и уплаши. Филип си помисли: „Обичайно за такава работа перчене и нищо повече“.

Те се появиха в началото на службата. Бяха около петнадесет човека.

Хората започнаха да си шепнат. Всички застанаха така, че ако нападнеха свещеника, да бъдат близо до амвона.

Литургията си вървеше. Прочете се от Евангелието и Филип излезе да проповядва:

– Един човек направи сватбено тържество за сина си и мнозина бяха поканени, но между тях имаше човек, който нямаше сватбарска дреха. Стопанинът мина между гостите и забеляза този човек …
В този момент в църквата влезе главатаря на бандата. Край него крачеха двама млади и яки мъже. Те изгледаха Филип застрашително. Всичко в свещеника изстина, коленете му започнаха да треперят.

Но след това Филип си помисли: „Защо се страхуваш от него? Ти си поставен тук за свещеник, литургия да отслужиш. А той кой е?

И Филип продължи да проповядва, дори по-емоционално от обикновено.

Стигайки до мястото за човека без сватбарска дреха, той се обърна към главатаря на бандата, като го посочи с пръст и каза високо:

– Този кой е? И защо е дошъл? – огледа се към олтара и „заповяда“ на невидимите си слуги: – Вземете го и го изхвърлете навън…. във външната тъмница.

Главатарят всичко друго очакваше, но не и такъв отпор, да го нахокат публично. Той се сниши и без да каже дума, на бегом се изнесе от вратата навън, но бандата му остана до края на службата. Мъжете не показваха никаква агресивност. Те слушаха с наведени глави.

Проповедта ли ги бе смутила или им подейства решимостта на хората в църквата, но на другия ден нямаше и следа от тях.

Веднъж врабец попитал синигер:

– Защо хората толкова се суетят? За къде са се забързали? За какво се тревожат?

Синигерът отговорил:

– Мисля, че те нямат в небето Баща, като нас, Който се грижи за нас с теб.

Исус посочи на учениците си безгрижните птици подчертавайки, колко са неестествени нашите грижи за бъдещето:

„Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?“

Ако той се грижи за малки птици и нежни цветове, тогава защо не можем да разчитаме на Него?

Той толкова ни обича, че изпрати Сина Си в света, да умре на кръста вместо нас. И всичко това направи за нашето спасение. Ето колко много ценни сме за Него.

Много малко хора знаят, че картината „Утро в боровата гора“ Шишкин не е рисувал съвсем сам, а заедно със своя приятел, известният художник на животни Константин Савитски.

Именно изпод неговата четка са се появили мечетата на картината. Подписите на картината са били два.

Тази картина е купена от известният колекционер на живопис Павел Третяков. Между Савитски и Третяков отношенията не били добри и за това колекционерът заявил:

– Аз купих картина от Шишкин, от Савитски нищо не съм вземал.

Третяков наредил вторият подпис да се изтрие. От тогава „Утро в боровата гора“ се представя като нарисувана само от Шишкин.

Някои наричат погрешно тази картина „Трите мечета“, въпреки, че на нея са изобразени четири.

Нашето общество като цяло е разбито поради това, че хората са се съсредоточили само върху себе си.

Караниците и суетата около нас ежедневно бие рекорди, един след друг.

Ако мислехме един за друг, в добрия смисъл на думата, всички войни и конфликти биха били сведени до минимум. Духовният живот би бил на няколко нива по-високо.

Но за съжаление, преследването на „красивия живот“ превръща хората в бездушно стадо, обсебени от себе си люде, изгубили благодатта и духовността си и най-важното шанса за спасение и унаследяване на вечен живот.

Токсинът на пептид, изолиран от отровата на перуанския паякът е в състояние да блокира каналите, отговорни за предаването на сигнали за болка от невроните.

Учените твърдят, че отровата на паяка, може да помогне за разработване на ефективно обезболяващо средство с минимални странични ефекти.

Милиони хора живеят с хронична и невропатична болка в значителна степен, защото сегашните лечения често предоставят само леко облекчаване на болката и имат сериозни странични ефекти.

За това учените от цял свят се стремят да разработват по добри аналгетици.

Австралийските учени в новата си работа пишат, че перуанските отровни паяци съдържа пептидния токсин Protx-II, който е в състояние да подтиска потока от болката.

Токсинът се свързва с рецептора на болката, разположен в мембраната на нервните клетки.

Според учените, невронната клетъчна мембрана привлича пептида към невроните и блокира усещането за болка.