Трифон изпухтя:

– Уморих се от младежки пастири, които преподават Притчата за талантите и след това ви молят да отидете да подредите някои столове. Ами ако имам друг духовен дар?

Моника се усмихна хитро:

– Моя дар е насърчение. Дори не е нужно да бъдете постоянно в църквата. Просто пиша на някого: „Надявам се, че сте забавлявали добре при подреждането на столове“. Това може да свърши чудесна работа.

Пламен предложи:

– Ако ви предложат да подреждате столове, завъртете глава и кажете: „Моя дар е друг, съжалявам.

– Погледни Дечо, – усмихна се Стефан, – той е много добър в подреждането.

– Е и какви големи заслуги е получил за това? – сбърчи нос Сашо.

– В крайна сметка ние не сме оценявани от това колко стола сме подредили, а какво е в сърцето ни, – уточни Моника.

– Ти по-добре си гледай насърчението, – с присвити очи я изгледа Станимир. – То ще бъде отбелязано на небето.

Един ден Нако дърводелеца чу необичаен шум в работилницата си.

– Кой ли е дошъл? – попита той. – А май са двама.

И той се заслуша внимателно в гълчавата.

– Ако не съм аз, кой ще снабдява майстора с дърва, – говореше наперено брадвата.

– Какво толкова правиш? – перчеше се чука. – Ако не съм аз, какви мебели щеше да направи Нако?

Двата инструмента усилено спореха, на кого са по-големи заслугите.

Дърводелецът ги послуша известно време. После се усмихна, взе друг инструмент още не ръждясал от самонадеяност и отиде да си върши работата.

А брадвата и чукът все още спорят. Те не забелязваха, че са започнали да ръждясали, а дръжките им са до такава степен изсъхнали, че не ги държаха.

По-страшното бе, че са изоставени и вече неизползваеми, но те не го осъзнаваха и продължаваха да спорят.

На градската кула имаше часовник. Кога бе поставен там никой не знаеше, дори не се помнеше името на този, който го бе направил.

Стрелката показваща часовете, ярко блестеше, особено, когато бе слънчево. Дали заради това или друго нещо, но тя смяташе себе си за много важна.

Отбелязваше „своите“ заслуги и непрекъснато се хвалеше, като пренебрегваше другите части на часовника.

– Не трябва ли да ми се отдава по-голяма почит? – питаше тя. – Служа на целия град. Дали работят или почиват все със мен се съобразяват.

Другите части на часовника слушаха това надменно самохвалство, но не му обръщаха внимание и продължаваха работата си.

А стрелката продължаваше още повече да се надува от гордост:

– Следят ме внимателно, когато отиват в съда или излизат от него. Поглеждат ме и камбаната звънва, призовава хората на молитва. С други думи аз им показвам необходимия час. Съобразяват се с мен кога да излизат и кога да се прибират по домовете си. Целият град е в краката ми.

Зъбните колела на часовника леко се усмихваха и продължаваха неспирното си движение.

– Всичко виждам и забелязвам, а вас кой ви знае? – пренебрежително отбеляза стрелката.

И така ден и нощ тя се не спираше с хвалбите си. Превъзнасяше се и се мислеше, че без нея не могат да направят нищо.

Един ден частите на часовника я скастриха:

– Почакай. Ако ние не те задвижвахме, ти нищо не би могла да направиш. Хвалиш се, но се изявяваш благодарение на нас.

Колко често човек се самоизтъква и величае чрез трудът на другите, без които той не би съществувал.

Ако не сте изпробвали дадена дейност, то не се присмивайте на другите и не ги съдете за това, че те не правят така, както вие смятате за правилно. Не се хвалете от рано, че нещо ще направите отлично, тъй като само в края работата ви краси.

Гърците определят думата „самохвалство“ като душевно качество на човека претендиращ, че притежава това, което в същност няма. Теофраст е изследвал характера на такъв човек, сноб, човек с големи претенции.

Такъв индивид се залавя за търговски сделки, които съществуват само в неговата глава. Претендира за връзки с влиятелни хора, които нямат въобще. Говори за подаръци, благотворителни и обществени заслуги, които никога не е извършвал и заслужавал.

За дома, в който живее, той говори постоянно, че е твърде малък за него и той трябва да си купи по-голям.

Самохвалството е лоша препоръка.

Похвалата мирише хубаво, ако се произнася от чужди уста, но от собствените тя лошо дъхне.

Самохвалството е несъвместимо със мъдростта.

„Нека те хвали друг, а не твоите уста, – Чужд, а не твоите устни“.

Божиите избрани трябва да бъдат пример за справедливост и мъдрост. Всеки трябва да знае, че едно или друго място, което заема в живота, не го има по заслуги, а според Божията цел.

За това не трябва да постъпва гордо и надменно, а смирено да изпълнява мисията, която му е поверена от Бога.

Гордостта и надменността са знаци на градящо се падение и гибел.

В света е пълно с коварни, лукави, нечестиви и зли хора. Гледайки на тях Божият човек може да се отчая или озлоби.

Но в очите на Бога има търпение и вяра, за да може да се контролира и да даде най-добрите плодове в живота си.

Не забравяйте, че гордостта предшества падението.